Страница с материали за светото Православие

Украинската автокефалия. част 1.  Украйна – канонична територия на Руската църква.

,

Не съществуват документи, които да свидетелстват за обратното

Украйна е канонична територия на Руската църква. 

1. Киев e стоял в основата на Руската Църква, и досега съставлява част от нея.

В епицентъра на църковните процеси, противоречия, противопоставяния, а също така и геополитически претенции, от много време се разглежда и въпросът за автокефалния статут на Украинската Църква, която не само че в продължение на векове принадлежи към църковната юрисдикция на Руската Православна Църква, но и представлява началото на църковната история на руския народ, купелът, от който се е родила Руската Църква в деня на кръщаването на руския княз Владимир и руския народ в Киев през 988 г.

Празненствата по случай 1000-годишнината на руското християнство през 1988 г., които се състояха по инициатива на Руската Църква с център на тържествата в Киев, са признати от цялата пълнота на Църквата и от цялото научно общество. Това още веднъж потвърждава всеобщото признание на факта, че Украйна е част от руското православие. Дали тогава Константинопол e заявил своите претенции за църковна юрисдикция над Киев? И ако е така, нима не е било логично да се изисква от Московския патриарх и от другите предстоятели на поместните Църкви да получат разрешение за посещението си на празничните тържества в Киев от Константинопол?

Всяка една църковна енциклопедия, а така също и Диптисите на поместните Църкви свидетелстват, че Украйна представлява каноническа територия на Руската Църква. На какво основание е признато и къде е записано, че Украйна принадлежи на Вселенската патриаршия?

В календара на Вселенската патриаршия за 1998 г., който без усилия намерих в своята библиотека, във втория том („Църковно управление“) в раздел „Други поместни Църкви“, като първа е посочена Руската Църква, а измежду нейните митрополити първо място заема предшественикът на сегашния каноничен Киевски митрополит Онуфрий – Владимир, „митрополит Киевски и на цяла Украйна, постоянен член на Свещения Синод“ на Руската Църква.

Към Руската Църква принадлежат и всички останали митрополити, архиепископи и епископи на епархии и градове в Украйна, духовните семинарии в Киев и Одеса, знаменитите Печерска и Почаевска лаври, множество други учреждения и светини. Същата ситуация се наблюдава и в Диптисите на Еладската Църква от 2018 г.: всички украински епархии са принадлежащи към юрисдикцията на Руската Православна Църква.

 

2. Вселенската патриаршия върви в крак със сили, които разделят и разцепват Православието.

И така, въз основа на официално установения и признат църковен ред, който може да бъде потвърден и с множество други документи, Украйна в църковно отношение от самото начало на своята християнска история се явява неразривно свързана и неотделима част от Руската Църква.

За кратък период, поради аномална историческа обстановка и външен натиск, Църквата на Украйна отново се оказала под юрисдикцията на Константинопол, както това било и в периода на нейното създаване, когато цяла Русия заедно с Киев се подчинявала на Константинопол.

И когато изчезнало това външно влияние и насилие от тогавашния папски Запад, действащ чрез Полша, Литва и други кръстоносци и униати, Украинската Църква се върнала там, където винаги се е намирала – в Руската Църква.

Много жалко, че днешната Константинополска патриаршия се солидаризира с тези западни сили, които тогава са разделили Руската Църква и са предизвикали гонение на православните, завземане и потъпкване на светите места. Точно това понастоящем се готвят да извършат и украинските националисти, под покровителството на благосклонния към униатите президент Порошенко и чрез филопапистите – украинските разколници.

 

3. Съзнателна неправилна трактовка и укриване на документи. Подготвя се специално изследване.

Подготвяме статия с всички исторически доказателства относно безусловната принадлежност на Украйна към юрисдикцията на Руската Църква. Това е наш дълг като учени, защото аз, пишещият тези редове, както и моята съпруга Христина Булаки-Зиси (понастоящем монахиня Нектария, а в миналото – доцент в Богословския факултет на университета в Солун), в продължение на много години изучавахме историята на Руската Църква и нейните взаимоотношения с Църквата на Константинопол. Поради това в момента скърбим и много съжаляваме, че историческата истина се фалшифицира.

За съжаление Константинопол, за да оправдае антиканоничната намеса в Украйна, се позовава на два документа, които уж доказват, че Украйна никога не е била категорично предадена на юрисдикцията на Руската Църква, а съборният акт от 1686 г. уж потвърждавал, че Украйна остава под Вселенската патриаршия и че преотстъпването ѝ има само временен характер.

Това преднамерено невярно тълкуване и преразказване на документите, предприето уж за да представи пред обществеността „научна“ информация, на дело може и да създаде впечатлението, но само у хората, които не притежават достатъчно знания, че Константинопол се позовава на силни и непоклатими аргументи.

Много скоро ще публикуваме научна статия и ще представим пред обществеността още документи, които се укриват от Константинопол, а също така ще посочим неправилното тълкуване на привежданите от Фенер два документа.

Понастоящем ще се позовем на мнението на най-известния професор по история и канонично право Власий Фидас, който в редица монографии и статии признава, че чрез съборния акт от 1686 г. Вселенският патриарх подчинява Украйна на юрисдикцията на Московската патриаршия.

Ще цитираме професор Фидас: „През 1686 г. е бил подписан руско-полският мирен договор, Малорусия преминала към Москва. Луцк, Лвов, Перемишъл и Могилев получили религиозна свобода… Накрая, патриарх Дионисий подчинил Киевската митрополия на юрисдикцията на Московската патриаршия (1687)“. И ние в изследването «Вселенската патриаршия и Църквата на Русия» писахме, че „след победата на русите в Полша през 1654 г. и интеграцията на Украйна в Русия, Киев отново се оказва заедно с Москва и този съюз е бил одобрен от Вселенската патриаршия“ (1686).

 

4. Църква-майка за Украйна сега се явява Москва. Константинопол е бил такава в миналото.

Не е истина и това, че Вселенската патриаршия представлява майка за Украинската Църква, и по този начин, като Църква-майка има правото да ѝ предоставя автокефалия, както е направила това и за Руската, Еладската, Румънската, Сръбската, Българската и Албанската Църкви.

Тя е притежавала такова право до момента, в който дъщерната Църква е придобила автокефалия, след което тя е станала не дъщерна, а Църква-сестра във всяко едно отношение като равноправна, вследствие на което вмешателството в нейните вътрешни дела е тежко каноническо престъпление и представлява само по себе си намеса в чужда църковна юрисдикция.

Руската Църква в цялост, заедно с територията на съвременна Украйна в частност, била дъщерна Църква за Константинопол до провъзгласяването на своята автокефалия през 1448 г., която е била призната от страна на Константинопол и Източните Патриаршии през 1593 г.

Временно е станало разделение на единната и неделима Руска Църква, в резултат на което Киев за определен период станал независима митрополия. Трябва да отбележим обаче, че това е било причинено от действията на униата Григорий Мамас от Константинополската патриаршия, поддръжник на Фераро-Флорентийския псевдосъбор, който е ръкоположил униата българин Григорий за Киевски митрополит и който положил основи на експанзията на унията в Украйна. Това продължило до 1686 г., когато Украйна се присъединила към Руската Църква и оттогава остава неделима част от автокефалната Руска Църква. По такъв начин, както тогава Григорий Мамас, патриарх Вартоломей със своите действия прокарва унията.

От това следва ли, че сега Константинопол може самоволно да нахълтва в каноничните територии на автокефални Църкви под предлог, че навремето те са били в неговата юрисдикция?

Дори и да игнорираме факта, че Киев и Украйна от самото начало са неделима част от Руската Църква, нима е недостатъчно това над тривековно (от 1686 г. до днешни дни) каноническо подчинение на Украйна към Руската Църква, за да се отхвърли безусловно всяко вмешателство на нейната каноническа територия?

 

5. Украйна – лош прецедент за претенции за автокефалия от страната на Република Македония. Сръбската Православна Църква е обезпокоена.

Следвайки същата си логика, Вселенският патриарх може да приеме, че разколническата църква в Република Македония попада в неговата юрисдикция,

а не в юрисдикцията на Сръбската Православна Църква, тъй като Сръбската Православна Църква и регионът на Република Македония навремето са се отнасяли към юрисдикцията на Константинополската патриаршия.

Обаче на кого се е подчинявала църквата в Македония до нейното разколническо отделяне от Сръбската Православна Църква? Не се ли е подчинявала тя на Сръбската Православна Църква?

Нима не ще се счита за намеса в чужда църковна територия участието на Константинопол в предоставяне на автокефалия за разколниците в Република Македония, от каквото са обезпокоени църковните лидери на Сръбската Православна Църква, също настроени против злодейските планове, които могат да се осъществят в Украйна?

Дали Константинопол може, като заговорник, да нахлува в каноническата територия на автокефални Църкви поради това, че навремето те са били под неговата юрисдикция?

Дори и да пропуснем историческия факт, че Украйна от самото начало се явява част и неотделим член на Руската Православна Църква, дали са недостатъчни три века и повече, от 1686 г. до днешни дни, когато тя канонически се отнася към автокефалната Руска Православна Църква, за да не може да става и дума за намеса в нейната каноническа територия?

 

6. Предоставянето на автокефалия на Украйна ще донесе вреда на Константинопол. Гърция и САЩ могат да извлекат изгода.

Намесата на Константинопол в Украйна отваря «кутията на Пандора» и може да донесе непредвидени неприятни последствия за самия Константинопол.

Украйна, като независима държава, претендира за притежаване на независима автокефална църковна организация; от историческа и каноническа гледни точки православните вярващи в Украйна биха могли да отправят съответното искане, ако това стане по каноничен път и с одобрението на другите Църкви.

Ако се ръководим от принципа за предоставяне на автокефалия за територии, получили политическа независимост, в Еладската Църква би трябвало да влизат епархии, които продължават да се намират в юрисдикцията на Константинопол, но де факто са се присъединили в състава на Гърция през 1912 г.: полуавтономната Църква в Крит, Додеканезките епархии и Светата Гора Атон…

САЩ също представлява независима и единна държава, обаче всякакви разговори за автокефалия на Американската Църква предизвикват гняв и заплаха от страна на Константинопол. Сега пътят към негативни последствия за Фенер е отворен от самия Константинопол, вследствие украинската автокефалия.

 

7. Константинопол провокира разделения и разколи. Дойде време да се осъзнаем.

Най-лошото от всичко е, че Константинопол, чиято координиращата роля, призната от всички, трябва да бъде насочена към обезпечаване единството на

Православието, сам провокира разногласия и разколи и по този начин сам подрива и унищожава възложената му роля, фактически сам реже високия клон, на който седи, т. е. високото положение, което са му дали Свещените канони и Църковното Предание.

Константинопол раздели Църквата с псевдосъбора в Крит, на който не взеха участие четири поместни Църкви, а техните паства включват повече от половината православни вярващи, и който отказаха да признаят участващите в него Църкви: клирици и миряни прекратяват поменаването на своите управляващи йерарси.

Константинопол отново разделя Църквата със своята антиканонична намеса в Украйна, отхвърляйки единодушното съгласие, което бе постигнато в хода на обсъжданията преди събора по този въпрос. Съгласно тези договорености, Църквата, желаеща да получи автокефалия, подава молба до Църквата-майка и ако не получи възражение, обръща се към Вселенската патриаршия, която трябва да събере общоправославно съгласие. Щом то бъде постигнато, подготвя се Томос за предоставяне на автокефалия.

Понастоящем не съществува молба за получаване на автокефалия от страна на Украинската Православна Църква. Руската Църква – Църквата-майка – също не е съгласна за предоставяне на автокефалия.

Опитът на Константинопол да се представи като „Църква-майка“ е неубедителен, тъй като от 1686 г., когато Украйна отново се присъединила към състава на Руската Църква, са изминали повече от 3 столетия, в течение на които всички поместни Църкви признават, че Украйна е част от каноническата територия на Руската Църква.

Самият Константинопол до неотдавна признаваше митрополит Онуфрий като каноничен митрополит на Руската Църква и на съвещанието преди събора показваше увереност, че никога няма да повдигне въпрос за украинска автокефалия.

Но дори да приемем и узаконим похищаването на понятието „Църква-майка“, което предприема Константинопол, като невярно тълкува исторически документи, Фенер пак е поставен в неудобно положение, просто защото не е постъпвало съответното искане от каноничната Украинска Православна Църква, начело с митрополит Онуфрий. Разколниците и униатите не представляват част от Църквата и нямат необходимия канонически статус и никакви права, до момента на своето покаяние и връщане в каноничната Църква.

Също така не е постигнато съгласието на мнозинството поместни Православни Църкви, тъй като само няколко гръкоезични Църкви, ръководени от етнофилетически критерии, евентуално биха се съгласили с Константинопол, но мълчаливо, тъй като не се осмеляват открито да вървят срещу историческата истина.

Вселенската патриаршия за пръв път в последните няколко години се показва толкова отслабена и изолирана в църковно отношение.

От много години изпълнявам йерейско служение, в миналото съм бил помощник и съветник в Константинополската Църква, и сега съжалявам за това развитие на събитията, въпреки че в миналото, заради несъгласие с опасните инициативи на Константинопол, вече съм преживял гонения.

Днешните съветници в Константинопол бяха длъжни да спрат неговия път към разделение, разколи и изолация.

16 октомври 2018 г.

Превод от руски: Анна Стефанова

Текстът е по книгата:

Украинската автокефалия. Антиканоничното и разделящо нахлуване на Константинопол

Украинската автокефалия. Антиканоничното и разделящо нахлуване на Константинопол