Ние нямаше да пишем тази публикация, ако приветствията към изпълнителката на демоничната песен „Бангаранга“ бяха само от „чедата на тоя свят“ (Лук. 20:34). Защото те са ясни. И духът им е ясен. И интересите им към демонизма са ясни. И всичките им останали заблуди, лъжи и лицемерие са ясни. Те „са от долните“, те са „от тоя свят“ (Йоан. 8:23), който целият „лежи в злото“ (1 Йоан. 5:19), и не е чудно, че и чедата му приветстват маскираното под вид на „изкуство“ зло, подбуждани от „княза на тоя свят“ (Йоан. 16:11) – дявола, и от неговите слуги – „светоуправниците на тъмнината от тоя век“, „поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12), които за съжаление помрачават „плътските“ и „душевни човеци“ (1 Кор. 3:3, 2:14), за да не видят „мъдростта, която слиза отгоре“ (Иак. 3:15) и която е „мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят“ (1 Кор. 2:6), а ги напояват и тровят със „земната, душевна, бесовска“ мъдрост (Иак. 3:15) на грехопадналото човешко естество в „прекомерното разпътство“ на демонизма и езичеството (1 Петр. 4:4).

Да, ние нямаше да пишем тази публикация, ако само светът ръкопляскаше на демоничното „изкуство“. Защото това, уви, е присъщо за него.

 

Но когато ръкопляска на демоничното изкуство архипастирът, духовният водач, ръководителят на епархията, лицето на Българската църква?!!! Когато митрополитът приветства изпълнителката на демоничната песен, приветства грехопадналото „изкуство“, приветства успеха на мерзостта, наградата на безсрамието?!!!

 

Какво? Да се правим, че не сме чули, не сме видели, не сме разбрали ли? За съжаление и чухме, и видяхме, и разбрахме, и с голяма скръб пишем тези редове.

 

 
Русенският митрополит Наум на 17 май 2026 г. приветства Дарина Йотова (Дара), изпълнителка на демоничната песен „Бангаранга“.

Ето какво казва той.

„Честита победа на България в действителността на световната конкуренция, въпреки българската завистливост и злонамереност към успешните хора! Българи, научете се да се радвате на постиженията на своите сънародници, вместо да ги хейтвате и да им завиждате! Честито и успех на моята съгражданка Дара, да е жива и здрава!“

 

 

Кого приветства митрополит Наум? На кого честити „победата“ и на кого пожелава успех? 

Митрополит Наум приветства поп-певицата Дарина Йотова, известна като Дара.

 

Всеки здравомислещ човек би се отвърнал от подобно лице, придаващо си демоничен, разголен и нецеломъдрен вид.

В какво митрополитът пожелава „успех“ на поп-певицата? В добродетелта ли? В духовния живот? В стремежа към светостта и към Бога ли?

О, не! Митрополитът пожелава успех на поп-певицата в това, с което тя се занимава – в изпълнението на песни, подобни на демоничната песен „Бангаранга“, с които още повече „да успее“ – в какво? Ами в това, в което и сега е „успяла“ – да се хареса на „чедата на тоя свят“ (Лук. 20:34) чрез пеене на демонични песни.

Същевременно митрополит Наум призовава българите „да се радват“ на „постижението“ на поп-певицата. „Постижението“ обаче е награда за демонична песен от „така наричаните дълбини сатанински“ (Откр. 2:24).

Никой, който служи на Бога, не може да се радва на „постиженията“ на демонизма. Защото „какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара?“ (2 Кор. 6:14-15) Никакво.

Нека да си зададем следния въпрос.

Нашият Господ Иисус Христос, Пресвета Богородица, Ангелите и светите Божии угодници „радват“ ли се на възнаграждаването на тази демонична песен, на което се радва митрополит Наум?!

Отговорът е: категорично не. Подобна демонична мерзост предизвиква единствено Божия гняв и нищо друго.

Затова и служителите на Бога трябва да скърбят за този духовен срам и позор, а не да се радват. 

 

Демоничната песен нито е честита, нито е успешна!

Категорично отхвърляме частното мнение на митрополит Наум!

Нямаме нищо общо с тази мерзост!

Ето какво се казва в демоничния текст на песента:

• Заглавието „Бангаранга“ е жаргонна дума, която в най-общ смисъл означава купон, екшън, луда енергия, хаос или бунт.

Непокорството, противенето, бунтът, хаосът – това са демонични призиви към нарушаването на Божиите свети заповеди за смирение (Мат. 5:3; Иак. 4:10), търпение (Мат. 10:22; Лук. 21:19), покорност (1 Петр. 2:18) и ред (1 Кор. 14:33).
Още преди създаването на човека, Господ е погубил първия бунтар – сатаната, който се е разбунтувал против Бога. Господ хвърлил този бунтар и разбунтувалите се заедно с него ангели, които станали демони, в геената огнена, където те ще се мъчат вечно с най-страшни мъчения, при мисълта за които и сега треперят (Иак. 2:19). В Стария Завет Господ също погубил бунтарите: непокорните и възропталите в пустинята, които там и загинали (Евр. 3:16-17), Датан и Авирон, които погълнала земята (Числ. 16:31-32), Авесалом, който се разбунтувал против баща си цар Давид и бил убит (2 Цар. 15:10 и сл.), и т.н. Непокорните „няма да влязат в Неговото покоище“ (Евр. 3:18). „Те са роптачи, недоволници…  които се лъчат (от единството на вярата), те са душевни – и нямат дух“ (Иуд. 1:16,19). В крайна сметка бунтарите, роптачите, купонджиите, които „пируват… и без страх се гоят“ (Иуд. 1:12), които се предават „на срамни гощавки и пиянство… на сладострастие и разпътство“ (Рим. 13:13), ще погинат, тъй като, по думите на апостола, за тях „мракът на тъмнината е навеки запазен“ (Иуд. 1:13). За съжаление, призивът към гибелното бунтарство се съдържа както в заглавието на песента, така и в текста ѝ.

• Като развитие на заглавието се явяват първите думи на песента:

„Оживей! 
Предай се на ослепителните светлини!
Никой няма да спи тази вечер.
Добре дошъл в бунта!“

За какво „оживяване“ става въпрос, когато то води към бунт, ослепяване, безсъние, а по-нататък към демонизация, психическо повреждане и гордо лидерство? Това е „оживяване“ за греха и „оживяване“ за вечната гибел в ада. Точно така се чувстват и изпълнителите: те са „близо до ръба“ на бездната, виждат „тела върху тела и искри ще прехвърчат“ – същинска картина на ада.

• Следващите думи на песента:

„Аз съм ангел, аз съм демон, аз съм психопат без причина
Аз съм двигател, аз съм закачлив, аз не следвам, аз съм лидерът“.

са откровен гибелен демонизъм. Изпълнителите и слушателите на песента изповядват (о, страшни думи!), че са ангели, но веднага уточняват, че не са добри Божии ангели, а зли ангели, тоест демони, психически повредени хора, горделиви водачи, подобни по подразбиране на първия възгордял се водач на ангелския бунт – сатаната. За съжаление, един от тези, които оправдават споменатите гибелни демонични внушения и се опитват лъжливо да ги представят в положителна светлина, е скандално нашумелия от медии, студия и телевизии архимандрит и великосхимник Никанор (Мишков). Ето какво пише той.

 

 

Архимандрит Никанор (Мишков) лъжливо се опитва да представи демонизма в песента „Бангаранга“ като нещо безобидно.

 

Защо твърденията на архим. Никанор са лъжливи? Защото „обозначаването на състоянията, през които неизменно преминава нашето човешко поведение“ абсолютно никъде в църковната и светоотеческата литература не се прави по този начин и с такива думи: човек да е ангел, демон и побъркан. Никъде! Състоянията на човешкото поведение се обозначават с термините грехопадение, покаяние и изправление. Това е! Грешникът в един момент се осъзнава, разбира, че го чака Божий съд за делата му, покайва се и поправя живота си. Това е „неизменното преминаване на човешкото поведение“. И така трябва да бъде – всеки човек трябва да се покае за греховете си! Обратно – когато пеещите и слушащите тази демонична песен изповядват, че са ангели, но всъщност демони, психопати и (горделиви) водачи, а не (смирени) водени – в това страшно изповядване няма и капчица от покаяние. Никакво покаяние! Нито с една дума. Само горделив демонизъм и психопатщина. Това НЕ Е неизменното преминаване на нашето човешко състояние! НЕ! Това, за съжаление, е състоянието на демонизиращия се човек. На човекът, стремящ се към демоничното, гибелното, адското. На този, който се чувства ангелски силен, горд, лидер, психопат и демон. Страшно е! Ето в това се състои коварната лъжа на архимандрит Никанор (Мишков).

Нека Господ да запази колкото се може повече хора от тази ужасна гибел! 
Огради ни, Господи, със силата на Честния и Животворящ Твой Кръст, и ни запазѝ от това зло и от всяко зло, амин!

 

Своя глас в подкрепа на демоничната песен издига и единомисленичката и сътрудничката на Никанор Ренета Трифонова (виж третия коментар по-горе). Няма как да не ни направи впечатление, че единомислието на митрополит Наум, архимандрит Никанор и Ренета Трифонова в приветстването на демоничната песен, напомня на друго едно тяхно единомислие – в промяната на хилядолетния термин „Съборна“ в Символа на вярата с нововъведението „Вселенска“. Дали тези две единомислия на тримата са случайни? Ще оставим боголюбивия читател сам да прецени.

 

• Следващите думи на песента представляват щрихи на една страшна адска картина. 

„Близо до ръба, усещам го вътре.

Тела върху тела и искри ще прехвърчат, да.

Аз, аз

Ще си загубя ума, ума“.

Пеещите и слушащите демоничната песен си представят, че стоят „до ръба“ – на кое? На пропастта, разбира се, но не на друга пропаст, а на адската бездна. Това се разбира от контекста. Ако ставаше въпрос за друга пропаст, например за ръба на яма, в която се хвърлят тела на хора (живи или умрели), което биха могли да значат думите „тела върху тела… ще прехвърчат“, то не става ясно, защо е добавено, че „и искри ще прехвърчат“. А когато стане въпрос за адската бездна, тогава „искрите“ или по-точно казано – прехвърчането на огнени пламъци – си е съвсем на мястото. И също така, докато при гледката на „тела върху тела“ от място „до ръба“ на земна пропаст човек не си губи ума (такива случаи през войните например е имало твърде много), то при гледката на падащите в адската бездна човешки тела, опалвани от прехвърчащите огнени езици, човек действително може да „си загуби ума“, както вещаят за себе си изпълнителите и слушателите на демоничната песен, че „ще си загубят ума“ при вида на адската картина, която си представят, че гледат „от ръба“ на бездната. Страшно е!

„Аз съм бунтар, аз съм опасност.

Хайде, нека те придърпам толкова дълбоко, ще те оставя слаб“. 

Тези думи също говорят за адската бездна, в която изпълнителката иска „да придърпа толкова дълбоко“ слушателите си, оставяйки ги „слаби“ и безпомощни в мястото на вечната гибел. Страшно е! И безумно.

Нека Господ да запази колкото се може повече хора от тази ужасна гибел!
Огради ни, Господи, със силата на Честния и Животворящ Твой Кръст, и ни запазѝ от това зло и от всяко зло, амин!

 

* * *

 

Митрополит Наум предвидливо е побързал да се „застрахова“ от  изобличения, или – както той лъжливо нарича изобличенията – от „хейтване“. Защо ли? Без съмнение, защото е очаквал изобличения. И няма как да не очаква такива, когато той, архипастирът, духовният водач, служителят на Бога (или поне за такъв се води), приветства изпълнителката на въпросната демонична песен, произведение на демоничното „изкуство“. Няма как. И такива изобличения е имало достатъчно много в коментарите под приветствието му на демоничната песен. Само че те бързо са изтривани. Защо? Ами за да се представи една лъжлива картина, че, виждате ли, колко много хора подкрепят митрополита в приветствието на демоничната песен. 

 

 

Изтрити изобличителни коментари от публикацията на приветствието на митр. Наум на изпълнителката на демоничната песен.

Ето какво пише в изтрития коментар (правописните поправки са наши):

„Колко от нас се заинтересуваха от текста на песента „Бангаранга“???… Огорчение… Мерзък текст. Текстът на мерзката песен „Бангаранга“: „Оживей! Подчини се на ослепителната светлина! (Луцифер – светлоносец, носител на светлината.) Никой няма да спи тази вечер. Добре дошъл на Бунта! Аз съм Банга Ранга… Аз съм ангел (БИВШ). Аз съм демон! Аз съм психо без причина! Аз съм движещ, аз съм изкусител, аз не следвам, аз съм лидер! Нека те вдъхновя! Толкова ще те зарибя, ще те разтърся. Близо до ръба, може да ме почувстваш вътре, тяло в тяло, и хвърчат искри. Аз съм бунтар, аз съм опасност, аз съм движение към свободата! Нека те запаля, нека те запаля, нека те запаля! Нека те засмуча толкова дълбоко и да те оставя слаб!“ Това пее Дарето в крайна сметка! Коректно преведено, а не напудрено като преводната версия! По същество Банга Ранга замисълът е опит за съвременна поп-магия! Като послание, опит да се бори злото със зло е есенцията на неосатанизма, защото според БПЦ няма добро зло! Трябваше да бъде осъдено от Светата църква това деяние! Банга е традиционен амбивалентен воден дух в Ngbangi/Ngombe културата, божество на водата – чиста и мътна. Носи плодородие, но и болести, наводнения, смърт. Принасяли са му жертви да го умилостивят. Като цяло, водните духове в Африканската митология се свързват със съблазън и блудство, емоционални бури, объркване, хаос, контрол, ясновидство; ползвали са ги за гадаене, физическо измъчване на човек, трансови състояния. Ранга е силен черен вълк-дух от аниме-традицията, лоялен на главния герой – Банга; той дава сила за разрушение и проявление на хаоса. Хищен тотем, духовно животно на вълк с всички негови качества. То е принадено, защото цялото нещо е опит за синкретична модерна магия на Егрегор – нов тип духовна същност, съчетание на древно с ново и нов заряд. Идеята се проявява като уж „полезен“ (даващ „дарби“, информация, сила), но накрая идва цената и разрушава. Така че тя няма да има успех. Особено след като духовното животно е такава видна аматьорска изцепка! Жалък опит за микс – ямайско, африканско, кукери и аниме, и сто дяволи да покани на рамото си, все тая! Тя, разбира се, винаги ще отрича, но добре знае какво е забъркала! Всеки нормален християнин трябва да се отрече от това парче и под никаква форма да не се смъква духовната енергия на нацията с него! Това, че вече няма елементарна църковна култура и познания, не е причина, нито извинение за неосатанистко поклонение! АЗ НЯМА ДА ГЛАСУВАМ ЗА ТАЗИ И ЗА ТАКАВА ПЕСЕН“.

 

Да, картината съвсем не е такава, каквато митр. Наум се опитва да я представи, триейки изобличителните и възмутени коментари.

По-важното обаче е как Господ ще погледне на апологията на митр. Наум към демоничното изпълнение.

И понеже знаем как, то ние

 

КАТЕГОРИЧНО СЕ РАЗГРАНИЧАВАМЕ ОТ ЧАСТНОТО МНЕНИЕ НА МИТРОПОЛИТ НАУМ В ПОДКРЕПА НА ТОВА ДЕМОНИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ И НАПЪЛНО ОТХВЪРЛЯМЕ ТОВА МНЕНИЕ!

 

22-ро правило на Седмия вселенски събор категорично отхвърля „зрелищните измислици със сатанински песни и с китари и блуднически извивания“.

„Не бива свещени лица или клирици да гледат зрелищни пред­ставления… но да стават и излизат преди още да са влезли зрелищните лица“. (54-то правило на Лаодикийския събор).

51-во правило на Шестия вселенски събор (Трулския) определя: „Този свети и вселенски събор напълно забранява да има сме­хотворци и техните зрелища, а също така да се правят и зре­лища със зверове, и танци на сцена. А ако някой презре настоящото пра­вило и се предаде на някое от тези забранени увеселения – то клирик да бъде низвергнат от клира, а мирянин да бъде отлъчен от църковно общение“.

Св. Йоан Златоуст обръща специално внимание на танците, напомняйки за трагедията с обезглавяването на св. Йоан Кръстител заради нечестивия танц на Саломия. Той пише, че „където има неприлични танци, там присъства и дяволът“.

„Сега нашите деца обичат сатанинските песни и танци… никой не знае псалом – сега такова знаене им се струва неприлично, унизително и смешно. Всичко е зло; но на каквато почва стои растението, такъв то ще принесе и плод“ Св. Йоан Златоуст.

„Гнусете се от безсрамните песни, каквито се пеят в театрите… отвърнете се… от нечестивите дела на развратените хора, за които има само едно нещо, което ненавиждат – целомъдрието“. Св. Григорий Богослов.

„Постоянният смях, веселие и радостен живот – това не е наше дело; това е дело на актрисите и срамните жени и люде, определени за това дело, на тъмните хора и прелъстителите, които не са призовани в Рая, които… са предали себе си на дявола“ Св. Йоан Златоуст.

 

* * *

 

Дано Господ запази колкото се може повече хора от душевредното и гибелно слушане и съчувствие на въпросната демонична песен и на всички подобни на нея песни!

Дано Господ да даде духовен разум и покаяние на всички, които са се заблудили и са счели за безобидна или полезна въпросната демонична песен и всички подобни на нея песни!

Който православен християнин е харесал демоничната песен чрез гласуване с SMS или по друг начин, или е оставил положителен коментар под приветствието на митр. Наум, или другаде е изразил съгласие с демоничната песен, или дори само в мисълта си се е съгласил с нея или с хора, които я одобряват – той трябва да изповяда този грях в светото тайнство Изповед (Покаяние) и да се покае за него, а именно, че по какъвто и да е начин е изразил съчувствие или съгласие с демоничното произведение. За да може грехът да му бъде простен от Бога чрез разрешителната молитва на свещеника, и за да може християнинът да няма проблем, когато един ден душата му отиде на частния Божий съд (Евр. 9:27) – въздушните Митарства. Защото ако този грях остане неизповядан, то когато душата отиде на Митарствата, демоните по право могат да кажат, че тази душа е тяхна, понеже е слушала и одобрявала тяхното произведение – демоничната песен; и за такава душа ще е много страшно и много мъчно да се измъкне от ноктите на демоните, които тогава не прикрито (както сега в демоничната песен), а открито ще искат да грабнат душата и да я завлекат в огнената геена за вечни мъчения. Нека добросъвестният и боголюбив читател да е наясно с всичко това и ако има възможност, да предупреди и други свои ближни, които са се подвели по споменатата дяволска измама.

Господ да ни избави от такава страшна гибел!