От Православния календар за 2021 г.

⁜ ⁜ ⁜

Мотивите в Синодалното ­послание за въвеждането на новия стил в Българската Православна Църква са четири (виж). Тук няма да разглеждаме мотиви 1) и 4), които са откровени лъжи (това е предмет на отделно изследване), а ще разгледаме мотиви 2) и 3), които са антиканонични по същността си.

Тези два антиканонични мотива за въвеждането на новия стил в БПЦ, изложени в По­сла­ни­ето от 1968 г., са:

2. Твърдението, че на Нова година християните непре­мен­но трябва да блажат. При което се изтъква като „несъобразност” Нова година да е преди Рождество Христово, тъй като Рождественският пост (неправилно наречен в Посланието „Коледен”) непременно трябва да се наруши, според Посланието, на Нова година; и

3. Твърдението за „икуменически стре­межи на св. Църква“.

Икона на VІ Вселенски събор

62-ро правило на VІ Вселенски събор отхвърля свет­ските праз­ненства в първите дни на месеца (кален­ди­те), в частност – както пише Валсамон – „в първите дни на месец януари“ (Нова година), когато хората „мислели, че ще прекарат цялата година в радост, ако в началото ѝ устроят празненство“[1] – защото тези празници са не­цър­­ковни и са свързани с грях – с чревоугодие и суе­ве­рия.

Обрат­но на това кано­нич­но разбиране на Църква­та, Сино­далното посла­ние от 1968 г. не само че не от­хвър­ля нецърковния празник Нова година (свързан със суе­ве­рия и чревоугодие), но измества големия църковен празник Рождество Хри­стово заради този нецърко­вен праз­ник, за да може Рождеството на Спасителя да не пречи на новогодишните блажни ястия.

Печално!

Изместването на Христовото Рождество заради непременното желание да се блажи на Нова година не е нищо друго освен унижение на този голям християнски празник пред нецърковното светско новогодишно празнуване.

В действителност, Рождеството на Христа ни най-малко не пречи на християните, които биха искали да отпразнуват прилично – без чревоугодие и суеверия – Нова година. Нищо не пречи на Нова година да се сложи постна трапеза. Още повече, че 1 януари (н.ст.) е извън предпразненството на Рождество Христово, в което постът е по-строг и не се разрешава риба. Както на 31 декември (н.ст.), така и на 1 януари (н.ст.) се разрешава от Църковния устав да се яде риба – не, разбира се, заради Нова година, с която Уставът не се съобразява, а заради бденните служби в тези дни[2].

На кого тогава пречи Христовото Рождество?

Кои са тези, които непременно блажат на Нова година?

Това са онези хора от смятащите се за християни, които прекарват новогодишния светски празник нехристиянски: в суеверни забавления (с Дядо Мраз или Дядо Коледа, пеене на разни светски песни, танцуване, „коледуване”, „сурвакане” и пр. суеверия) и чревоугодие, като се отдават на невъздържание и плътски удоволствия. Такова празнуване е неприлично за християните и нито съответства на елементарните норми на благочестие, нито пък се одобрява от светите канони.

Тези именно хора, смятащи се за християни, но желаещи да празнуват нехристиянски, очевидно има предвид Синодалното послание, като говори, че на Нова година трябва да се блажи и се „нарушава Коледният пост”. И заради такива именно християни, на които не им е по сърце християнският начин на живот и въздържание, Посланието въвежда новия стил, за „да се премахне несъобразността”, според него, за християнско въздържание на попадащата през Рождественския пост Нова година.

Печално!

 

 

Би било добре, ако християните, вместо да мислят как да се отдадат на плътски наслаждения на Нова година, да пребъдват в трезвост и да помнят думите на Спасителя:

„Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преядане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно” (Лук. 21:34).

⁜ ⁜ ⁜

Ще приведем и думите на светител Астерий Амасийски, които той казва в своето „Изобличително слово против празнуването на Календите (Новата година)”[3].

„Два празника съвпаднаха заедно във вчерашния и днешния ден – (празници) не съгласни и сродни, а напротив, във всичко един на друг враждебни и противоположни. Единият – празник на външната безпорядъчна тълпа, събиращ много пари за мамона и влечащ след себе си друг вид дребна търговия – празна и непристойна. А другият – празник на светата и истинна религия, научаващ на единение с Бога, и (празник) на добродетелта на чистия живот. И доколкото мнозина, предпочитайки суетния разкош и занимание, се отделиха от църковното събрание (к.н.), то, ето, ние ще се постараем със слово да прогоним от душите това глупаво и вредно забавление, като някакво безумие (к.н.), влечащо след себе си смърт сред смеха и шегите. Благовременно би било за мене да взема като образец на полза речта на Соломон. Та нали и той, съветвайки юношите непоколебимо да се пазят от мрежите на невъздържанието – с цел да придаде на своето наставление повече сила и внушителност – олицетворява невъздържанието с образ на подозрителна жена; като предава на позор всеки от неговите пороци, той по такъв начин го представя пред увличащите се като достойно за отвращение[4]. Така и аз, като покажа в речта си суетността на човешкия празник, ще се опитам да отклоня любителите му от лъжливото увлечение…

Спомен и радост по случай Нова година. Каква радост, човече? Преди всичко, ако поразмислим за външния вид на това сбиране, какъв е той? Как е подозрителен той и е чужд на дружбата! Със слаб и нежен глас излиза от устата приветствие, след това следва целование – подход за придобивка: целуват се устата, а се обичат парите; на вид – благоразположение, а на дело – корист. А където дружбата е чиста и искрена, там и благопожеланията са безкористни и безвъзмездни. И така, много злато се разнася и раздава навсякъде, но действителен и приличен повод за получаването му и не съществува, и не се изказва. Това не е брачно тържество, когато призовават към щедрост тщеславния жених. Милостиня аз не мога да наричам разточителността; понеже нито един бедняк не се освобождава (чрез нея) от своята нещастна участ. Сделка никой няма да нарече това, което става (на празника на Календите); понеже мнозинството (тук) нищо не разменя един с друг. Подарък да се нарече е вече съвсем несправедливо; защото тук с даването е свързана принудителност. Как в такъв случай да наречем и празника, и разходите, извършвани на него? Аз не намирам (как). Кажете вие, негови ревнители; дайте отчет, подобно на това, както ние даваме относно истинните и по божественому извършвани тържества. Рождество ние празнуваме, тъй като в това време Бог ни е показал Божественото (Си) явяване в плът. Празника на светлините[5] извършваме, защото след опрощаването на греховете, ние като че от някаква мрачна тъмница на предишния живот се възвеждаме към (живот) светъл и невинен. Украсяваме пак и радостно тържествуваме в деня на Възкресението, понеже то ни открива нетление и преобразуване в по-доброто. Така ние празнуваме тези празници, така (празнуваме) и всички останали. И на всяко въобще човешко дело предшества известно основание; а у което няма причини и цели – това е празна работа и многословие”.

⁜ ⁜ ⁜

Фактът, че новостилната реформа в БПЦ е анти­ка­но­нична, собствено не се оспорва от никого. Поне не ни е известно някъде (в документ или официално изяв­ле­ние на Св. Синод) тя да е обозначена като „канонична“. Просто мълчаливо се следва и толкова.

⁜ ⁜ ⁜

Напразно ревнителите на ново­стилието се надяват, че като мине време, тази реформа ще се въз­при­еме ка­то канонична „по дав­ност“. Няма да стане. Анти­кано­­нич­ната ново­стил­на реформа ни­кога няма да се превърне в ка­но­нич­на. Тя винаги е причинявала разцепление, сму­тове и страдания сред право­слав­ните и ще продъл­жи да ги причинява и занапред, докато не бъде пре­мах­ната от Църквата.

⁜ ⁜ ⁜

По-интересен е обаче вторият антиканоничен мотив – твърдението за „икуменически стре­межи на св. Църква“, изтъкнато в Посланието, понеже това собствено е главният мотив за въвеждането на новия стил в Българската Църква, както и изобщо в Православната Църква. Него ще разгледаме в отделна статия.

 

[1] Правилата на Св. Православна Църква с тълкованията им. Том II. Из­д. „Пра­во­слав­на кла­си­ка“, 2024, стр. 302.

[2] На прав. Симеон Верхотурски (или тук) и на преп. Амфилохий Почаевски (или тук). Разбира се, където техните служби се служат. Ако пък не се служат, то съответно не се полага риба, а се пости без елей ако е сряда и петък, а ако е друг ден – с елей.

[3] «Богословскiй Вѣстникъ», 1892. Томъ I. Мартъ. С. 476-484. (https://afanasiy.net/sviatago-asteriia-amasiiskago-slovo-oblychytelnoe-protyv-prazdnovaniia-kalend-protyv-prazdnovaniia-novago-goda или тук;

https://azbyka.ru/otechnik/Asterij_Amasijskij/slovo-oblichitelnoe-protiv-prazdnovanija-kalend/ или тук.

[4] Притч. 5:6-7.

[5] Богоявление, Кръщение Господне, Просвещение (просветяване с Божествената светлина).