От Православния календар за 2021 г.

 

„Ако искаш да се спасиш, дръж Пре­да­ни­ята на све­ти­те апостоли и светите отци, а не на тези мъдреци”.

(думи на Божията Майка към валаамския монах Борис)

 

Светоотеческият календар (старият стил) ни е пре­да­ден от светите отци. Всички те са живели по него и са служели по него. От ІV век и до днес.

А новият стил?

Новият стил няма нищо общо със светите отци.

Новият стил е създаден от еретиците-латинци, въве­ден от същите еретици (1582 г.) и използван за целите и пропагандата пак на тези еретици.

 

Новият григориански календар е предание не на светите отци, а на еретиците-латинци от XVI в.

На кого е нужен този латински календар в Църква­та?

Йерарсите, които го въвеждат в Православната Църква, са икуменисти, филокатолици, масони в по-голямата си част, много от тях са неканонично по­ста­вени и обслужват политическите интереси на силните на деня, от които зависят; при това отстъпват от Св. Предание не само по отношение на календара, а и в много други отношения.

⁜ ⁜ ⁜

Мелетий ІV (Метаксакис)

Основоположник на новостилната реформа в Пра­вославието е Константинополският патриарх Мелетий ІV (Метаксакис) (1871-1935). Той е масон 33-та сте­пен. Признал англиканската йерархия за действителна и съслужил с англикани. Низвергнат от Синода на Елад­ската Църква за канонични нарушения. Бидейки низвергнат, с политическа подкрепа и измама (чрез нарочно подменен състав из­биратели) неканонично е избран за Константинополски па­три­арх. „Въз­становен в сан“ чрез политически натиск. През 1923 г. свикал събрание от 9 души, което обявил за „Всеправославен конгрес“.

„Всеправославният” конгрес, 1923 г. До края на заседанията остават само 9 души

На това именно нищожно по численост събрание била приета ново­стил­ната реформа, вкл. празнуване и на Пасха по нов стил, както и други анти­православни решения: втори брак за свещен­ство­то, брак след ръкоположение, преместване на църковните празници в неделя и др.

Изгонен от Константинополския престол, Мелетий с интриги се домогнал до Александрийския и в Алек­сан­дрийската Църква също въвел новия календар.

На 28.VІІ.1935 г. Мелетий Метаксакис изгубил раз­съдъка си и след 6 дни страшни мъки умрял като простенал, ридаейки своите последни думи: „Аз раз­де­лих Църквата и унищожих Православието“. Той умрял в Цюрих, Швейцария, и бил погребан в Кайро, Еги­пет[1]. На архиерейското му погребение масонската му пре­стил­ка била поставена върху епископските одежди от неговите братя-масони. Масонските му ръкавици и вечнозелена клонка също били поставени в ковчега[2].

Жалката и окаяната смърт на основоположника на новостилието Мелетий. Вижда се и масонската му престилка.
Дават ли си сметка новостилци, че следват преданията не на светите отци, а на този нещастен и окаян човек?

Каква е оценката на светците за Мелетиевата ре­фор­ма? Категорично отрицателна.

„С явно отстъпление от вселенското единство па­триарх Мелетий ІV издал разпореждане за въвеж­дане на новия стил в своята патриаршия…“[3] (св. патр. Тихон)

„Въпросът за подготовката и свикването на нов „вселенски събор”… вече е бил поставен приживе от нещастния Константинополски патриарх Мелетий (Метаксакис) – известен тщеславен модернист и ре­форматор, създател на разкол в Православието на неговия тъй наричан „всеправославен конгрес” в Кон­стан­тинопол през 1923 година”[4] (преп. Юстин Челий­ски).

Ето на кого принадлежи новостилната реформа в Православието: на масона, рушител на каноните, из­мамник, „тщеславен модернист и реформатор и създател на разкол”[5] Мелетий, умрял с най-окаяна смърт. И какво? На този окаян Мелетий разкола ли ще следваме?! Да не бъде!

⁜ ⁜ ⁜

Константинополският патриарх Григорий VІІ

Наследник на окаяно умрелия Мелетий е патриарх Григорий VІІ (1850-1924). Неканонично откъснал Полската Ми­тро­полия от юрисдикцията на Руската Църква. През 1924 г. поддържал руските обновленци.

На 23.ІІ.1924 г. той привел в действие решението на Мелетиевия конгрес и издал указ за въвеждане в Константинополската патриаршия на новия календар, Завършил живота си след по-малко от девет месеца, умирайки с внезапна смърт, от инфаркт[6]. Според хри­сти­янското разбиране, внезапната смърт без покаяние и без примирение със съвестта си и с Бога, е нещастна и гибелна[7]. С такава смърт умрял дръзналият да разцепи Православната Църква Григорий.

⁜ ⁜ ⁜

Еладският архиепископ Хризостом (Пападопулос)

Еладският архиепископ Хризостом (Пападопулос) (1868-1938) въ­вел новия календар в Гръцката Църква през май 1924 г., с което поставил началото на най-го­лемите смутове, сътресения и разделения от послед­ните столетия в тази поместна Църква. Първо­начално за­щит­ник на светоотеческия календар, Хризо­стом впо­следствие обърнал позицията си и станал върл гонител на старостилците в Гърция. Според някои свидетелства също масон[8], той преследвал тези, които не пожелали да приемат пап­ския календар. Бил главен съратник на Мелетий Ме­так­сакис. Добре осъзнавал, че повежда Гръцката Църк­ва против събор­ното решение на Из­точ­ните па­триарси. „За жалост – писал той – Източните патриар­си, които отказаха да вземат участие в Конгреса, отхвърлиха изцяло всички негови решения от самото му начало“[9].

В края на живота си Хризостом се разкаял задето въвел новия календар в Гръцката Църква. В беседа със стареца Филотей (Зервакос) той казал: „Напразно аз извърших това. О, ако можеше само да не съм го пра­вил! Този проклет Мелетий ме държеше за гърлото!“[10]

Страшни думи на началника на гръцкото новостилие!

Хризостом завършил живота си през 1938 г., като умирал в ужас­ни мъки в гръцка болница. Пред смъртта си лаел като куче[11]. Сестрите, които се грижели за него, потресени от това, което видели, се обърнали към ста­рия календар[12]. Тялото му останало черно и неизтляло[13].

Ето какъв е краят на началника на новостилието в Гърция – жалък, нещастен и плачевен. Не би ли тряб­вало това да ни наведе на мисълта, че не е добре да се следва по неговите стъпки?

⁜ ⁜ ⁜

Румънският митрополит, впоследствие патриарх Мирон (Кристя)

В Румънската Църква, която от 1920 г. активно участ­ва в икуменическото движение, новият стил е въведен от митрополит Мирон (Кристя) (1868-1939). От 1919 г. Мирон е примас-митрополит на Румънската Църква. Той е бивш униат и настоящ масон. Веднага след Мелетиевия конгрес от 1923 г. Мирон писмено из­вес­тява Константи­нополския патриарх, че е готов да приеме не само новия календар, но и папската пас­халия. Въвежда новия календар през 1924 г.

„От членовете на Светия Синод само един, епископ Герасим, застанал срещу въвеждането на новия стил; по настояването на другите архиереи той бил принуден да замине от страната и впоследствие живял в Париж”[14].

Два пъти Мирон служи Пасха заедно с католиците – 1926 г. и 1929 г. – преди юдейската пасха[15], попадайки под осъждането на 7-мо Апостолско правило 1-во правило на Антиохийския събор.

Два пъти прави опити да въведе папската пасхалия в Румънската Църква[16].

„През 1926 г. патриарх Мирон за първи път се опитал да въведе в Румънската Църква западната пасхалия. Обаче сред вярващите започнали масови протести и демонстрации, които принудили патриарха временно да отмени своя указ”[17].

Б. ред.: Учудващо е печалното положение на румънските православни духовници и миряни, обявили се масово против папската пасхалия и съвсем немногочислено срещу папския календар. Нима ако дървото е лошо, коренът му е добър? Всъщност, желание да се премине към папската пасхалия в нарушение на споменатите канони изказва и смятаният за „духовен старец” румънски архимандрит Клеопа (Илие).

Заради приемането на новия стил Константинопол прави Ру­мънската Църква патриаршия, а Мирон става па­три­арх и започва кървава разправа с всички несъ­глас­ни с ре­формата. От 1927 г. антиканонично става регент и член на пра­вителството. През 1929 г. подписва конкордат с Ва­тикана.

„През 1929 г. патриарх Мирон с подкрепата на премиер-министъра Юлий Маниу (униат) предприел втори опит да въведе в Румънската Църква западната пасхалия, но поради масовата съпротива на духовенството и миряните бил принуден окончателно да се откаже от своите планове”[18].

По указ на Мирон са арестувани, затва­ря­ни, изтезавани и умъртвени много ру­мън­ски духов­ници и миряни и са разрушени голям брой старо­стил­ни хра­мове и манастири[19].

„В 1935 г. започнала нова, още по-жестока от преди, вълна на гонения срещу привържениците на юлианския календар. Правителството въвело в страната военно положение, ръководителите на старостилното движение били арестувани и като държавни престъпници били подложени на военно-полеви съд и затваряни в концлагери. По указ на патриарх Мирон арестуваните през есента на 1936 г. монаси старостилци били затворени в манастира Езеру, а монахините – в друг, където с тях се отнасяли с голяма жестокост. Някои от затворените приели мъченическа смърт, в това число и основателят на старостилния манастир Добру йеромонах Памво. Всичките тридесет и шест старостилни храмове и няколко скита и манастира били разрушени. По време на разрушаването на манастира Кукова петима миряни старостилци били удавени в манастирския кладенец”[20].

През 1936 г. Мирон признава апостолско при­ем­ство и действи­тел­ност на англиканската йерар­хия[21]. През 1938 г. той антиканонично е назначен за премиер-мини­стър на Румъния. През януари 1939 г. прекарва два сър­дечни пристъпа. Заминава на лечение във Франция,  където обаче за­болява от белодробно въз­па­ление и умира от бронхо­пневмония на 6 март 1939 г.

Такива са позорните деяния на началника на ново­стилието в Румънската Църква – масона, филокатолик и рушител на каноните Мирон, на чиято съвест лежи кръвта на голямо множество изтезавани и убити православни християни и разрухата на много храмове.

⁜ ⁜ ⁜

Въвеждането на новия стил в БПЦ става през 1968 г. Негов инициатор, както изглежда, е Ленинградският ми­трополит Никодим (Ротов), а изпълнител е Българ­ският патриарх Кирил (Константинов). Последният едва ли би се решил сам на такава стъпка, предвид зависи­мост­та на НРБ от СССР и своята зависимост от ДС. Той се обръща към Московската патриаршия за указания и оттам му е казано: „Въведете новия стил! Така и нас ще улесните.”[22] По думите на патриарх Кирил, „те също искат да преминат към новия стил“[23]. Двамата йерарси, които, по неговите думи, са дали съгласие за рефор­ма­та, са патриарх Алексий І и митр. Никодим. Патриарх Алексий І обаче е привърженик на стария стил[24] и дори да е имало съгласие от негова страна, то не е било по убеждение. Убеденият и целеустремен икуменист и филокатолик, горещо желаещ да прокара навсякъде новокалендарната реформа в угода на обичните му католици, е митрополит Никодим. Още през 1963 г. той е назначен от Руския синод за ръководител на бо­го­слов­ска комисия, която се зани­ма­ва и с кален­дарния въ­прос. През 1968 г. тази комисия предложила „всички помест­ни православни Църкви да преминат към по­правения календар – и в частта на месецослова, и в частта на пасхалията“[25]. Митрополит Никодим дей­стви­телно е имал мащабни планове и глобална амбиция да направи всички поместни Църкви да праз­нуват заедно с ка­то­лиците – не само неподвижните празници, но и Пасха.

Митрополит Никодим щедро подкрепя изпъл­ни­те­лите на своя план. По думите на патриарх Кирил, той специално идва в София не за друго, а за да склони сестринството на Княжевския Покровски мана­стир да приеме новокалендарната реформа[26].

Божият промисъл обаче скоро пресякъл живота на митр. Никодим и не допуснал да се осъществи ику­меническия му план за глобална новостилна реформа, освен, за жалост, в Българската Православна Църква чрез па­триарх Кирил.

Със смъртта на Никодим приключила и новостилната експанзия от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Единствената пострадала и разцепена от нея поместна Църква се оказала Българската.

Кой е митрополит Никодим (Ротов) (1929-1978)?

Ленинградският митрополит Никодим (Ротов)

През 70-те години на миналия век той е бил един от най-влиятелните йерарси не само в Московската патри­аршия, но и извън нейните предели. Активен икуме­нист (член на ЦК на ССЦ), филокатолик и при­вър­женик на новия стил, създател и разпространител на т. нар. „октомврийско богословие“[27], човек със съмни­телен морал[28], митр. Никодим обичал да подражава на ­католиците, носейки червена мантия като кардинал, обичал и да ходи в Рим, където масово причастявал ка­то­лици. В Русия също съ­служ­вал с католици и ги причастявал. Поддържал йе­зу­и­ти­те, увличал се от тяхната псевдо-духовност, пре­вел на рус­ки език „Духовните упражнения“ на Игнатий Лойо­ла.

Митрополит Никодим умрял внезапно по време на прием при папа Йоан Павел І, когато изведнъж му при­лошало и се свлякъл пред краката на папата, след което повече не се изправил[29]. Вестта за скоро­постиж­ната му смърт бързо се разнесла из Русия. Мнозина видели в нея недвусмислен знак на Божественото правосъдие.

Делегация на Московската Патриаршия начело с митр. Никодим (Ротов) на прием у папа Павел VІ във Ватикана.
В състава на делегацията е и архим. Кирил (Гундяев) (днес патриарх) като член на Централния изпълнителен комитет на ССЦ

Панихида за митр. Никодим (Ротов) във Ватикана след внезапната му смърт в краката на папа Йоан Павел І

Гробът на митр. Никодим в Петербург. Надписът на гроба  „Господи, азъ iако человекъ согрешихъ, Ты же iако Богъ щедръ помилуй мѧ, видя немощь души моеѧ” („Господи, аз като човек съгреших, а Ти като Бог щедър, помилвай ме, като виждаш немощта на душата ми“ – думите са от Вечерните молитви: молитва 7, стих 7) изглежда е подбран като признание за греховната икуменическа дейност на митр. Никодим

Ето какъв е краят на инициатора на новостилната реформа в България. Прочее, плана на окаяно умре­лия в краката на папата Ленинградски митро­по­лит ли ще изпълняваме? Да не бъде! Митрополит Никодим силно желаел да въведе новия стил и в Руската Църква. И ако Бог не бе прекъснал живота му, вероятно би опитал да го стори. Но Божият промисъл не е позволил това да стане в Руската Църк­ва. Може би заради силните молитви на руските светци. В Българската Църква, уви, пакостният план на Никодим се осъществил…

⁜ ⁜ ⁜

Българският патриарх Кирил (Константинов)

Българският патриарх Кирил (1901-1971) е избра­ник на Полит­бюро и пряко зависещ от него. По убе­ждения е анархо-комунист. Има свидетелства, че е ма­сон[30]. ДС го държи в под­чи­нение с компромат за любовна връзка[31].

Машинописният текст на плана за вербовка на патр. Кирил от ДС

Въвеж­да новия календар в БПЦ тогава, когато му е наредено от Московската патри­аршия – вероятно от Ленин­град­ския митр. Никодим, който е най-влия­тел­ния (макар и един от малкото) ра­де­тел за въвеждане на новия стил в Църквата, и при това е председател на Отдела на РПЦ за вън­шни връзки. След въвеждането на новокалендарната реформа, патриарх Кирил за­поч­ва акция по насил­стве­ното пречупване на несъглас­ните с нея. Поставя под запрещение четирима свещеници и подготвя закри­ва­нето и унищожаването на Кня­жев­ската обител[32]. Не успява да осъществи това единствено под натиск на Комитета по въпросите на БПЦ, поради опасността от международен отзвук на тези събития.

Умира на 7 март 1971 г. след кратко боледуване през първата седмица на Великия пост, не пожелавайки да приеме св. Причастие и молейки ле­ка­ри­те да спасят живота му[33].

⁜ ⁜ ⁜

Главни помощници на патриарх Кирил в про­веж­да­не­то на новокалендарната реформа в БПЦ са Лев­кий­ски­ят епископ Партений (Стоянов) (1907-1982), и архи­ман­дрит Методий (Жерев) (1909-1993). Те и два­мата са духовни чеда на светител Серафим (Соболев) и до­като свети­телят е жив, са ревностни защитници на стария стил.

Левкийският епископ Партений (Стоянов)

„Преди въвеждането на новия стил – пише архим. Серафим (Алексиев) – той (еп. Партений) се бе из­каз­вал нееднократно, особено пред монах Симеон, в полза на стария стил“[34].

На Московското Всеправославно съвещание през 1948 г. архим. Методий е председател на календарната ко­мисия и убеден защитник на светоотеческия кален­дар[35].

Архимандрит Методий (Жерев)

След кончината на своя свят духовен ста­рец обаче икуменическият вятър на промяната бързо отвява рев­ността на двамата духовници за стария стил и я заменя с още по-голяма ревност… за новия стил.

Причините и при двамата са личните амбиции, и по-точно – желанието за издигане в йерархията – жела­ние земно, суетно, мимолетно и дребнаво, но – уви! – способно да измени нагласата и мисленето на онези, които са се поблазнили от него.

Еп. Партений е имал желание и стремеж да стане митрополит, а после – патриарх[36], а архим. Методий е станал икуменист, за да се издигне до епископ.

Еп. Партений дори потърсил услугите на бесовската прорицателка Ванга, която му предсказала, че ще ста­не Американски митрополит. Това обаче не се сбъдна­ло[37].

Архим. Методий получил обещание от видния ику­менист проф. Тодор Събев, че ще му съдейства да ста­не епископ.

Тодор Събев е професор-богослов, един от стълбо­вете на новокалендарната реформа, виден икуменист, на когото ССЦ е заплащал огромни суми, за да руши Църквата чрез икуменизма.

„Тодор Събев – казва за него архим. Методий, – който ме уверяваше, че ще ми съдейства да стана епископ, стига да бъда деен икуменист, получава от Световния съвет на църквите по 5000 долара на месец. Жена му работи при него в икуменическия съвет, децата му получават богати стипендии и се учат на запад. Това е за него идейният икуменизъм!“[38]

Надеждите и на двамата духовници за издигане в йерархията, заради които те енергично провеждали новокалендарната реформа, не се осъществили.

В края на живота си еп. Партений се разкаял за участието си в новокалендарната реформа[39]. Архим. Методий също се разкаял в края на живота си за своята икуменическа дейност и се от­ре­къл от икуменизма по увещанието на архим. Серафим (Алексиев)[40].

⁜ ⁜ ⁜

Проф. Тодор Събев

Главният академичен стожер на новостилната ре­форма в БПЦ е професорът от Духовната академия Тодор Събев (1928-2008). През 1968 г. Събев издава книгата „Църковно-календарният въпрос“, представ­ля­ваща апология на новостилието, в т.ч. предвиждаща реформа и на Пасхалията[41].

  

Събев е крупен икуменист, зам.-генерален секретар на Световния съвет на „църк­ви­те“. Срещу 5000 долара на месец (заплатата му в ССЦ)[42] той активно работи за внедряването на ику­меническата ерес в БПЦ. Събев има протестантски мироглед и не различава болната мистика от здравата. Възхищава се от „харизматичните“, Божествени според него, ви­де­ния на протестанти, както и на икуменическата визио­нер­ка[43] Васула Риден[44]. Умира скоропостижно[45], „след рязко вло­шаване на здравословното му състоя­ние“[46].

 

 

 

Б е л е ж к и:

[1] https://ru.wikipedia.org/wiki/Мелетий_II или тук.

[2] https://dostoinoest.com/bg/prv-kal/2010-01-18-14-41-28/80-hronika-na-smyanata-na-kalendara-20-vek или тук.

[3] https://azbyka.ru/otechnik/Tihon_Belavin/zajavlenie-svjatejshego-patriarha-tihona-ot-17-30-09-1924-g-v-tsentralnyj-ispolnitelnyj-komitet-po-voprosam-ob-otnoshenii-pravoslavnoj-russkoj-tserkvi-k-kalendarnoj-reforme-perehodu-na-grigorianskij-novyj-stil/#sel=12:192,12:209 или тук.

 

[4] http://www.pravoslavie.ru/39488.html или тук.

[5] По думите на преп. Юстин Челийски.

[6] https://en.wikipedia.org/wiki/Gregory_VII_of_Constantinople или тук.

[7] „Избави ни, Богородице, от заобиколилите ни скърби и от всичките раз­лични недъзи… и от внезапна смърт, молим се“ (молебен за болен, канон, п. 8).

[8] http://ipc-russia.ru/polemika/21.html

[9] https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/meletios-mason.html или тук.

[10] Старый стиль лучше новых двух. М., 2004 (сборник). Священник Д. Успенский. Знамение над Афинами, с. 141.

[11] Воробьевский. Ю. Неожиданный Афон. Наступить на аспида.

http://www.pravoslavnyi.ru/knijnaya_polka_redakcii/vorobevskiy-nastupit-na-aspida.htm или тук.

[12] https://dostoinoest.com/bg/prv-kal/2010-01-18-14-41-28/80-hronika-na-smyanata-na-kalendara-20-vek или тук.

[13] Воробьевский. Ю. Неожиданный Афон. Наступить на аспида.

http://www.pravoslavnyi.ru/knijnaya_polka_redakcii/vorobevskiy-nastupit-na-aspida.htm или тук.

[14] https://bogoslov.ru/article/637896 или тук.

[15] Православно слово №3/2007, стр. 31 (https://bulgarian-orthodox-church.org/ps/2007-br3.pdf).

[16] https://bogoslov.ru/article/637896 или тук.

[17] https://bogoslov.ru/article/637896 или тук.

[18] https://bogoslov.ru/article/637896 или тук.

[19] За насилственото налагане на новия стил като част от политиката за румънизиране на неканонично заграбените епархии на Руската Църква виж: https://www.religion.in.ua/main/history/5527-moldaviya-rumyniya-i-interesy-rpc.html или тук.

[20] https://bogoslov.ru/article/637896 или тук.

[21] През 1966 г. Румънският Синод още веднъж потвърдил това.

[22] https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/KT/CCRaS.html или тук.

[23] Относно намерението си да въведе новия стил в БПЦ, патриарх Кирил казва: „Московският патриарх е напълно съгласен с мене. Също и Ленинградският митр. Никодим“ (https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/KT/CCRaS.html или тук).

[24] През 1945 г. той изпраща писмо до Румънския патриарх Никодим, в ко­ето изисква да се възстанови в Румънската Църква богослужението по стар стил (https://www.religion.in.ua/main/history/5527-moldaviya-rumyniya-i-interesy-rpc.html или тук).

[25] Государство, религия, Церковь в России и за рубежом. М., № 1 (34) 2016, с. 200. (виж тук)

[26] https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/KT/CCRaS.html или тук.

[27] „Октомврийското богословие“ възхваляло болшевишкия преврат и го пред­ставяло като едно от най-великите християнски събития в исто­ри­ята, едва ли не някакво ново Божественото откровение или събитие, подобно на Боговъплъщението.

[28] https://diak-kuraev.livejournal.com/566085.html или тук.

[29] https://ru.wikipedia.org/wiki/Никодим_(Ротов) или тук.

[30] https://vladimirlevchev.blogspot.com/2012/01/blog-post_29.html или тук.

[31] Това ясно е написано в проекто-вербовъчния документ (https://politika.bg/bg/a/view/ds-iznudva-patriarh-kiril-s-lubovnica или тук).

[32] https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/MSeraphima/aSOCC.html или тук.

[33] Свещ. д-р Янко Димов. Кирил – „Патриарх Български“. С., 2005, с. 164.

[34] Църковно-календарната реформа и събитията около нея през погледа на архим. Серафим (Алексиев) (https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/KT/CCRaS.html или тук).

[35] В доклада си „За църковния календар“ той казва: „Настоящият доклад представлява дословен труд на покойния проф. Н. Н. Глубоковски… За пър­ви път той бе издаден от мене на български език и отпечатан през 1943 г. в редактираното от мене списание „Православен мисионер“… По­со­че­но­то мнение на проф. Глубоковски е не само мнение на този знаменит бого­слов, но и мнение на цялата Българска Православна Църква по да­де­ния въпрос…“ (Деяния совещания глав и представителей авто­кефальных православных церквей. Москва, 1948, том І, с. 416.) „Аз привеждам мнението на проф. Глу­бо­ков­ски, с което съм напълно съгласен…“ (Там, том ІІ, с. 300.) А това мнение е след­ното: „Кален­да­рът е регулаторът на църковния живот. Никакви про­из­волни новатор­ства и чисто лаически изменения тук не са допустими, за да не произлезе църковно разстройство с явна съблазън и опасност за вярващите…“ (Православен мисионер, бр. 5-6/43 г. Проф. Глубоковски. За реформата на календара, с. 251-252.).

[36] „Със своите големи способности – продължава о. Серафим, – със сво­я­та солидна богословска подготовка и със своята амбиция да бъде водач, амбиция, силно разпалвана от неговите последователи, еп. Пар­те­ний се надяваше, че ще може да играе голяма роля в нашия църковно-обществен живот и все хранеше надежда, че ще стане патриарх, след като го из­берат нейде за митрополит, от който момент ще може да започне да казва авторитетната си дума. Но около десет митрополитски из­бо­ри минаха, и той все бе пренебрегван. Отиде и в Америка, но и там не му провървя. Върнал се в България, той преживя тежкото раз­оча­ро­ва­ние да вижда как вчерашни деца се издигаха на митрополитски катедри, а той биваше все отхвърлян…“ (Църковно-календарната реформа… https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/KT/CCRaS.html или тук)

[37] „Ясновидката Ванга от Петрич, с която той бе влязъл междувременно в тесен допир, въпреки библейските и светоотеческите предупреждения да не се поддаваме на подобен род тъмен мистицизъм, му бе ясно пред­сказала, че той ще стане Американски митрополит. Но ето че това не се сбъдна. Нюйоркски митрополит бе избран и утвърден от Св. Синод в края на 1972 г. Знеполският епископ Йосиф“. (https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/KT/CCRaS.html или тук)

„Каква надежда хранеше все още еп. Партений – пита о. Серафим, – за да провежда така енергично новостилната политика на официалната власт?! Вероятно той се боеше да не загуби и това, което имаше – поста си на първи викарен епископ в Софийската митрополия“. (https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/KT/CCRaS.html или тук).

[38] Църковно-календарната реформа… (https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/KT/CCRaS.html или тук).

[39] „Пред мен – казва духовникът Касиан (Ангелов) – епископ Партений се разкая преди смъртта си за стореното“ (https://www.blitz.bg/article/29770 или тук).

[40] Църковно-календарната реформа… (https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/KT/CCRaS.html или тук).

[41] Събев, Т. Църковно-календарният въпрос, СИ, София, 1968 г., с. 58.

[42] (https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/KT/CCRaS.html или тук).

[43] https://ww3.tlig.org/en/events-and-activities/interreligious-call/ или тук.

[44] http://www.tlig.org/print/bg/testimonies/christian/orthodox/sabev/ или тук.

[45] https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100656/catid,29/id,7325/view,article/ или тук.

[46] https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100723/catid,14/id,7268/view,article/ или тук.