Какво знаем за празника?
Този скръбен празник е един от трите най-големи светийски празници, а именно:
(1) Рождество на св. Йоан Кръстител (24 юни ст.ст./7 юли н.ст.),
(2) св. първовърховни апостоли Петър и Павел (29 юни ст.ст./12 юли н.ст.) и
(3) Отсичане главата на св. Йоан Кръстител (29 авг. ст.ст./11 септ. н.ст.).
Според древната църковно-богослужебна традиция, отразена в Йерусалимския типикон, на тези три празника се служи бдение, което се категоризира като бдение на великите (големите) празници. Всички останали бденни светийски празници се категоризират като средни празници.
По какво се отличават големите светийски бдения (като това на Отсичане главата на св. Йоан Кръстител) от бденията на средните светийски празници? По две неща. На големите светийски бдения:
1. Няма храмова стихира в началото на литията.
2. Няма Богородичен канон на утренята.
На средните светийски бдения има храмова стихира в началото на литията и Богородичен канон на утренята.
За поста в деня на Отсичане главата на св. Йоан Кръстител
Според синодалния Типик, „в този ден се пази строг пост; ако се случи в събота или в неделя, разрешава се елей и вино“[1]. Това указание на Типика обаче не отговаря на древната църковна традиция, която е отразена в Йерусалимския типикон, а също така и в църковнославянските минеи:
Да преведем първата част на горния текст на български:
„На трапезата е утешение на братята, освен сирене и яйца и риба; и ядем два пъти през деня, дори да е сряда или петък“.
Какво означава това?
Това означава, че според древната църковна традиция на този скръбен празник постът не само че не е по-строг от обичайния в сряда и петък, но дори е по-облекчен и храната е в някаква степен по-изобилна (това означава славянската дума „утешение“ относно трапезата). Защото според Йерусалимския типикон в сряда и петък се полага само една трапеза, докато на този празник се полагат винаги две трапези с изрично указание, че се разрешава елей.
По коя причина светите отци от древност са установили да се пости с елей на този ден?
Причината е, че това е голям светийски празник, макар и скръбен, но с бдение. Пее се полиелей и величание на св. Йоан. От гледна точка на богослужението според Йерусалимския типикон, не е съвместимо да има празник с полиелей и величание, и да се пости без олио. Щом е празник с полиелей и величание, на трапезата се полага олио, ако е пост. Това се отнася и за празника Въздвижение на честния Кръст Господен, и за всички празници, когато се случат в постен ден.
А кога се пости без олио? Без олио се пости само когато службата е покайна и постна, а не празнична. Защото строгият пост без олио (при което се полага само една трапеза на ден, а не две) е израз на покаяние и съкрушение за нашите грехове, и никак не е съвместим с празнуването (с пеене на полиелей, величание и велико славословие, които са най-типичните изрази на празнуване), в което хвалим Бога и величаем светеца, макар то да е и по повод на скръбни събития, като настоящото. По тази причина, според древната църковна традиция, отразена в Йерусалимския типикон, строг пост без олио се полага само на следните служби:
- На великопостните служби (които са покайни, а не празнични), т.е. в дните от понеделник до петък включително през целия Велик пост,
- В дните сряда и петък през Петровия и Рождественския пости, когато не е празник (т.е. службата не е с велико славословие или полиелей),
- В дните на Богородичния пост от понеделник до петък включително, които също са строго постни, а не са празнични (с изключение само на Преображение Господне).
| И тъй, в никои празнични дни не се полага строг пост, тъй като той не отговаря на празничния характер на богослужението. |
Да преведем и втората част на горния църковнославянски текст на български.
„Виж устава за поста на Отсичане на честната глава на Предтеча, завещан за този ден от древните свети отци.
Има някои, които предават, че тогава трябва да има качество на храната, а не да е пост. Относно това не можахме да намерим нищо написано в различните типици, но най-вече подобава в този ден всякак да се въздържаме чрез пост, заради пророка, пострадал за истината и проповядал в ада Господа; и да бъде разрешено само дървено масло (т.е. олио, б.н.) и друго от различните овощни плодове, и по мярка една чашка вино за слава Божия, заради бденния труд. Защото всякак подобава в този ден да бъдем тъжни скърбейки, а не да имаме чревоугодие, – заради въздържателния живот на светеца и скверноубийственото проливане на кръвта му от Ирод. Понеже Предтечевата глава е била отсечена на пира чрез танцуването на блудната танцьорка и чрез чревоугодието, и чрез заколването на различни животни, и чрез кръвопролитието. А ние не бива да вкусваме нито едно от такива животни, от които се пролива кръв, нито пък риба (защото и тя има кръв, макар и да живее във водата, и е от вида на животните), за да не се окажем съобщници на иродовото чревоугодие. Защото как ще поискаме да почетем честното посичане на Кръстителя? Месо ли искаме да ядем или от други различни скъпи храни? А той е живял в безводната и безтревна пустиня и нито хляб е ядял, нито трапеза е имал. Вино ли ще пием[2]? А той никога не е пиел вино, нито друго светско питие; нито е живеел в къща, но е живял изкопавайки си място под скала. Маса и трапеза и легло му е била земята, и само заради нуждата на естеството веднъж на ден е вкусвал акриди и див мед; чаша са му били шепите[3], а питие – течащата вода от скалата. Затова, братя, усърдно да почетем този ден с молитва и пост в целомъдрие, и да избегнем онзи пиянски зъл нрав; а ако някой бъде обхванат от неверие и не спази това узаконено многоразсъдително повеление, такъв зле ще пострада от пагубна напаст. Които пък право държат този подвиг, – Господи, благослови ги и ги напътствай по молитвите на светия Предтеча!“
И тъй, на празника Отсичане главата на св. Йоан Кръстител се полага винаги пост с олио, според древната църковна традиция.
Откога и откъде тогава се е появила практиката, отразена в синодалния Типик, да се пости без олио?
Това, както изглежда, е сравнително нова гръцка практика от 19-ти век,[4] плод на нарасналата по това време тенденция сред гърците на неразбиране на богослужението, което пък от своя страна довело до желанието им да го съкратят и опростят, а някъде и да го изменят, т.е. да го нагласят по своите разбирания. Всичко това станало причина за издаването на т. нар. Цариградски типик, съставен не от свети отци, а от църковния певец Константин протопсалт. Тази практика е преминала от гърците и в БПЦ[5].
Суеверия относно храната на празника Отсичане главата на св. Йоан Кръстител
Съществуват различни суеверия[6] за храната на този скръбен празник, като най-известните от тях са:
- Да не се яде нищо кръгло: картофи, лук, ябълки, дини, домати – изобщо всичко което прилича на глава. Особено строго е суеверието към хляба: да не се реже с нож, а да се разчупва с ръка, за да не се уж повтаря посичането на свети Йоан Кръстител.
- Да не се взимат в ръка остри предмети: ножове, брадви, игли, ножици – изобщо всичко, което реже или боде. Заколването на животно в този ден се считало за грях. От това суеверие се родила поговорката: „Който в този ден коли, и на него самия ще му се отреже късмета“.
- Да не се пие нищо червено: вино, доматен сок, варива от цвекло, сок от червени чушки – изобщо всичко, което напомня кръв. Сред древните южни славяни било разпространено суеверието, че това е „кръвта на свети Йоан“. Затова в този ден на празничната трапеза поставяли само бели и зелени ястия.
Тези суеверия са се разпространявали и се разпространяват и до днес сред хора, които не познават нито църковната традиция, нито богослужението, и са израз именно на тяхното невежество и псевдоблагочестиви измислици. Разпространяването и спазването на такива суеверия е грях и не бива да се прави.
Главни поучения от скръбното събитие на празника
1. Спасителното неспазване на клетва.
Отсичането на главата на св. Йоан Кръстител е станало защото Ирод се е заклел да даде на Иродиадината дъщеря каквото и да поиска, а тя поискала тъкмо това, и Ирод решил, че не бива да нарушава клетвата си (Мат. 14:9), още повече, че свидетели на клетвата му били неговите сътрапезници. Тоест налице е клетва и нейни свидетели.
Може ли да се наруши такава клетва? Ирод решил, че не може. И извършил ужасното престъпление, което поискала от него Иродиадината дъщеря. Така изпълняването на клетвата станало за Ирод причина за тежък грях, Божие наказание и вечна погибел в ада.
А какво е трябвало да направи, за де не погине?
Ето какво казва за това Христовата Църква:
На български:
„Танцуваше ученичката на вселукавия дявол и главата ти, Предтече, взе за награда. О, пир, изпълнен с кръв! По-добре беше да не се кълнеш, Ироде беззаконни, внуко на лъжата[7]; но ако и да си се клел, не за добро си се клел, – по-добре беше да излъжеш и да получиш живот, отколкото за да спазиш истината, да отсечеш главата на Предтечата. Но ние Кръстителя, като най-голям сред родените от жени, достойно почитайки ублажаваме“ (2-ра стихира на „Господи воззвах“ на великата вечерня).
И така, Църквата учи, че когато човек се е клел за нещо и за да спази клетвата си трябва да извърши грях, то той трябва да наруши клетвата си и това ще бъде за него спасително, както и за Ирод би било спасително, ако бе нарушил клетвата си и не бе отсякъл главата на св. Йоан Кръстител.
| Клетва, чието изпълнение води до грях, не бива да се спазва. Напротив, лъжата от неизпълнението на такава клетва е спасителна. |
Така учи светата Църква. По същата причина и послушанието в рамките на църковната йерархия, както и послушанието в манастирите, е спасително само ако е според Божията воля, изразена в светото Евангелие, в Свещеното Предание на Църквата и в съгласното (общото) учение на светите отци. Ако пък някой изисква послушание в греха, благоразумният християнин в такъв случай трябва да прояви спасително непослушание и да не бъде послушен в греха. По същия начин, както Църквата учи, че и Ирод е трябвало да прояви спасителна лъжа, да излъже за това, за което се е клел и да не изпълни ужасния грях, изискван от клетвата му.
2. Танцуването – грях и средство за изпълнение волята на дявола.
Всички светски танци са продукт на човешкото грехопадение. Всички светски танци са любимото дело на бесовете и техния началник – дявола. „Дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода“ (Мат. 14:6) и чрез „злодемонското танцуване“[8] спечели отсечената глава на Предтечата. Църквата я нарича „скверна танцьорка“[9], „ученичка на вселукавия дявол“[10], „всескверна дъщеря“[11], „безчестно танцуващо момиче“[12], „най-сурово изчадие на суровата лъвица“[13], „скверно момиче“[14], „нова египтянка“[15], „нечиста блудница“[16].
Чрез танцуване, забавлявайки се, бесовете измъчили почти до смърт преподобни Исаакий Затворник Киево-печерски, когато той се прелъстил и се поклонил на беса, явил му се във вид на Христос, който казал на останалите бесове: „Вземете дудуци, тимпани и гусли и ударете дружно, а Исаакий нека да ни потанцува!“[17]
Относно народните танци в църковните правила се казва така:
| „Също така отхвърляме общонародните женски танци, които могат да нанесат голяма вреда и пагуба, както и обредите и танците, които се правели по някакъв старинен и чужд на християнския живот обичай, вършени от мъжкия или женския пол…“[18]. |
| „На никого от числящите се в свещения чин, нито на монах, не се позволява да ходи… или да присъства на зрелищни игри. И ако някой от клира бъде повикан на сватба, то при започване на игрите, служещи за прелъстяване, нека стане и веднага да си отиде, понеже така ни заповядва учението на нашите отци“[19]. |
Какви са тези „зрелищни игри“ и игри на сватбите, на които светите отци на Църквата забраняват да се присъства? Първите, според тълкователите на правилото[20], са театралните представления, а вторите са разните хорà, ръченици, валсове и пр. танци, които се играят там под звуците на светска музика. Всичкото това светско танцуване, като внушено от бесовете и техния началник – дявола, е грях и е забранено да се върши от християните.
| В „дните, определени за игри… никой от християните да не се принуждава да отива на тия зрелища“[21]. |
| „Не бива християни, които отиват на сватба, да скачат или да танцуват, но скромно да вечерят и да обядват, както прилича на християни“[22]. |
Защо? Защото танцуването на светски танци е грях и християните не бива да го правят.
Ето какво казва великият вселенски учител на Църквата свети Йоан Златоуст за танцуването:
„Танцуването е не човешко, а бесовско дело. Бесовете ни научават на него, за да не се мъчат те сами в ада. И то от всички игри е най-лошото, понеже отдалечава човека от Бога и го сваля на дъното на ада. И танцуващата жена се нарича „невеста на сатаната“, „блудница на дявола“ и „съпруга бесовска“, и не само самата тя, танцуващата, ще бъде свалена на дъното на ада, но и всички, които танцуват с нея. Тя не пази своята чест и чрез нея дяволът съблазнява мнозина и насън, и наяве. Всички, които обичат танцуването, ще бъдат осъдени в неугасимия огън. И гнусно, и отвратително е мъж да живее с такава жена. И чуйте какво станало. Седнали хората да пият и да ядат и станали сити и пияни, и станали да танцуват, а след това и да вършат грях[23]. А после пристъпили към идолите и започнали да им принасят жертви. Тогава се разтворила земята и погълнала двадесет и три хиляди от тях. И ето, Господ показал как ще се мъчат всички, които съгрешават и не вършат Божията воля. Затова, братя и сестри, пазете се и не обичайте беззаконните бесовски играения. Особено пък се отстранявайте от танците, за да не бъдете осъдени във вечната мъка“[24].
„Затова ето, братя, страшно зло е тъй любимото ви танцуване. Както виждате, то е дело на бесовете и те ни научават на него, за да не бъдат сами мъчени в ада. И наистина, колко бесовски неща има в това гнусно танцуване: и развратни погледи, и похотливи движения, и скверни думи. И често при това присъстват и малолетни деца. На какво ще се научат те? Колко зло ще приемат завинаги в своето детско и дотогава невинно сърце?! Как ще се осквернят в своите отрочески години?! О, танцуващи съблазнители! Убойте се поне от Страшния съд Божий! „Който съблазни – казва Господ – едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина“ (Мат. 18:6). Да се убоите от Страшния съд Божий и не ставайте приятели на дявола, понеже той е „открай човекоубиец“ (Йоан. 8:44). Амин“[25].
Окаяната Иродиадина дъщеря, скверната танцьорка, завършила нещастно живота си, но вече с предсмъртно танцуване: след като Ирод с Иродиада и дъщеря ѝ били заточени първо в Галия в град Лугдун, а после и в испанския град Илерда, през зимата дъщерята на Иродиада по някаква потребност преминавала през заледената река Сикорис, при което ледът под нея се пропукал и тя потънала до шия; след това ледът постепенно я стягал за шията, главата ѝ била над водата, а тялото висяло под леда във водата. И тя, която някога танцувала с краката си на земята, за да изпроси главата на свети Йоан Кръстител, тогава вече правела движения с краката си подобни пак на танцуване, но във водата, движени от течението на водата и не достигайки дъното на реката, докато острият лед прерязал шията ѝ и така нещастно завършила живота си[26].
* * *
Нека да споменем накрая и това, че освен светското греховно танцуване има и духовно и богоугодно условно наричано танцуване, каквото например е правил св. цар Давид пред Ковчега на Господния Завет (2 Цар. 6:14). То е отразено и в ирмоса на 4-та песен на Пасхалния канон: „Богоотец убо Давид пред сенным ковчегом скакаше играя” („Богоотецът пък Давид пред Ковчега на Завета скачаше играейки“). Колкото обаче е далеч земята от небето, толкова е далеч светското греховно танцуване от богоугодното и духовното, което може да се върши само по духовен начин и само в рамките на Христовата Църква, която и казва за него: „Всяк земнородный да взыграется Духом просвещаемь…“ („Всеки земнороден да заиграе, просвещаван от Духа…“). Това е духовно тържествуване и няма нищо общо с греховното светско танцуване, което е грях и води към гибел.
Материали за събитието Отсичане главата на свети Йоан Кръстител
- Видеоклипове: Видеоклип 1, Видеоклип 2.
- Синаксар и Слово на св. Йоан Златоуст на църковнославянски език от Чети-минея на св. Димитрий Ростовски.
- Аудиофайл на Синаксара и Словото на св. Йоан Златоуст на църковнославянски език (прочетени от Петко Хинов).
- Слово на св. Йоан Златоуст на български език.
- Икони на събитието:
Б е л е ж к и:
[1] Типик, С., СИ, 1980, с. 406.
[2] Тук, разбира се, се има предвид изобилното пиене на вино, както е станало на иродовото пиршество. Не се има предвид употребата на малка чаша вино, за което стана дума по-горе и което няма нищо общо с изобилното угощаване с вино на пиршеството.
[3] За значението на славянската дума „пригорщи“ виж https://russkayarech.ru/sites/default/files/journals/1981/1981-3.pdf (или тук), стр. 119.
[4] Отразена е в т. нар. Цариградски типик, изд. от 1888 г., стр. 325-326.
[5] Типик, С., СИ, 1980, с. 406.
[6] Например: https://rostov.aif.ru/society/smertelnyy-greh-chto-nelzya-11-sentyabrya-v-den-useknoveniya-glavy-ioanna или: https://www.tribunapracy.by/2025/09/useknovenie-glavy-ioanna-predtechi-2025-chto-nelzya-delat-na-cerkovnyj-prazdnik-ivana-golovoseka/
[7] Ирод Антипа (ок. 20 г. пр. Хр. – сл. 39 г. сл. Хр.), по чиято заповед е била отсечена главата на св. Йоан Кръстител, е бил син на Ирод Велики (ок. 74 г. пр. Хр. – ок. 4 г. сл. Хр.), който извършил ужасното престъпление на избиването на 14 хиляди Витлеемски младенци. Поради това в стихирата е наречен „внук на лъжата“, т.е. „чедо на лъжеца“ Ирод Велики, който излъгал мъдреците, че иска да се поклони на Младенеца Христос (Мат. 2:8), а всъщност кроял план как да Го убие.
[8] Канон 1-ви, песен 5-та, 1-ви тропар.
[9] 1-ва и 3-та стихири на „Господи воззвах“ на великата вечерня на празника.
[10] 2-ра стихира на „Господи воззвах“ на великата вечерня.
[11] 3-та литийна стихира.
[12] 3-та стиховна стихира на великата вечерня.
[13] Канон 1-ви, песен 5-та, 1-ви тропар.
[14] Канон 1-ви, песен 5-та, 3-ти тропар, песен 9-та, 1-ви тропар.
[15] Канон 2-ри, песен 6-та, „Слава“. Подобна на древната египтянка, която съблазнявала библейския патриарх Йосиф към грях (Бит. 39:7).
[16] 1-ва хвалитна стихира.
[17] Преподобный Исаа́кий Печерский, затворник (https://azbyka.ru/days/sv-isaakij-pecherskij).
[18] 62-ро правило на Шестия вселенски събор.
[19] 24-то правило на Шестия вселенски събор.
[20] Правилата на Св. Православна Църква с тълкованията им. Том ІІ. Изд. „Православна класика“, 2024, с. 164.
[21] 72-ро правило на Картагенския събор.
[22] 53-то правило на Лаодикийския събор.
[23] Изх. 32:6.
[24] Слово на св. Йоан Златоуст за игрите и танцуването. Пролог, 24 март. (https://studfile.net/preview/8970222/page:170/).
[25] Прот. Виктор Гурьев. Пролог в поучениях. 24 март (https://studfile.net/preview/8970222/page:170/).
[26] Светител Димитрий Ростовски. Чети-минея, КПЛ, 1764. Синаксар на Отсичане главата на св. Йоан Кръстител, лист 584.