Във втората неделя след Петдесетница се празнува паметта на всички български светии. Това са:

• светиите, които са били българи по произход и
• светиите, които са просияли в земите на България, макар и да не са били българи по произход.

Службата на всички български светии може да се изтегли оттук.

Икони на всички български светии:

        

Списък на канонизираните български светии:
[Датите в червено са по светоотеческия юлиански календар (стар стил), а в черно са по гражданския григориански календар (нов стил)]

Януари

4/17 януари – Преподобномъченик Онуфрий Габровски (1786-1818), в монашество Манасий, във велика схима Онуфрий; приел мъченичество на о. Хиос.
8/21 януари – Светител Григорий, епископ Български (Мизийски) (†1012); според някои изследователи, няма данни за мястото на смъртта му и въобще има много неизвестности и противоречия около житието му.
15/28 януари – Преподобни Прохор Пшински (†1067), подвизавал се в пустинната по онова време планина Козяк над река Пчиня, днес в Северна Македония.
15/28 януари – Преподобни Гавриил Лесновски (ХІ-ХІІ).
16/29 януари – Преподобни Ромил Видински (Бдински) (†1375).
16/29 януари – Свещеномъченик Дамаскин Габровски, игумен Хилендарски (†1771).
18/31 януари – Светител Йоаким, патриарх Търновски (†1235 или 1246).
20 януари/2 февруари – Светител Евтимий, патриарх Търновски († ок. 1402-1405).
22 януари/4 февруари – Свещеномъченици епископи: Мануил, Георги, Леонтий, Петър, презвитери: Сионий, Гавриил, Леонт, Парод; мъченици: Йоан и други 377, пострадали в Адрианопол (Одрин) и други места в България, в периода ок. 813 г.

Тези мъченици били пленени по време на български военни походи в Тракия и подложени на мъчения, след като отказали да се отрекат от вярата си. Мануил бил архиерей (митрополит) на Одрин. Бил посечен по лична заповед на хан Омуртаг. Георги бил епископ на Девелт (Дебелт, край дн. Бургас). Той бил пленен през 813 г., след като хан Крум превзел тази черноморска крепост. Леонтий бил епископ на Никея (на т.нар. Малка Никея, градче в близост до Одрин). Петър бил епископ, чиято катедра не е установена със сигурност, но в по-късната ни традиция е наричан дори „епископ Български“ заради дейността си сред пленниците. Сионий, Гавриил и Леонт (Леонтий) били презвитери и проповедници. Парод – презвитер, убит с камъни. Йоан – византийски военачалник (стратег/воевода), пленен по време на сраженията. Останалите 377 мъченици – обикновени християни (мъже, жени и деца) от отвлеченото в плен население.

25 януари/7 февруари – Светител Марко, епископ Преславски (ХІІІ).

Светител Марко, епископ (митрополит) Преславски е виден български духовник от епохата на Второто българско царство (XIII век), просиял със своя праведен живот. Цар Иван Асен II лично гласува доверие през 1231–1238 г. на св. Марко да отиде в Епиват и да пренесе мощите на преподобна Петка Българска (Търновска) в тогавашната столица Търново. За това свидетелства св. патриарх Евтимий Търновски в своето „Житие на света Петка“. Светител Марко управлявал Преславската епархия. Преп. Паисий Хилендарски пише за него в своята „История славянобългарска“, че бил „велик със светия си живот и учение“ и е починал в мир на своя престол в Преслав.

30 януари/12 февруари – Св. благоверен Петър, цар Български (927-969).
30 януари/12 февруари – Мъченик Димитър Сливенски (†1841).  

30 януари/12 февруари –  Преп. Сергий Къпински (Къпиновски) (ХVІ-ХVІІ).

Той живял в периода на османското владичество, вероятно през XVI-XVII в. Според преданието бил монах в Къпиновския манастир „Св. Никола“ край Велико Търново и отшелник, или бил родом от близкото село Къпиново. Прекарал дълги години в строг пост, горещи молитви и уединение в гъстите гори около светата обител. Веднъж местни турци се подиграли с гроба (или раката с мощите) на светеца. Единият от тях веднага изгубил ума си (полудял), а устата на другия се изкривила. След като близките им ги довели на гроба да изпросят прошка, а монасите отслужили молебен, те оздравели. В знак на благодарност те обдарили богато манастира. Поради постоянните нападения на кърджалии над манастира, монасите решили да опазят светите мощи и една нощ с литийно шествие ги пренесли в село Къпиново и ги погребали тайно в църковния двор. Йеромонах Неофит забил железни скоби над мястото, за да го маркира. Местните хора разказвали, че нощем срещу големи празници (особено преди Богоявление) над това място се виждали сияния и огнени пламъци. Днес мястото на гроба му не е известно.

Февруари

11/24 февруари – Св. мъченик Георги Софийски, Нови (†1515).

13/26 февруари – Светител Серафим (Соболев), архиеп. Богучарски, Софийски чудотворец (†1950).
14/27 февруари – Успение на св. равноапостолен Кирил Славянобългарски – 869 г. в Рим.
17 февруари/2 март – Преподобни Роман Търновски († ок. 1370).

Март

5/18 март – Мъченик Йоан Българин (†1784).

11/24 март – Светител Софроний, епископ Врачански (†1813).
23 март/5 април – Преподобномъченик Лука Одрински (†1802).
26 март/6 април – Мъченик Георги Софийски Стари (†1437).

28 март/10 април – Мъченик Боян-Енравота, княз Български (†833).

28 март/10 април – Свещеномъченици Георги, епископ Загорски (според някои източници – Зографски), и Петър презвитер (според някои източници – Мъгленски) (†833).

Това са същите светци, чиято памет, заедно с други мъченици, се празнува на 22 януари/4 февруари. Паметта им на 28 март (ст.ст.) е взета от руски печатни минеи от XVII–XVIII в. Св. Георги е бил епископ на Девелт (Дебелт, край дн. Бургас) в черноморската област Загора (около Бургас и Стара Загора), т.е. Загорски; вероятно титлата „Загорски“ е била променена на „Зографски“ през XVII–XVIII в., когато в Русия са отпечатвани минеите, поради сходното съкратено записване на двете имена на църковнославянски с титли. Зографският манастир (откъдето идва титлата „Зографски“) през ІХ в. още не е съществувал. Презвитер Петър е бил от Тракия, а не от средновековната област Мъглен (в Южна Македония, дн. в Гърция). Презвитер Петър Мъгленски е съществувал и е бил ученик на св. Иларион Мъгленски, но той е живял по-късно, в ХІІ в. Гоненията при Крум, Омуртаг и Маламир са били в периода 813-833 г. и в някои източници паметта на мъчениците се отбелязвала в началото им, а в други – в края им.

Април

4/17 април – Свещеномъченик Никита Серски, йеромонах (†1808).
6/19 април – Успение на Светител Методий Славянобългарски (885).
23 април/6 май –  Мъченик Лазар Български (†1802).

Май

1/14 май – Преподобномъченик Акакий Серски (†1816).

1/14 май – Преподобномъченик Игнатий Атонски (†1814).

2/15 май – Равноапостолен княз Борис-Михаил, покръстител на българите (†907).

4/17 май – Св. Баташки мъченици (†1876).

9/22 май – Св. Новоселски мъченици (†1876).

11/24 май – Св. равноапостолни Кирил и Методий.

14/27 май – Мъченик Райко Шуменски (†1802).
17/30 май – Великомъченик Николай Софийски (†1555).

21 май/3 юни – Мъченик Константин Софийски († ок. 1737).
22 май/4 юни – Великомъченик Йоан-Владимир, княз Български, чудотворец (†1016).

26 май/8 юни – Мъченик Георги Софийски Най-нови – (†1530).
27 май/9 юни – Свещеномъченик Терапонт Софийски, презвитер (†1555).

Според историческата наука, няма преки и неоспорими писмени доказателства, че през 1555 г. е съществувал свещеник на име Терапонт от гр. Трън. Вероятно става въпрос за свещеномъченик Терапонт Сардийски (в гр. Сарди, Мала Азия, †259), като името „Сардийски“ е записано погрешно като „Сардикийски“, а оттам „Сердикийски“ и „Софийски“.

28 май/10 юни – Преподобномъченик Софроний Български (†1515).

Юни

8/21 юни – Мъченици Марк и Юлий Доростолски (†304).

8/21 юни – Свещеномъченик Василий Нови, Костурски, презвитер (†1902).

15/28 юни – Мъченик Исихий Доростолски (†302).

15/28 юни – Светител Ефрем ІІ, патриарх Сръбски (†1399), българин по произход.

19 юни/2 юли – Преподобни Паисий Хилендарски († ок. 1773).

19 юни/2 юли – Мъченик Зосима воин, Созополски († ок. 116).

20 юни/3 юли – Преподобни Наум Охридски (†910).
25 юни/8 юли – Преподобномъченик Прокопий Варненски (†1810).

26 юни/9 юли – Преподобни Давид, цар Български († ок. 976).

Юли

1/14 юли – Възвръщане мощите на преп. Йоан Рилски чудотворец от Търново в Рилския манастир (1469).

8/21 юли – Преподобни Теофил Мироточиви, Атонски (†1548), българин по произход.

11/24 юли – Преподобномъченик Никодим Албански (†1722), българин по произход.

16/29 юли – Мъченик Йоан Търновски (†1822).

18/31 юли – Мъченик Емилиан Доростолски (†362).

29 юли/11 август – Свещеномъченик Висарион, епископ Смолянски (†1670).

Август

8/21 август – Мъченик Спас (Анастасий) Струмишки (†1794).
16/29 август – Преподобни Йоаким Осоговски (†1105).
19 август/1 септември – Преподобни Теофан Нови, Атонски (ХVІ), българин по произход.
20 август/2 септември – Мъченици Севир, Мемнон и Дионисий Станимашки и други 38 Пловдивски мъченици (†304).
21 август/3 септември – Свещеномъченик Симеон Самоковски (†1737)

Септември

22 септември/5 октомври – Преподобни Козма Зографски (†1323).

22 септември/5 октомври – Икона на Пресвета Богородица „Услышательница“ („Чуваща молитвите“) (Зографска).

Октомври

1/14 октомври – Преподобни Йоан Кукузел (†1360).
8/21 октомври – Преподобномъченик Игнатий Старозагорски (†1814).

10/23 октомври – Преподобни Теофил Изповедник (VІІІ).
10/23 октомври – Св. 26 преподобномъченици Зографски (†1284).

10/23 октомври – Икона на Пресвета Богородица „Акатистна – Предвъзвестителка“ (Зографска).    

13/26 октомври – Великомъченица Злата Мъгленска (†1795).

В синодалния календар паметта ѝ неправилно е указана на 18 октомври, защото според него тя „предала душата си на Бога на 18 октомври 1795 година“. Тази дата на кончината ѝ е взета от Жития на светиите. Ред. Левкийски еп. Партений, архим. д-р Атанасий (Бончев). СИ, С., 1991. Според по-старите гръцки източници обаче (в Νέον Μαρτυρολόγιον на преп. Никодим Светогорец в житието на св. Злата не е указан денят), дата на кончината на св. Злата е 13 октомври (по юл. календар) 1795 г. и тя е указана в Μέγας Συναξαριστής / Κωνσταντίνου Χ. Δουκάκη, Μήνας Οκτώβριος (T. 10). Εν Αθήναις: Α. Κολλαράκη και Ν. Τριανταφύλλου, 1895, стр. 170, както и в Χρυσοστομος Παπαδοπουλος. Οι νεομαρτυρες. Αθήναι, 1922. Стр. 47. 

14/27 октомври – Преподобна Параскева-Петка Епиватска (XI).

19 октомври/1 ноември – Пренасяне мощите на преподобни Йоан Рилски чудотворец от Средец в Търново (1195).
21 октомври/3 ноември – Пренасяне мощите на светител Иларион, епископ Мъгленски от неговия град Мъглен (Южна Македония) в столицата на Българското царство Търново (1206).
27 октомври/9 ноември – Преподобни Димитрий Басарбовски († ок. 1685).

Ноември

1/14 ноември – Преподобномъченик Яков Костурски и двамата му ученици йеродякон Яков и монах Дионисий (†1519).
3/16 ноември – Преподобни Пимен Зографски (†1620).

20 ноември/3 декември – Мъченик Дасий Доростолски (†303).
22 ноември/5 декември – Праведен Михаил воин, Българин (†866).
25 ноември/8 декември – Светител Климент Охридски, чудотворец (†916).
27 ноември/10 декември – Преподобни Теодосий Търновски (†1363).

28 ноември/11 декември – Св. 15 Тивериополски мъченици (†362).

Тези мъченици са Тимотей — епископ на Тивериопол; Теодор — епископ, участник в Първия вселенски събор в Никея; презвитери Йоан, Петър, Сергий, Теодор и Никифор; дякони Василий и Тома; монаси Комасий, Евсевий, Йеротей и Харитон (в някои преписи Даниил); миряни Сократ и Етимасий. В средата на ІХ в. Тивериопол (Струмица) влиза в границите на България и княз Борис I разпоредил да се направят разкопки, за да се открият мощите на светците, и издигнал величествен български катедрален храм в тяхна памет; така той извършил официалното им църковно прославяне в България.

28 ноември/11 декември – Мъченик Христо (†1748).

Декември

5/18 декември – Преподобни Нектарий Битолски (†1500), българин по произход.
7/20 декември – Преподобна Филотея Търновска (ХІІ).
23 декември/5 януари – Преподобни Наум Охридски (†910).

27 декември/9 януари – Блажени Теофилакт Охридски (†1110).