Светител Спиридон е стълб на Православието. На Първия вселенски събор той защитил Православното изповедание от арианската ерес.
Светител Спиридон на Първия вселенски събор
показал чудо за изобличение на арианскита ерес
Свети Спиридон ясно се обявил и против еретическия католицизъм. „В моя храм не подобава да има олтар на твоята вяра“ – казал той във видение на католическия адмирал Пизани.
Това станало в 18-ти век. За голямо съжаление днешните гърци не обръщат внимание нито на страшното чудо на светителя, изобличило небогоугодния католицизъм, т.е. папизъм, което ще изложим тук, нито на чудесата на светителя два века по-късно, изобличили небогоугодния нов папски календар. За голямо съжаление днес в храма на светител Спиридон на неделните служби свири орган по католически маниер – очевидно в угода на католиците, а в олтара Разпятията също са католически, а не православни.
* * *
„Едно от чудесата на светителя, страшно и вразумяващо, станало през 1719 г., три години след турското нашествие на Керкира (Корфу).
Управителят на острова, адмирал от Венецианската флота, Андреа Пизани, и съветникът му Франциск Фрагипани, а също и някои италиански католици, живеещи на острова, решили да устроят в православния храм на светител Спиридон католически олтар. Адмиралът съобщил за решението си на свещенослужителите на храма и ги помолил за съгласието им. Духовенството отговорило с отказ, но това не спряло управителя. Тогава православните свещеници и православните вярващи се обърнали за помощ към свети Спиридон, молейки да защити храма от посегателството на католиците.
През нощта свети Спиридон се явил насън на венецианския управител и казал: „Защо ме безпокоиш? В моя храм не подобава да има олтар на твоята вяра“. Светецът поискал от управителя да се откаже от намерението си, предупреждавайки го, че в противен случай всички виновни ще бъдат наказани. Изплашеният управител се обърнал към съветника си, който казал, че видението му е само зла проява на дявола.
Пизани се успокоил и поръчал нужните материали за устройването на олтара. Тогава всички православни на острова още по-усърдно започнали да се молят на своя застъпник, да не допусне оскверняване на светото място. В същата тази нощ свети Спиридон в монашеско облекло отново се явил насън на адмирала с предупреждението: „Аз те помолих да не ме безпокоиш. Ако ти посмееш да пристъпиш към изпълнение на своя замисъл, ще съжаляваш много, но тогава вече ще бъде твърде късно“. На сутринта адмиралът разказал за видяното насън на своя съветник, но той само го обвинил в страхливост.
И ето, на 11 ноември 1719 година адмирал Пизани с единомислениците си се отправил към храма на свети Спиридон, уж за да се поклони на мощите на светеца и да запали кандило. Но всъщност те дошли в храма за да измерят това място, където се готвели да устроят католически олтар. Православните свещеници още веднъж се опитали да попречат на това, но и този път безуспешно: католиците и не мислели да отстъпят и се готвели на следващия ден да осъществят замисленото.
Но не било съдено плановете им да се осъществят. През нощта срещу 12-ти ноември в морето се надигнал ужасен ураган, започнала буря, гръмове и мълнии разтърсвали града. В полунощ стражът, намиращ се при входа на крепостта Форт Кастели, видял старец в монашески одежди със запален факел в ръце. На въпросите: „Кой си ти? Къде отиваш?“ старецът отвърнал: „Това съм аз, Спиридон“. В същия миг три езика пламъци изскочили от камбанарията на църквата, раздал се оглушителен взрив и складът с барут заедно с близките къщи хвръкнали във въздуха.
Деветстотин католици мигновено загинали от взрива; били убити и всички инициатори на това небогоугодно дело. Намерили адмирал Пизани мъртъв – шията му била затисната между две греди, а съветникът му бил удавен извън стените на крепостта, в канализационната яма. Но от този страшен взрив не пострадал нито един православен, тъй като католиците им забранявали да се намират вътре в крепостта след стъмване. Не пострадал и часовият, който видял светител Спиридон със запалената факла: по време на взрива някаква незнайна сила го подхванала и го отнесла встрани от крепостта – той не получил нито една драскотина.
В храма на свети Спиридон паднал на пода подареният от адмирала сребърен светилник, в резултат на което била повредена основата му. Този светилник бил отново върнат на предишното място – досега той служи за ням свидетел на случилата се трагедия и напомня за нея. В същия час във Венеция друга мълния ударила замъка на адмирала, пробила стената и изгорила портрета му. В целия замък пострадал само неговият портрет.
Така ревностният защитник на Православието светител Спиридон с великото и страшно чудо защитил своя народ, своя град, своя храм и своята вяра от поругаване“.
(Святитель Спиридон Тримифунтский: Житие, чудеса, канон, акафист. М.: Даниловский благовестник, 2009; https://elitsy.ru/communities/86683/989828/).
* * *
Това страшно чудо на свети Спиридон ясно показва колко е богопротивен католицизмът, а следователно днешните православни, които се побратимяват и заиграват с католиците, тежко съгрешават.