Сливенският митрополит Йоаникий (Неделчев) (1939-2024) открито изказва истината за църковния календар: „Аз съм за връщането на стария календар. Това е фактически църковният календар, установен още от Първия вселенски събор“. Владика Йоаникий със скръб споделя, че дискусиите за календара се водят от години в църковните среди, но никога не е имало единодушие по въпроса, а винаги е имало разногласие[1]. Това собствено e горчивият и лош плод от налагането на новия папски календар в БПЦ – смутовете и неуредиците – за който лош плод още през 1948 г. предупреждава светител Серафим (Соболев)[2], но новокалендарните реформатори, уви, никак не се вслушали в гласа на Божия угодник.
Като мотив за връщането на стария календар митр. Йоаникий посочва това, че той се следва от свещениците на Света Гора и в Русия. Това според него е „силно доказателство“, че и Българската църква трябва да служи по стария стил[3].
Напълно вярно. Но не само на Света Гора и в Руската църква се следва изконният светоотечески календар, а и в Сръбската, Украинската, Грузинската, Йерусалимската, Македонската, Полската и други поместни църкви. На най-светите места в християнския свят – Светата Земя, както и в четирите жребия на Пресвета Богородица – Грузия, Атон, Киев и Дивеево, които се намират под особения покров на Господа и на Пресвета Богородица, новият папски календар не е допуснат (въпреки че е имало опити от страна на антицърковни сили за въвеждането му и там). Там се служи само по светоотеческия календар. И тъкмо от тези най-свети места трябва да взима пример целият останал християнски свят, включително и БПЦ, както свидетелства и владика Йоаникий.
Още едно свидетелство за истината е Писмото на митрополит Йоаникий до Българския патриарх, с което той свидетелства за истинността на светоотеческия календар и за погрешността на новостилната реформа и се присъединява към многобройните писма, подписки и предложения до Св. Синод за връщане на светоотеческия календар в БПЦ.
Това писмо има историческо значение за нашата църква. То съдържа вярната светоотеческа позиция по календарния въпрос, изложена от български архиерей, и е изобличение на лъжите на защитниците на новия стил.
|
Сливенска митрополия, изх.№77/03.06.2022 До Негово Светейшество Ваше Светейшество, Във всички времена нашата Една, Свята, Съборна и Апостолска, Православна Църква е била подлагана на вътрешни и външни всевъзможни нападения. Но ние знаем, че заблудените хора не са истинският ни враг, че те са попаднали в „примката на дявола, който ги е живи уловил, за да изпълняват волята му“ (2 Тим. 2:26). Този истински най-голям враг „който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня“ (2 Сол. 2:4) се показва като крайно изобретателен и често маскира своите „примки“ като дела на благочестието и правдата или пък като научна обективност. Една от последните такива примки бе заложена от него преди 100 години и благодарение на нейната изтънченост, не бе разпозната от мнозина, които попаднаха в нея, предизвиквайки разстройване на литургичното единство в Православието, разцепления и съблазън. Тази примка е календарната реформа. Лукавият изкусител не може явно сам да прелъсти църковното изпълнение и затова той всякога търси основателни причини, за да разпространява измисленото от него. Ако в далечното минало такива ставаха Арий, Несторий, Македоний (все пастири на Църквата), в случая с календарната съблазън през 20-ти век, някои поместни православни църкви приеха новия стил. За чест на Българската православна църква изтъкнати нейни духовници и богослови с ревност защитаваха тази позиция. Така през 1936 г. Хр. Попов пише по този повод в „Църковен вестник“: „Ние защитихме традицията. … Нашата църква най-строго е пазила своето единство с Църквата от епохата на Вселенските събори – в главното и във второстепенното. И кой може да укори църквата, която така ревниво защитава винаги пълнотата и неповредеността на църковното Предание?!“ Дванадесет години по-късно, българската делегация, в лицето на архимандрит Методий (Жерев), категорично и убедително защитава светоотеческия („стария“) календар на Всеправославното съвещание на главите и представителите на автокефалните църкви в Москва, с доклад „явяващ се – както изрично подчертава докладчикът – мнение на цялата Българска православна църква“. В доклада се казва още, че „календарът е регулатор на църковния живот. Никакви произволни нововъведения тук не са допустими, за да не стане църковно разстройство с явна съблазън и опасност за вярващите“. И нещо по-конкретно от практическа важност: „Ако Пасхата приемаме от юлианския стил, а неподвижните празници биха се определяли от григорианския, то в богослужебната практика би се получил хаос с нарушаване на целия църковен Устав. Значи в православна църковна употреба не трябва да се допуска и смесеният календар, т.е. когато неподвижните празници биха били по григорианския стил, а Пасхата и подвижните празници биха се установявали по юлианския“. На предсказания на доклада „хаос“, за голямо съжаление, ние сме свидетели – по т.нар. „поправен юлиански“ календар се обърква редът на Евангелските четива (за неделите след Въздвижение), а Петровият пост в някои години просто липсва. Изобщо, за промяна на хилядолетно използвания от Църквата календарен стил – както се отбелязва в доклада – „не е компетентна никоя автокефална, а още по-малко автономна църква, а само Вселенски събор“. Такова е становището на БПЦ в 1948 г. То е в пълно съгласие с изразеното на същото Всеправославно съвещание (в друг доклад) мнение на светителя Серафим Софийски Чудотворец. Двадесет години по-късно църковната власт в родната ни църква я повежда по друг път, пренебрегвайки всичко гореказано. Днес, от дистанцията на времето, можем съвсем спокойно да кажем, че причините за вземането на новия курс по отношение на календарния въпрос не са нито канонически, нито астрономически, а секуларни и политически. И по-конкретно – „икуменически“, както е казано и в Синодалното послание от 18.VII.1968 г. По това време това изкушение бе обзело почти цялата Православна Църква, прикривайки се зад благовидните намерения за търсене на християнско единство с общностите, отпаднали през вековете от съборното тяло на Църквата Христова. Обаче Господ Иисус Христос ни е дал верен способ за познаване на същността на личностите и явленията – „По плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:16). За 100 години съвещания, конференции и комюникета икуменизмът показва своята духовна безплодност и вредителност, поради което, водена от бившия Български патриарх Максим, нашата родна Църква напусна Световния съвет на църквите. С това бе поправена грешката на тези, които бяха включили БПЦ в него. А след като целта (икуменизмът) е доказала своята несъстоятелност, не е ли повече от естествено да видим ненужността от назначеното за достигането ѝ средство – календарната реформа! Многобройните писма и подписки, получавани относно този въпрос в Св. Синод през последните десетилетия (една от тях с подписите и на няколко от митрополитите), както и отправеното на VI Църковно-народен събор от Пловдивския митрополит Николай ревностно и смело предложение (за връщане към юлианския календар в неговата пълнота), ясно показват, че православните пастири и миряни с будно църковно съзнание желаят възстановяването на автентичния църковен календар (действал в БПЦ от създаването ѝ в IX век до 1968 г.), понеже осъзнават важността и ползата от него за православния църковен живот. Към всички тях, воден от гласа на архиерейската си съвест, с настоящото писмо и аз присъединявам своя глас, и се обръщам към Ваше Светейшество с братска молба – довършете делото на Вашия достоен предшественик, Българския патриарх Максим, и направете необходимото за връщането в богослужебна употреба в БПЦ на светоотеческия (юлианския) църковен календар и в неподвижния кръг на празниците. Църквата Христова е живяла, следвайки в единство усвоения от нея юлиански календар почти 2000 години! Впрочем, и в момента, повечето православни християни по света продължават да се водят в църковния си живот именно от него. А ние, за жалост, все още се намираме в това неоправдано с каквато и да било сериозна каноническа или духовна причина, малцинство. Всякакви опасения и страхове – от смутове и разделения в църковното изпълнение от връщането на автентичния календарен стил – са напълно неоснователни, което се доказва на практика от случилото се в Полската автономна църква, неотдавна завърнала се в „стария“ стил. Единствените, които биха могли да се смущават от подобни полезни за Църквата дела, са нейните явни и тайни неприятели, както и онези, които разсъждават за духовните въпроси в светски дух. Но да се опасява от реакциите на такива – според доклада на архим. Методий (който цитирахме и по-горе) „би означавало, че Църквата се подчинява на чисто светски съображения и преследва само материални интереси. … Обаче Църквата, бидейки пазителка на „словото на живота“ и подателка на благодатта на спасението, не може да се скланя пред „лукавството на мира сего“, а трябва да се ръководи от Христовия дух и да тържествува пред неговата сила“. Препоръчваме се на св. Ви молитви и оставаме на Ваше Светейшество в Христа брат, † Сливенски митрополит Йоаникий 03.VІ.2022 г. |
⁜ ⁜ ⁜
Според поговорката, „finis coronat opus“ – краят увенчава делото. С право можем да кажем, че тази достойна църковна позиция на владика Йоаникий, това негово свидетелство за Христовата и църковната истина, е завършек, венец, украшение на целия негов архипастирски път и на всичките му богоугодни трудове в живота му.
„В каквото те заваря, в това и ще те съдя“ – казва Бог[4]. Колко е важно за нас да живеем в истината, и особено – да завършим живота си в истината. Да свидетелстваме за Христовата и църковната истина докрай. За да бъдем увенчани с „венеца на правдата“ (2 Тим. 4:8) от Христос, Който е съвършената Истина (Йоан. 14:6).
Лъжата на новостилния грях може да има място само тук, в „света, лежащ в злото“ (1 Йоан. 5:19). Тя няма място в Царството на вечната правда (Пс. 118:142). „А който върши неправда, ще получи според неправдата си: лицеприятие няма“ (Кол. 3:25).
Б е л е ж к и:
[1] https://orthclass.com/wp-content/uploads/2026/11/sn.png
|
Относно новия стил, свт. Серафим (Соболев) пише: „Ако, по силата на каноническите основания, приемането на новия стил в цялата му пълнота е недопустимо за нас, то също така е недопустимо за православните християни приемането на новия стил и в компромисна форма… Такъв смесен календар не може да бъде приет от православните, тъй като той води до нарушаване на други църковни постановления… които свято и неотклонно трябва да бъдат спазвани от нас, тъй като ние не бива да нарушаваме послушанието към нашата Майка – Църквата. Новостилците грешат с такова непослушание. Ние говорим така, имайки предвид нарушаването от тях на изискванията на Устава относно неподвижните празници… Особено възмутително нарушение на Устава се вижда в отношението на новостилците към празника на светите апостоли Петър и Павел… Затова приемането от нас – против волята на Светата Църква – на новия стил, макар и в компромисна форма, може да ни доведе само до това – ние сами да съдействаме за възникването в нашия църковен живот на смутове и неуредици, чрез което със собствените си ръце ще разрушаваме авторитета на Светата Православна Църква“ (Доклад „За новия и стария стил“: https://orthclass.com/?p=2843#b1_doklad). |
[3] https://orthclass.com/wp-content/uploads/2026/11/sn.png
[4] Преп. Иоанн Лествичник. Лествица. М., 1999. Слово 7, т. 50, с. 88. Ср. Йоан. 5:30.