От Календара за 2026 г. с допълнения
Неврокопски митрополит Натанаил
| Митрополит Натанаил (Калайджиев) (1952-2013) е един от съвременните български духовници, които твърдо и решително са защитавали и поддържали греха на новостилието в Българската православна църква и твърдо и решително са се противопоставяли на възможностите за връщане на светоотеческия календар (стария стил). |
Това обаче невинаги е било така, а първоначално е било тъкмо обратно.
Митрополит Натанаил през 1976 г. като йеромонах е изпратен да учи в Атинския богословски факултет. През 1978 г. пише първото си Донесение до Първо главно управление на ДС, на което след две години става секретен сътрудник под агентурния псевдоним „Благоев“ и по ходатайството на своя водещ офицер пред патриарх Максим е удостоен с архимандритско достойнство. Всъщност дейността на архимандрит Натанаил като агент на ДС в Гърция изглежда не е свързана с някаква злонамереност (или поне в наличните материали от досието му няма данни за такава, макар че някои от материалите там липсват и изглежда, че са нарочно унищожени[1]), а най-вече с грижа за тежкото положение на Зографския манастир на Света Гора по това време и с търсене на начини то да се подобри и поправи. През 1989 г. е хиротонисан за Крупнишки епископ и е назначен за викарий на патриарх Максим.
В първоначалното си архиерейско служение епископ Натанаил проявява похвална и богоугодна ревност за запазване на Православието в България от модернизъм, новостилие и други отстъпления. В свое писмо до Св. Синод от 30.V.1991 г. той пише:
|
„…Като имам предвид всичко гореизложено, смятам, че единственото средство, за да се запазят много души и да се покрият много грехове, е завръщането на цялата ни Църква към стария и осветен от вековната православна практика юлиански календар, като се прочетат молитви за упокоение на душите на починалите през периода на новия стил и за невменяване в грях на живите за отстъплението. Смятам, че още един допълнителен довод за връщането към юлианския календар е възможността чрез това да се разграничим ясно от надигащата се римокатолическа пропаганда, особено след регистрирането на Римокатолическата църква у нас като юридическо лице. Дължа да ви предупредя по съвест, че ще застана на страната на вярващия народ, който държи за точно спазване на православните традиции, и ще действувам съгласно каноните на светата Православна Църква относно вярата и календара, ако се наложи. Надявам се, че Св. Синод ще вземе ясна позиция по всички тези въпроси, за да се ускори разрешаването им. В противен случай ще се чувствувам свободен да оглася широко мнението си по тях. Препоръчвам се на светите ви молитви и оставам ваш в Христа Иисуса предан брат“. София, 30 май 1991 г. Крупнишки епископ Натанаил (подпис)[2]. |
Това е наистина едно изповедническо писмо, пропито с любов към светото Православие и с решимост да се следват всички установления на Църквата, в това число и светоотеческия календар (стария стил).
В резюме мнението на еп. Натанаил е следното:
- новостилието е грях;
- този грях може и трябва да се поправи само с връщане в БПЦ на юлианския календар (стария стил);
- починалите в греха на новостилието имат нужда от особени заупокойни молитви за опрощаване на този грях;
- живите в периода на новостилието също имат нужда от особени молитви за опрощаване на този грях;
- чрез новия стил БПЦ не се разграничава от римокатолиците, а чрез светоотеческия календар (стария стил) трябва да се разграничи от тях;
- еп. Натанаил държи за точното спазване на Св. Предание, част от което е светоотеческият календар (старият стил);
- въпросът за календара се регулира от църковните канони, следователно новостилието е нарушение на каноните.
Защо еп. Натанаил през 1991 г. е заел тази богоугодна и напълно православна позиция?
По това време комунизмът вече е паднал, БПЦ е получила значително по-голяма свобода на действие. Еп. Натанаил е бил във връзка с известния със своето благочестие, изповедничество на Православието и отхвърляне на икуменизма и на породената от него новокалендарна реформа архимандрит Серафим (Алексиев) от Княжевския манастир „Покров Богородичен“. Общуването с архим. Серафим бездруго е оказало благотворното действие върху еп. Натанаил, което се вижда от горното писмо. По това време в Княжевския Покровски манастир се служи по стар стил и игуменката Серафима (Ливен) обмисля как манастирът да се окормява от старостилен архиерей, което след падането на комунизма вече става възможно. Близък архиерей до архим. Серафим и до манастира по това време е еп. Натанаил. Съвсем естествено игуменката и помощничките ѝ започват да обсъждат с него възможността той да окормява манастира, което тя му и предлага, както и идеята да се създаде в БПЦ старостилна епархия със старостилен епископ. Ясно е, че за да стане това, еп. Натанаил трябва да покаже пред тях и пред о. Серафим своята твърда православна позиция. Тъкмо това той прави в гореспоменатото писмо. Но когато игуменката и помощничките ѝ е трябвало окончателно да потвърдят избора си, те неочаквано се отдръпнали и се отказали от еп. Натанаил. Изборът им се променил в посока архиереят им да е от техните среди и да е „истинно православен“ според техните разбирания, т.е. да е „чист“ от общение с икуменисти, модернисти, новостилци и пр. И понеже еп. Натанаил изглежда не им се видял толкова „чист“, пратили тайния си „свещеник“ Росен Сиромахов в Гърция, където бил ръкоположен от старостилния „митрополит“ Киприан за „епископ“ Фотий. Това станало през януари 1993 г.
Постъпката на игуменката Серафима и помощничките ѝ разочаровала еп. Натанаил. За голямо съжаление това разочарование, в основата на което не лежи спасително смирение и ревност за молитвеното единство на Църквата, станало една от причините еп. Натанаил да се обърне на 180 градуса и от йерарх с изповедническа православна позиция да се превърне, след назначаването му за митрополит, в поддръжник и защитник на изчадието на икуменическата ерес – небогоугодния нов папски календар в БПЦ.
Това обръщане на еп. Натанаил от изповедничество към греховен компромис наистина е тъжно и жалко.
| Така, разочарован, той радикално обърнал позицията си към компромис с греха на новостилието, който грях сам по-рано изобличавал. |
Според някои, за печалното обръщане на еп. Натанаил към компромис с греха допринесли и мненията на известни гръцки и други „старци“, към които той се е обръщал. Сами стоящи в греха на новостилието и сами заблудени, „старците“ разбираемо заблудили и своя слушател, като му казали, че в новостилието проблем няма.
| „През 1986 г. – споделил митр. Натанаил – Св. Синод ме изпрати на енорийско служение в Лондон. Там се запознах с основателя на манастира „Св. Йоан Кръстител“ в Есекс архимандрит Софроний Сахаров, духовен син на преподобни Силуан Атонски, канонизиран за светец“. От запознанството с модерниста и новостилен „старец“ Сахаров, митр. Натанаил е напълно възможно да се е повлиял и от неговите заблуждения по календарния въпрос (за заблужденията на Сахаров виж тук). |
Така онзи еп. Натанаил, който „държи за точно спазване на православните традиции, и действа съгласно каноните на светата Православна Църква относно вярата и календара“ се трансформирал в плуващия по течението на новостилния грях, разочарован и пречупен митрополит Натанаил, вече известен не с изповедническа позиция, а с компромисни и малодушни изказвания.
Както голяма част от митрополитите в частен разговор са признавали и признават правотата на светоотеческия календар (стария стил), но не предприемат нищо съществено за отменянето на небогоугодната новостилна реформа в БПЦ, така станал и епископ Натанаил. В разговор със свещеник С. относно стария стил той признал, че „това е истината и че така трябва да бъде, но не му е времето сега“. Свещеникът го попитал: „А кога му е времето и кой ще отговаря за тия хора, които умират в новостилието?“ „Старците от Светия Синод“ – отговорил епископът. Свещеникът му казал, че ако той, Натанаил, като архиерей предприеме стъпки за връщането на стария стил, много духовници и той самият в това число ще го подкрепят. На което владиката отвърнал, че няма да успее и с известна уплаха възкликнал: „Ще те смачкат!“
Страхът от човеци и примиренчеството с греха обаче не останали крайни точки в тъжното обръщане на еп. Натанаил. То продължило и, за жалост, вече като Неврокопски митрополит (от 1994 г.) той станал убеден защитник и поддръжник на греха на календарната реформа.
Митр. Натанаил повече не желаел да си спомня за своето изповедническо писмо от 1991 г. А когато Михаил Д., мирянин и ревнител за светоотеческия календар, му напомнил след години за истинните и богоугодни думи в писмото му, митр. Натанаил гузно отвърнал: „Тогава малко се бях изсилил…“ Също казал: „Ако върнем стария стил, няма да ни приемат в Европейския съюз“. Уви, колко тъжно изместване на духовното от политическото, на вечното от временното и на небесното от земното!…
Съгласяването с греха променя човека, променя неговата решимост за спасение, неговата честност, неговото мислене, думите му и действията му, за съжаление не в добра посока. По време на Шестия църковно-народен събор (14-17.V.2008 г.) митр. Натанаил се възпротивил на предложението за връщане на светоотеческия календар в БПЦ, като казал следното: „Църквата празнува събития, а не дати“. Твърдение само по себе си вярно, но използвано за лошата цел да се оправдае грехът на календарната реформа. Тази грехооправдателна сентенция, изказана от митрополита, впоследствие се подема и преповтаря от мнозина духовници (като нещо много умно) и става своеобразно мото на новостилието, мото на апологията на греха.
Действително, Църквата празнува събития, но всяко от тях си има своята дата и благодарение на датите събитията са подредени богоугодно и според евангелската и историческата последователност в съставената от свети отци книга Типикон (Устав), която е неизменна част от Преданието на Църквата и то от писменото Предание. Затова ако се премахнат датите на събитията, ще настъпи голямо объркване. Ако се променят, също. Както, за жалост, е станало по нов стил. При новостилното объркване не само че събитията се празнуват на фалшиви дати (виж тук и тук), но някои събития съвсем се пропускат. Така например по нов стил БПЦ нямаше събитието Петров пост през 1975, 1983, 1986, 2002, 2013 и 2024 гг. и няма да го има през 2040, 2043 и т.н. години, като с течение на времето липсата на новостилен Петров пост ще става все по-честа, докато след 56 столетия вече във всички години няма да има новостилен Петров пост. По нов стил липсват и други църковни събития, които Православната Църква винаги е празнувала, например съчетаване на Благовещение със службите от Страстната седмица, Кириопасха и пр. и които новостилните църкви никога повече няма да празнуват.
За съжаление, митрополит Натанаил е предал на своите духовни чеда, някои от които днес са митрополити, не първоначалната си ревност за светото Православие, изразена в неговото изповедническо писмо, а позицията си след обръщането си на 180 градуса – на примиренчество, на страх човешки и на лукаво оправдаване на греха на календарната реформа със земни и политически съображения.
Някой може да попита: ако митр. Натанаил се е обърнал от изповедничество към оправдаване на греха, то какво да кажем за онези, които никога не са проявили изповедничество, а всякога са пребъдвали в оправдаване на греха и затова нямат такова обръщане на 180 градуса? Нищо няма да кажем, разбира се, защото такова положение е скръбно и достатъчно ясно.
На 14 октомври 1994 г. митр. Натанаил направил поредния си компромис с греха, като извършил освещаване на „престола“ в капището (или тук) на бесовската лъжепророчица Ванга, в угода на нея, и чрез нея – на демона, който ѝ се явил в образ на св. Петка (или тук) и поискал от нея да се освети „храма“ точно на 14 октомври 1994 г. – новостилния ден на паметта на св. Петка.
На 26 октомври 1999 г., на път от Петрич (в чиято околност осветил храм на св. Димитрий) за София късно вечерта, митр. Натанаил попаднал в тежка катастрофа при челен удар на колата му с над 100 км/ч и без спирачен път в тежкотоварен автомобил [3]. По думите на патр. Даниил (виж тук и тук), въпреки че колата му била смачкана до неузнаваемост, той и двамата му спътници останали „живи и здрави… по молитвеното застъпничество на св. Димитрий в този ден (паметта му по нов стил)“. Дали катастрофата на митр. Натанаил е наказание свише и дали оставането му жив е станало по молитвите на св. Димитрий на празника му по нов стил – това не можем да кажем, защото само Бог го знае. Но за православното съзнание е трудно да си обясни по положителен начин, защо веднага след освещаването на храм, Божият промисъл е допуснал… страшна катастрофа. Която катастрофа, според някои, е отключила тежкото заболяване на митр. Натанаил, завършило впоследствие със смъртта му.
В биографията на митр. Натанаил, за съжаление, има и едно тъмно петно, а именно случаят с убийството на разколническия свещеник Стефан Камберов на 21 срещу 22 юли 2002 г. Митрополитът би бил напълно свободен от тежестта на това убийство, ако изрично би изисквал от хората, които е пратил да изгонят Камберов от манастира „Св. Пантелеимон“ край Добринище, да го направят по мирен начин и без физическа саморазправа. Или ако би се обърнал за тази цел към полицията. Не е известно обаче да го е сторил. А е знаел много добре кого праща, по кое време и с каква нагласа, и като архиерей е трябвало да оцени правилно ситуацията.
През пролетта на 2012 г. при изследвания в белодробната клиника на Медицинска академия се оказва, че е болен от рак на белите дробове в напреднал стадий[4]. Подложен е на лечение, няколко месеца тежко боледува[5] и на 16 ноември 2013 г. умира на 61-годишна възраст от белодробна емболия поради тромбоза на крака[6].
⁜ ⁜ ⁜
| „Греховете на едни човеци са явни и предварят в съд, а на някои отсетне се явяват“ – казва апостолът (1 Тим. 5:24). Така или иначе, „при свършека на човека се откриват делата му“ (Сир. 11:27), „понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве“ (Марк. 4:22). |
За съжаление, грехът на новостилието отдавна е станал „норма“ в БПЦ и официално не се нарича грях. По думите на един архиерей, духовно чедо на митр. Натанаил, дори вече е станал „традиция“. 
Особено голям принос в утвърждаването на греха-традиция е имал митр. Натанаил, чието тъжно обръщане от изповедничеството към компромис с греха изложихме. И което като факт ще остане в историята на БПЦ. Това е неотрадната действителност. Какво да се прави? В такива условия Господ ни е поставил да се спасяваме. „На Тебе, Господи, се уповаваме, да се не посрамим навеки; по Твоята правда избави ни!“ (Пс. 30:2).
Б е л е ж к и:
[1] „Архивните материали за секретен сътрудник „Благоев” са събрани в една единствена папка и наброяват 79 листа. Те представляват само агентурни донесения и материали от агент „Благоев”. В по-голямата си част са ръкописни. Папката по никакъв начин не може да бъде определена като класическо досие, тъй като то не съдържа характерните за работните дела на агентурния апарат планове за срещи с агента, както отчетите за тези срещи. Документи за проучването и привличането на Натанаил за секретен сътрудник и за прекратяване на сътрудничеството с него също липсват. Най-вероятно папката е сбор от прочистеното след промените през ноември 1989 г. досие на секретен сътрудник „Благоев” – Натанаил. Първото донесение е от 1978 г., а последният документ от 1986 г. Още като се отвори папката става ясно, че първият човек, който се е запознал със съдържанието е… самият Натанаил. Но не след 17 януари 2012 г., когато негово име беше разкрито от комисията по досиета, а преди повече от две години – през август 2009 г. Това е важен момент и донякъде обяснява факта защо митрополит Натанаил е най-яростният противник както на отварянето на досиетата на Светия Синод, така и на продължаващата проверка на комисията по досиетата за принадлежност към ДС на останалите ръководни длъжности в БПЦ“ (Христов, Хр. Досието на Неврокопския митрополит Натанаил, част 1: https://www.desebg.com/religia/563-2012-01-28-15-07-44?format=pdf; или тук).
[2] https://dveri.bg/images/docs/marii2009.pdf
[3] https://www.facebook.com/reel/4093381804257378 (също: тук или тук);
https://www.predanie.bg/news-world-publisher/221-спомен-за-дядо-натанаил (или тук).
[4] https://dnes.dir.bg/obshtestvo/mitropolit-natanail-15529379;
https://inews.bg/Отиде-си-дядо-Натанаил-_l.a_i.341729.html;
[5] https://www.marica.bg/balgariq/obshtestvo/dqdo-natanail-bil-ubit
[6] Емболията е внезапно и опасно медицинско състояние, при което кръвоносен съд бива механично запушен от чуждо за състава на кръвта тяло, наречено ембол. При белодробната емболия съсирек (обикновено от краката) стига до белите дробове и блокира артерия там. Това може да доведе до внезапна смърт, задух и сърдечен арест.
Виж и: https://www.predanie.bg/news-world-publisher/221-спомен-за-дядо-натанаил (или тук).