(обновена на 20.03.2025)

 

Великият пост е установен като общозадължителен в Църквата още от апостолско време.

В 69-то апостолско правило се казва:

„Ако някой епископ, презвитер, дякон, иподякон или певец не пости в светата Четиридесетница пред Пасхата, или в сряда, или в петък, освен ако му пречи телесна немощ, нека бъде низвергнат. А ако е мирянин, да бъде отлъчен“.

Великият пост започва от понеделника след Неделя Сиропустна и продължава до полунощ на Велика събота.

„Верните, като прекарват дните на спасителното страдание в пост и молитва и сърдечно съкрушение, подобава да прекратят поста в средните часове на нощта след Велика събота“ (89-то пр. на Трулския събор). „Тия, които прекомерно бързат и престават да постят още преди полунощ, укоряваме като малодушни и неумерени, и като такива, които прекъсват недовършения път“ (1-во пр. на св. Дионисий Александрийски)

Нека отбележим между другото, че това правило изобличава и погрешната практика на някои православни, неосноваваща се на никакво църковно определение, а представляваща самочинна измислица, да започват поста в 18 ч. на предишния ден и да го завършват  в 18 ч. на текущия ден. Например постът в сряда и петък да го започват съответно от вторник вечерта и четвъртък вечерта и да започват да блажат съответно в сряда вечерта и в петък вечерта. Трябва да отбележим, че въпреки че църковния ден започва в 18 ч. вечерта и завършва в 18 ч. на следващия ден, но постът за деня започва от полунощ и завършва в полунощ. Това се потвърждава и от горното правило, отнасящо се за най-важния църковен пост – Великия.

И така, Велика събота е единствената строго постна събота в годината, в която се пости без олио до полунощ. Потвърждава го и 64-то апостолско правило:

„Ако някой от клира бъде забелязан, че пости в деня Господен или в събота, освен само в едната (Велика събота) – да бъде низвергнат. А ако е мирянин, да бъде отлъчен“.

Важно е да уточним, че в това правило под постене се разбира именно строгия пост без олио.

„За да се разбере – казва свещеноизповедник Никодим (Милаш) в тълкова­ние­то към правилото… – предписанието на това правило, което забранява да постим в неделя и събота (освен великата събота), следователно и през времето на четирите установени от Църквата пости, необходимо е да помним, че тук се говори за сух пост (сухоядене), когато се забранява да се яде през целия ден до вечерта, а вечерта се разрешавало да се взема само строга постна храна без риба (на монасите само леща без елей в 223-то правило на Номоканона при Г. требник). Следователно, не трябва да се разбира това правило тъй, че се разрешава да се яде риба и месо всяка събота и неделя, дори и по време на Четиридесетницата, а трябва да се разбира, че в тия дни се забранява само сухоядене и се разрешава по-малко строг пост, отколкото в останалите постни дни през седмицата“[1].

Как трябва да постим през Великия пост?

Още от апостолско време Църквата е установила през този пост да се съблюдава сухоядене. 50-то правило на Лаодикийския събор гласи:

„Трябва през цялата Четиридесетница да постим със сухо ядене“.

Сухояденето означава строг пост без олио. Подробно описание какво представлява то намираме в Йерусалимския типикон. Там е указано, че се полагат „на сухоядене стафиди и маслини… орехи… смокини… и други плодове, подобни на тях… Всички те, когато са сухи – (може да бъдат) и варени, а също може да бъдат и сурови… А като има от зеленчуците – по подобен начин и варени, и сурови, още и квасени…“ При сухояденето не е указано да се разрешава олио.

Строгият пост без олио се отнася за целия Велик пост, а не само за първата и последната седмици. Такъв строг пост трябва да се спазва през всички седмици на Великия пост, но само от понеделниците до петъците включително.

Че строгият пост изключва олиото, се вижда от 10-тото правило на свещеномъченик Петър Александрийски, в което той казва, че олио през Великия пост се разрешава само на тежко болни хора.

Съботите и неделите не са строго постни дни. В тях се разрешава олио. И както вече споменахме, в тях е забранен строгият пост без олио.

Това е написано за Великия пост в църковните канони.

* * *

 

Нека да видим какво е написано за него в най-древния и най-авторитетния църковно-богослужебен устав – Йерусалимския типикон, където за него се говори в 32-ра глава, която е озаглавена така:

„За правилата на светите апостоли и светите отци за светата и велика Четиридесетница, които всеки християнин е длъжен внимателно да спазва“.

От това заглавие се вижда, че указанията, дадени в този Йерусалимски типикон, отразяват апостолското и светоотеческото предание и са задължителни за всички християни, а не само за монасите. 

„В светата и велика Четиридесетница, в първия ден на първата седмица, тоест в понеделник, съвсем не трябва да се яде, също и във вторник. А в сряда, след извършване на Преждеосвещената (Литургия), се слага трапеза и ядем топъл хляб и топли овощни плодове, дава се и (сок от) копър с мед. Тези пък, които не могат да спазят първите два дни, ядат хляб и квас след вечернята във вторник. Така правят и старците. А в съботите и неделите се разрешава само елей и вино. В останалите седмици постим в петте дни (т.е. от понеделниците до петъците, б.н.) до вечерта и ядем сухоядене, освен съботите и неделите. Риба през цялата Четиридесетница никак не дръзваме да ядем, освен в празника Благовещение на Пресвета Богородица и Цветоносната неделя. В петъка на първата седмица, в срядата на Великия канон и на Велики четвъртък, макар някои устави и да нареждат да се разрешава елей, но това не се прави заради честта на дните[2]. В навечерието на празника Благовещение, (ако е) преди съботата на праведния Лазар, се разрешава елей и вино“[3].

Относно погрешната практика на някои православни, за която по-горе споменахме, тук ще отбележим, че указанието, че в строго постни дни има само една трапеза и тя е след вечернята, също е изобличение на тази погрешна практика. Защото постната трапеза според Типикона е за същия постен ден, а вечернята е вече за следващия църковен ден.

След Преждеосвещената Литургия в сряда на първата седмица Йерусалимският типикон указва следното: „Като влезем на трапезата, ядем сухоядене, пием и сок с мед. В четвъртък на тази седмица трапеза не поставяме, но пребиваваме в пост даже до петъка – тогава влизаме на трапеза и ядем“ (с. 878).

„Типикът на Света Гора заповядва в първия ден да не се яде нищо. А във вторник, в сряда и в четвъртък трябва да се яде по една литра хляб и вода, и нищо друго, освен ако е нужно сол с хляба“ (с. 864) [4].

От тези указания се вижда, че първоначалната практика за първата седмица на поста според Йерусалимския типикон е била който може, да не яде нищо в понеделник, вторник и четвъртък, а да яде само след Преждеосвещените Литургии в срядата и петъка; а който не може – да се подкрепи във вторник с хляб и питие, а понеделника и четвъртъка да спази без храна. Впоследствие обаче, очевидно поради човешката немощ, се е приела – за който желае – по-облекчената светогорска практика за първата седмица: да не се яде само в първия ден на поста (понеделник), а във вторник, сряда и четвъртък да се яде само хляб (който желае със сол) и да се пие вода. А в петък след Преждеосвещената Литургия Типиконът указва да се яде „варено ястие… без елей“ (с. 881).

„Приели сме два пъти да ядем риба през този Велик пост: в празника на Благовещението, и на Цветоносието“[5].

За четвъртъка на Великия покаен канон е указано така: „На трапезата ядем елей и пием вино, заради (бденния) труд, който е бил. А някои устави допускат само да се разрешава вино, а елей не позволяват. Типикът пък на Света Гора разсъждава: на светите 40 мъченици, на намирането на Предтечевата глава, в сряда Кръстопоклонна, (в четвъртък) на Великия канон и (в събота) на Акатиста да се ядат две варени ястия с елей и да се изпиват по две чаши вино“.

В петък на петата седмица е указано: „На трапезата пием вино заради бденния труд, който предстои“[6].

За Лазарова събота е указано: „На трапезата се угощаваме с варено ястие с елей. А ако имаме – и хайвер,… и пием вино“[7].

За Цветница: „На трапезата е утешение: ядем риба и пием вино, като благодарим на Бога“[8].

На Велики четвъртък: „Влизаме на трапезата и ядем варено ястие с елей; пием и вино, (ядем) и друго сухоядене, тъй като се пее «Алилуия». А типикът на Студийската обител заповядва в светия Велики четвъртък да се яде едно варено ястие и сочиво[9] и сварен боб; пием и вино. Типикът на Света Гора пък повелява в светия Велики четвъртък да се ядат две варени ястия с елей и (да се пие) вино по три чаши. И всичко това – както разсъди настоятелят, гледайки своето братство в Христа (доколко) произволява към душеспасителна полза“[10].

На Велики петък: „Приехме в Палестина, в този свят ден на Великия петък… нито трапеза да слагаме, нито да ядем в този ден на Разпятието. Ако пък някой бъде многонемощен или престарял, дава му се хляб и вода след залез слънце. Защото така приехме от светите заповеди на светите апостоли, да не ядем на Велики петък. Защото словото на Господа, което Той е казал на фарисеите – „Когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят“ (Марк. 2:20) – тук блажените апостоли са възприели. И това ще намериш в апостолските предания, след като внимателно ги изследваш. Но и каноничното послание на светейшия Александрийски архиепископ Дионисий явно предписва това“[11].

На Велика събота: „Келарят[12] дава на братята по един къшей хляб… и по шест смокини или фурми и по една мерна чаша вино. А където няма вино, братята изпиват квас от мед или от жито… В завещанията на светите апостоли и пак другаде отците заповядват верните да отговяват чак когато пропеят петлите. А светият Шести събор заповядва в полунощ. Типиците пък Студийски, Йерусалим­ски и на Света Гора казват до края на третия час на нощта[13] да се извърши службата и тогава да се яде: нищо друго, освен хляб и плодове и малко вино“[14]. От всичко това следва, че на Велика събота се яде строго постна храна без елей. Тя е единствената строго постна събота в годината.

И тъй, според Йерусалимския типикон, през Великия пост трябва да се пости така:

1. За първата седмица на поста:

1.1. В понеделник не се яде нищо.

1.2. Във вторник се разрешава (след вечернята) едно строго постно ядене за немощни; а който може, не яде нищо.

1.3. В сряда се полага една строго постна трапеза (след вечернята).

1.4. В четвъртък се разрешава да се яде само хляб (който иска със сол) и вода; а който може, не яде нищо.

1.5. В петък се полага една строго постна трапеза (след вечернята).

2. В съботите (без Велика събота) и в неделите на Великия пост се разрешават две трапези с елей.

3. От втора до шеста седмици – от понеделниците до петъците включително се разрешава по една строго постна трапеза без елей след вечернята.

4. В четвъртък на Великия канон (през петата седмица) се разрешават две трапези с елей; който желае, яде една трапеза с елей; а който желае, яде една трапеза без елей.

5. В петък на петата седмица (пред Акатистна събота) се разрешава само вино.

6. На Лазарова събота се разрешава рибен хайвер.

7. Риба се разрешава единствено на Благовещение и на Цветница.

7.1. В деня пред Благовещение (предпразненството на Благовещение), ако се падне преди Лазарова събота, се разрешава елей и вино.

7.2. В деня след Благовещение (отдание на Благовещение и Събор на св. архангел Гавриил), ако се падне преди Лазарова събота, се разрешава елей и вино (Типикон, с. 566).

7.3. Ако Благовещение се падне на Велики понеделник, Велики вторник, Велика сряда или Велики четвъртък, не се разрешава риба, а само елей и вино (Типикон, с. 581, 584, 585, 587).

7.4. Ако Благовещение се падне на Велики петък, не се разрешава риба, нито елей, а само сухоядене и вино (Типикон, с. 590).

7.5. Ако Благовещение се падне на Велика събота, не се разрешава риба, нито елей, а само една строго постна трапеза и вино (Типикон, с. 592-593).

8. През Страстната седмица:

8.1. На Велики понеделник, вторник и сряда се разрешава една строго постна трапеза без елей.

8.2. На Велики четвъртък се разрешават две трапези с елей; който желае, яде една трапеза с елей; а който желае, яде една трапеза без елей.

8.3. На Велики петък не се яде нищо.

8.4. На Велика събота се разрешава една строго постна трапеза без елей след вечернята.

9. Разговяването се разрешава да стане на Велика събота след полунощ срещу Неделя Пасха.

* * *

Какво казват светите отци за Великия пост?

 
Преп. авва Доротей

Според преподобни авва Доротей, Великият пост е нашият духовен десятък пред Бога. Ето какво казва той:

„В Закона е писано, че Бог заповядал на израилевите синове, всяка година да дават десятък от всичко, което придобиват и, изпълнявайки това, те имали благословение във всичките си начинания. Светите Апостоли, знаейки това, са наредили и са ни дали в помощ и като благодеяние за душите ни още нещо, по-голямо и по-висше – да отделяме десятък от дните на нашия живот и да го посвещаваме Богу: та по тоя начин и ние да получим благословение за всички наши начинания и да очистваме ежегодно греховете си, които сме извършили през цялата година. Като разсъдили така, те са ни осветили от триста шестдесет и пет дни в годината тези седем седмици на светата Четиридесятница… А седем седмици без съботните и неделни дни правят тридесет и пет дни. Като сложим поста в светата Велика събота и половината от Светлата и светоносна нощ, получаваме тридесет и шест дни и половина, което представлява точно десетата част от триста шестдесет и пет дни в годината… Това е, така да се каже, десятъкът от цялата година, който, както казах, Апостолите са ни осветили за покаяние и очистване на греховете през цялата година. И тъй, братя, блажен е оня, който добре запази себе си през тези дни. Защото, макар и да му се случи, като човек, да съгреши поради слабост или нехайство, Бог е дал тези свети дни, та, ако някой се помъчи с внимание и смиреномъдрие да се погрижи за себе си и да се покае за греховете си, той ще се очисти от греховете, които е извършил в течение на цялата година. Тогава душата му ще се освободи от тежест и той ще доживее до светия ден на Възкресението, очистен и неосъдително ще се причасти със светите Тайни, станал чрез покаянието в тоя свет пост нов човек. Такъв с радост и духовно веселие, с Божия помощ, ще празнува цялата св. Петдесетница. Защото, както казват Отците, Петдесетница е мир и възкресение на душата. Това и означава фактът, че през цялата Петдесетница не се коленичи в храма. И така, всеки, който през тези дни желае да се очисти от греховете, които е извършил през цялата година, трябва преди всичко да се въздържа от много ядене, защото, както казват Отците, преяждането ражда за човека всяко зло. После, той трябва да се пази да не наруши поста без важна нужда, да не търси вкусна храна и да не се претоварва с много ядене и пиене“[15].

Преподобни Доротей смята само пет дни от всяка великопостна седмица, именно защото тези дни са строго постни, и те собствено съставляват нашия духовен десятък, който даваме на Бога. Към тях се прибавя и строго постната Велика събота, и половината от пасхалната нощ (до полунощ). Тези строго постни дни, в които се пости без елей, са точно 36 и половина и са наистина десетата част от 365-те дни на годината. Ето, колко премъдро светите апостоли и светите отци са устроили Великия пост за наша духовна полза и спасение.

Изложеното дотук е вярното и богоугодно установление на Православната Църква за Великия пост, което тя спазва от апостолско време и до днес. Иначе казано – пълната версия (Full version) на Великия пост.

* * *

Какво можем да кажем за указанието в Синодалния типик на БПЦ и в разпространяваните т. нар. „постни календари“?

     

В Синодалния типик пише така: „През Великия пост (освен първата и последната седмица)… постът се състои в ядене само на растителна храна с олио“[16]

„В понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица и първите пет дни от първата седмица на Великия пост се пази строг пост (растителна храна без мазнина)“. „На Велики петък не се полага да се яде нищо. За немощни и престарели – само хляб и вода“[17].

Това указание се явява Light version (олекотената версия) на Великия пост. Както всеки може да види, то е значително по-облекчено от съборното установление на Православната Църква. И макар да носи заглавие „Постите в Православната Църква“, правилно би било да се озаглави „Постите в Българската Православна Църква“, защото доста се различава от съборно установените от Православната Църква и общозадължителни пости, и по-конкретно – от съборното, канонично и светоотеческо установление за Великия пост.

В какво се различава?

Най-вече в това, че дните от понеделник до петък от втора до шеста седмици на Великия пост са обозначени като не строго постни, а е разрешено в тях да се употребява олио. Това е пряко канонично нарушение на споменатото по-горе 50-то правило на Лаодикийския събор, което указва, че всички седмици на Великия пост (а не само първата и последната) са строго постни от понеделниците до петъците и не се разрешава олио.

Различава се и в това, че не указва Великата събота като строго постен ден. И в т. нар. „постен календар“ тя е обозначена като не строго постна, а с разрешаване на олио. Това също е пряко канонично нарушение на 64-то апостолско правило.

Различава се и от светоотеческото учение за Великия пост. Според него Великия пост е нашият духовен десятък пред Бога, тъй като представлява десетата част от дните на годината. В указанието на Синодалния типик изобщо не може да се говори за такъв духовен десятък, тъй като строго постните дни са съкратени и сведени само до девет, вместо тредесет и шест и половина.

Затова указанието в Синодалния типик за Великия пост не е съборното, апостолско и светоотеческо установление на Православната Църква за Великия пост, а е съставено от съставителите на Синодалния типик и представлява изложение на тяхното частно мнение за Великия пост.

Някой може да каже, че днес никой в БПЦ не пости строго целия Велик пост и поради тази причина указанието в Синодалния типик просто отговаря на действителността. Това обаче съвсем не е така. Наистина, повечето православни в БПЦ или постят строго само през първата и последната седмици на Великия пост, а през другите – с олио, или дори само през първата и последната – с олио, а през другите – не постят, или пък изобщо през целия пост не постят. Има обаче и ревностни православни християни, макар и малко, които постят строго през всичките седмици на Великия пост. Не е правилно обаче да се разсъждава, че щом повечето православни в БПЦ не могат или не искат да постят строго през всичките седмици на поста, то трябва указанието в Типика да се напише според тяхната немощ (телесна или греховна). Защото ако се разсъждава така, то би могло указанието в Типика да се облекчи и още, нагласяйки се според още по-голямата немощ (или нежелание) на полу-постещите и непостещите. Лошото при това е, че олекотеното (light version) указание за Великия пост в Типика се представя от името на Църквата. И повечето читатели, ако не се поинтересуват какво наистина е установила Православната Църква, ще останат заблудени. Както и са. Продукт на това заблуждение е съставеният т. нар. „постен календар“. И хората си мислят, че това го е установила Църквата, а не знаят (а може би и не искат да знаят, ако light-версията им е по-удобна), че не го е установила Съборната Църква, нито светите апостоли и светите отци, а са го установили съставителите на Синодалния типик и това тяхно (а не на Църквата) установление е съвсем ново – от миналия век, докато апостолското и светоотеческото съборно установление на Църквата е древно и е още от апостолско време.

А имат ли право съставителите на Синодалния типик да излагат такова свое си облекчено указание за Великия пост? Не, защото, както споменахме, е в нарушение на 50-то правило на Лаодикийския събор и на 64-то апостолско правило. А 19-то правило на Гангърския събор (ок. 340 г.) казва:

„Ако някой… отменя пости, предадени за общо съблюдаване и спазвани от Църквата, пребивавайки при това в пълен разум, да бъде анатема“.

В указанието на Синодалния типик Великият пост не се отменя, но се отменя качеството му, тоест строгостта му, и се заменя с нещо по-облекчено.

Би било добре, ако в следващите издания на Синодалния типик се изложи общоприетото съборно установление на Православната Църква за Великия пост, а не частното мнение на съставителите на този Типик. И е добре да се укаже, че Църквата винаги снизхожда към немощта на хората и винаги допуска облекчаване на Великия пост за немощни, болни и престарели хора, и всички други, които имат обективна причина за облекчаване на поста. Само че това снизхождение не бива да се превръща в правило. Правилото е установено в Църквата от древност, а снизхождението е изключение от него, което не е правило, а именно изключение от правилото.

* * *

Накрая ще отбележим, че Църквата е установила общите указания за Великия пост за всички по принцип, но всеки православен християнин трябва да прецени доколко здравословното му състояние му позволява да ги изпълни. Хората са различни. Ако за един човек не е проблем три дни да не яде нищо, то за друг е проблем и половин ден да не яде. С оглед на това, правилно е всеки православен християнин да се посъветва с духовния си отец как да пости, и ако не може да спази Великия пост така, както е установен от Църквата, да помоли за благословение да го спазва дотолкова, доколкото може. Само трябва да пристъпим към поста напълно добросъвестно и да се пазим да не би под вид на немощ всъщност да искаме да го облекчим от чревоугодие или от малодушие. Родителите също са длъжни да следят децата си как постят и с оглед на това, дали са по-малки или по-големи, по-немощни или по-здрави, да им определят по-облекчено или пък в пълнота да спазват поста. Винаги, щом е налице обективна нужда да се направи снизхождение към някого и да му се разреши да пости по-облекчено, трябва да се направи такова снизхождение. Трябва да помним, че щом, по думите на Спасителя Христос, „съботата е направена за човека, а не човек за съботата“ (Марк. 2:27), то и постът е направен за човека, а не човек за поста. Главното, което е определящо при поста, е духовната полза, която трябва да получи православният християнин, и която най-вече трябва да се прояви в усилено покаяние и спасително смирение.

 

 

Б е л е ж к и:

[1] Правилата на Св. Православна Църква с тълкованията им. Том І. Изд. „Правосл. класика“, 2019, с. 399-400.

[2] Т.е. от почитание към споменатите дни.

[3] ТѶПІКОНЪ, сѝрeчь, изѡбражéніе церкóвнагѡ послѣдованіѧ во Iерусалѝмѣ свѧтыѧ лávры, преподóбнагw и богонóснагѡ ѻтцà нáшегѡ Сáввы. Тóжде послѣдованіе бывáетъ и въ прóчихъ во Iерусалѝмѣ честныхъ ѻбѝтелехъ: подóбнѣ и въ прóчихъ свѧтыхъ Бóжіихъ цéрквахъ. М., 2002, с. 91.

[4] Типикон, с. 878, 864.

[5] Типикон, с. 883.

[6] Типикон, с. 908.

[7] Типикон, с. 916.

[8] Типикон, с. 921.

[9] Или „коливо“ – варено жито, ориз или други зърна.

[10] Типикон, с. 935-936.

[11] Типикон, с. 944.

[12] Този, който завежда манастирската трапезария, склада с храна и я отпуска на манастирската кухня.

[13] 21 ч. вечерта.

[14] Типикон, с. 952-953.

[15] Авва Доротей. Църковни слова. Слово 15-то. За св. Четиридесетница.

[16] Типик, с. 512.

[17] Типик, с. 511.