От Православния календар за 2021 г.
За това свидетелства както правилото за Пасха, така и Пидалионът
НОВОСТИЛНАТА РЕФОРМА В ЦЪРКВАТА Е АНТИКАНОНИЧНА И ПРОТИВНА НА ПЪРВИЯ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР
⁜ ⁜ ⁜
Въпросът за календара – месецослова и пасхалията на Вселенската Църква е от компетенцията на вселенски събор, но не и на поместен.
Свт. Тихон изповедник, патриарх Московски
Светител Тихон, патриарх Московски, ясно казва:
| „Юлианският календар, приет във всички православни автокефални Църкви, е осветен от вселенски авторитет и не може да бъде изменен от църковната власт на една от тях“[1]. |
Това е каноничното църковно разбиране.
Не може отделна поместна Църква да реши, че ще измени месецослова чрез приемане на нов календар. Защото това е отделяне от единното празнуване на Вселенската Църква, това е разкол в празнуването.
„Всеправославният” конгрес, 1923 г. До края на заседанията остават само 9 души. В този конгрес имало представители всичко на всичко от пет поместни Църкви[2]. Останалите по онова време пет автокефални поместни Църкви[3], в т.ч. тримата Източни патриарси, които отказали да участват в конгреса, не изпратили свои представители. Не участвали самопровъзгласилите автокефалията си Българска и Албанска поместни Църкви. Не била представена и нито една от автономните по онова време поместни Църкви[4]. Затова този „всеправославен” конгрес изобщо не е всеправославен, а е събрание на представители от пет поместни Църкви и нищо повече. Титулуването му „всеправославен” е заблуждаващо и не е нищо повече от една масово тиражирана ЛЪЖА.
Мелетиевият конгрес от 9 души (1923 г.) не е вселенски събор[5] и не е имал правомощия да решава въпроса за календара на Църквата. Незаконно той си е приписал такива правомощия, но това само доказва, че приетата на него календарна реформа е незаконна и неканонична.
⁜ ⁜ ⁜
Собствено, всичките основни решения на този конгрес са антиканонични:
- Приемане на „поправения юлиански” календар (новия стил) и празнуването на Пасха „въз основа на астрономическите изчисления” (т.е. по нов стил, както я празнуват католиците).
- Лъжата, че „православните желаят да приемат в бъдеще нов календар” с евентуално различен от 7 брой дни на „седмицата” и с евентуално празнуване на Пасха като неподвижен празник.
- Свещениците и дяконите могат да се женят след ръкоположение.
- Разрешава се втори брак на овдовели свещеници и дякони.
Останалите по-малозначими решения на конгреса (за външния вид на клириците, за монашеските обети, за препятствията за брак, за преместване по-големите светийски празници в неделя, за да се намали количеството празници в работните дни и пр.) са в същия модернистичен, релативен и по същество антиканоничен дух.
⁜ ⁜ ⁜
Синодите на няколкото поместни Църкви, в т. ч. и на БПЦ, решили поединично да приемат новия стил, също не са имали правомощия да го сторят. Затова и календарната реформа в тях е неканонична.
Приемането на нов календар в Църквата е възможно, но само и единствено на вселенско ниво – т.е. на вселенски събор, едновременно и съгласувано.
⁜ ⁜ ⁜
Великият (големият) индиктион – православният календар, основаващ се на юлианския и на лунния еврейски календари – наричан днес „стар стил“, е възприет за църковна употреба именно на вселенско ниво – на Първия вселенски събор (325 г.). На основата на великия индиктион са изградени православният месецослов и пасхалията.
Това, че великият индиктион е възприет на Първия вселенски събор, ясно се вижда от правилото за празнуването на Пасха („не заедно с юдеите”), постановено на този събор. За едновременното празнуване на Пасха „не заедно с юдеите”, разбира се е нужен календар, и като такъв е бил възприет великият индиктион – съчетанието на юлианския и лунния календари. Именно по него християнската Пасха никога не може да съвпадне с юдейската, а винаги е след нея.
За това, че великият индиктион е бил възприет на този събор, свидетелства и преп. Никодим Светогорец в Пидалиона.
Преп. Никодим Светогорец
Заглавна страница на Пидалиона
| „Нека знаят всички – пише той в Пидалиона, – че вселенските събори, които станаха след Първия, и останалите Отци също виждаха, бидейки мъдри, че равноденствието се измества много, но не искаха да го преместят от (календарната дата, б.н.) 21 март, което възприе Първият вселенски събор, предпочитайки съгласието и единството на Църквата пред точността на равноденствието“[6]. |
Цитираният текст, в тълкованието на 7-мо Апостолско правило в Пидалиона
Братя и сестри, знаете ли какво значи това, че Първият вселенски събор възприел равноденствието да е винаги на 21 март и не искал да го премести от тази календарна дата, въпреки че то в действителност се измествало от нея?
| Това означава не друго, а че Първият вселенски събор е възприел за църковна употреба юлианския календар. |
Понеже именно по него във великия индиктион (съчетанието на юлианския и лунния календари) равноденствието винаги се смята на календарната дата 21 март. Това именно е възприел Първият вселенски събор.
А какво означава, че следващите вселенски събори след Първия, както и останалите свети отци на Църквата, не искали да преместят равноденствието от датата 21 март, на която то се смятало във великия индиктион, т.е. не искали да изравнят юлианския календар с астрономическото равноденствие?
| Това означава не друго, а че всичките вселенски събори след Първия, както и светите отци, са били против поправянето на юлианския календар. |
Св. отци от седемте Вселенски събора са били против поправянето на юлианския календар
Което пък не означава нищо друго, освен че онези, които днес са се решили да поправят юлианския календар, вършат противното на вселенските събори и на светите отци.
Да, тъжната истина е, че новостилните реформатори вървят не по пътя на вселенските събори и св. отци, а в обратна посока.
Защо ли?
Защото се мислят за по-умни от съборите и отците, съмняват се, че Светият Дух е ръководил Църквата в избора ѝ на календар за месецослова, отричат, че църковният календар е част от Св. Предание, и не се притесняват да извършват греха на непослушание към Съборната Църква чрез приемането на новия календар, по думите на светител Серафим Софийски[7].
| А би следвало да се учим от светите отци и да следваме техния пример, а не да се мислим за по-умни от тях; би следвало твърдо да вярваме, че Светият Дух е ръководил Църквата винаги, включително и в избора ѝ на календар за месецослова ѝ, защото не кой да е, а Вселенски събор го е възприел; би следвало да знаем, че календарът, месецословът и пасхалията са част от Св. Предание и да ги спазваме така, както сме ги приели, а не да ги поправяме или изменяме; и най-вече би следвало да се боим от греха на непослушание към Съборната Църква и да не го вършим. |
Свт. Серафим (Соболев), Софийски чудотворец
| Светителю отче Серафиме, помогни ни с твоите свети молитви да следваме светоотеческия календар, както самият ти и много други Божии угодници ни учите, и да не участваме в греха на непослушание към Съборната Църква чрез приемането на новия стил! |
⁜ ⁜ ⁜
И тъй, Църквата е непогрешима именно в своята съборна пълнота, в лицето на вселенските събори, които са ръководени от Светия Дух (ср. Деян. 15:28).
Тя обаче е погрешима в лицето на отделни поместни Църкви и в историята има достатъчно много примери на отпадане на отделни поместни Църкви от Съборната Църква, както и на временни заблуждения на отделни поместни Църкви, като например изпадането им в ерес, уния и др. Съвременен пример на заблуждението на отделни поместни Църкви е възприемането на антиканоничната и небогоугодна новокалендарна реформа, донесла само разцепление и смутове в Православието, както е казал и светител Серафим Софийски. Това е тъжната истина и с голямо съжаление сме длъжни да я изкажем, и с каквото зависи от нас – да се опитаме да я поправим, а не да я задълбочаваме.
⁜ ⁜ ⁜
Трябва да отчетем и още едно обстоятелство, а именно, че идеята на новостилните реформатори е да прокарат реформата на календара в цялата Вселенска Църква, макар антиканонично, макар с цената на лъжа, насилие, разколи и смутове. Мислят си, че по антиканоничен път ще постигнат целта си и ще тържествуват.
Ще стане ли? Никога. Икуменизмът и новостилието никога няма да възтържествуват над цялата Вселенска Църква. Бидейки ерес и лъжа, те са обречени на провал.
Ако в края на 60-те години на миналия век икуменизмът и намерението за повсеместно въвеждане на новия стил са набирали сила благодарение на крупни икуменисти като нещастно умрелия митрополит Никодим, то днес и икуменизмът, и новостилието са се компрометирали и са позаглъхнали, и дори такъв голям икуменист като Московския патриарх Кирил (възпитаник и следовник на същия окаяно умрял Никодим), вече не смее да говори, че „ССЦ се явява за нас наш общ дом и… люлка на единната «църква»“[8], и да служи „литургия“ с еретици и езичници[9], а води доста по-сдържана икуменическа дейност, а за календара заявява: „Няма да има никакво преминаване към григорианския календар… стига са разцепвали Църквата“[10].
Б е л е ж к и:
[1] Заявление на Светейшия патриарх Тихон от 17 (30).09.1924 г. в Централния изпълнителен комитет по въпросите за отношението на Православната Руска Църква към календарната реформа (https://azbyka.ru/otechnik/ Tihon_Belavin/zajavlenie-svjatejshego-patriarha-tihona-ot-17-30-09-1924-g-v-tsentralnyj-ispolnitelnyj-komitet-po-voprosam-ob-otnoshenii-pravoslavnoj-russkoj-tserkvi-k-kalendarnoj-reforme-perehodu-na-grigorianskij-novyj-stil/#sel=9:61,9:81).
[2] Константинополска, Еладска, Сръбска, Кипърска и Румънска.
[3] Александрийска, Антиохийска, Йерусалимска, Руска и Грузинска.
[4] Синайска, Полска, Финландска и Естонска.
[5] За това ясно свидетелства св. патриарх Тихон. (Заявление на Светейшия… –
[6] Πηδάλιον τῆς νοητῆς νηὸς τῆς Μίας Ἁγίας Καθολικῆς καὶ Ἀποστολικῆς τῶν Ὀρθοδόξων Ἐκκλησίας ἤτοι ἅπαντες οἱ ἱεροὶ καὶ θεῖοι Κανόνες τῶν ἁγίων καὶ πανευφήμων Ἀποστόλων, τῶν ἁγίων Οἰκουμενικῶν τε καὶ τοπικῶν συνόδων καὶ τῶν κατὰ μέρος θείων Πατέρων. Ἐν Ἀθήναις, Ἐκ τοῦ τυπογραφείου Βλαστοῦ Χ. Βαρβαρρήγου, 1886, стр. 21, кол. 2.
[7] В доклада му „За новия и стария стил“ (https://orthclass.com/?p=900).
[8] Тази ерес за „бъдеща единна «църква» в лоното на ССЦ“ митр. Кирил (Гундяев) (днес патриарх) изрича на асамблеята на ССЦ в Канбера, 1991 г.
Еретическата реч на митр. Кирил (Гундяев), днес Московски патриарх, на VІІ асамблея на ССЦ в Канбера (Австралия), 1991 г. От 2 мин. и 58 сек. до 3 мин. и 48 сек.
[9] Пак на същата асамблея.
На същата асамблея митр. Кирил (Гундяев), днес Московски патриарх, прави „малък вход” на икуменическа „литургия”, носейки Евангелие, предшестван от свещоносица-езичница от Шри Ланка.
Икуменическа „литургия” на VІ асамблея на ССЦ във Ванкувър (Канада), 1983 г., където архиеп. Кирил (Гундяев), днес патриарх, казвал възгласи.