Св. великомъченик Георги е пострадал на 23 април 304 г.[1]. Разбира се, по юлианския календар. Не по григорианския – григориански тогава не е имало. От древност Христовата Църква празнува паметта на светия великомъченик именно на 23 април по юлианския календар. Първият храм в чест на св. Георги бил построен в Грузия през 335 г. Житието на светеца е изложено от преп. Симеон Метафраст († 960), а в по-ново време – от св. Димитрий Ростовски († 1709).
Преп. Симеон Метафраст. Светител Димитрий Ростовски.
Днес 23 април по юлианския календар е 6 май по григорианския[2]. Денят е един и същ, просто се обозначава с различна дата по различните календари. Празнуването на Гергьовден на 6 май по нов стил (= 23 април по стар стил) е
| старостилно празнуване. Това е истинският ден на паметта на великомъченика. Още казваме, че това е Гергьовден по стар стил. |
Празникът е по стар стил, защото е точно според минея. Там е на 23 април по юлианския календар.
| Минеите са написани само за юлианския календар. |
Тези, които говорят, че датите по нов стил били истинските дати, които пишело в минеите, просто лъжат.
23 април по стар стил е денят 6 май по нов стил.
| Но минеите не са написани за новия стил. |
Затова не се подлъгвайте от хора, та даже и свещеници, които заблуждават, че щом в минея паметта на св. Георги е на 23 април, то тя трябва да е на 23 април по нов стил. Не.
| Минеите са написани за стария стил (юлианския календар). Не за новия стил (григорианския, гражданския). |
Затова и датите в тях са юлиански. Ако трябва да видим те на кои григориански (граждански) дати съответстват, то трябва към юлианската дата да прибавим 13 дни. Като прибавим 13 дни към юлианската дата 23 април, получаваме григорианската (гражданската) дата 6 май. Следователно 23 април по стар стил е денят 6 май по нов стил.
На този ден Христовата Църква от древност и до днес е празнувала и празнува паметта на св. Георги.
Българската православна църква празнува Гергьовден на 6 май (н.ст.), което е 23 април по стар стил (юл. календар). Следователно тя празнува Гергьовден старостилно, т.е. по стар стил, а именно на юлианската дата 23 април,
| както е правилно и богоугодно, и както Христовата Църква е установила от древност. |
Винаги ли обаче е било така? За съжаление, не. Веднага след въвеждането на новия стил в БПЦ през 1968 г., празнуването на Гергьовден също минава по нов стил. Както например може да се види тук:
Празнуването на Гергьовден по нов стил в БПЦ е продължило от 1969 г. до 1976 г. От 1977 г. обаче тя започва да празнува Гергьовден по стар стил.
Защо?
| Би било прекрасно, ако мотивът за връщането на Гергьовден по стар стил би бил – за да се празнува по календара на светите отци, богоугодно и правилно, както е установила Църквата от древност, както и самите свети отци са празнували на Седемте вселенски събора и са благословили юлианския календар (стария стил) за църковна употреба. |
Би било прекрасно… Но за жалост мотивът съвсем не е бил толкова духовен и богоугоден, а съвсем прагматичен и земен. Именно, защото „през 1976 г. тогавашният председател на Комитета по въпросите на БПЦ и на религиозните култове Михаил Кючюков получил нареждане от партийната власт да помоли членовете на Св. Синод да върнат празнуването на Гергьовден отново на 6 май, когато се чества Денят на овчаря и пастиря“[3]. Какво се било получило? Новостилният Гергьовден – на 23 април (н.ст.), а Денят на овчаря и пастира – на старостилния Гергьовден – 6 май (н.ст.). Пълно разминаване. Комунистите, разбира се, не се интересували от църковното празнуване на празника, а искали Гергьовден да е Ден на овчаря и пастира.
И как ще се празнува Гергьовден когато е Ден на овчаря и пастира? Много просто – ще се заколи агне, ще се опече и ще се изяде. За съжаление, и до днес в България повечето православни християни свързват празника на св. Георги най-вече с печеното агне.
Оттук е възникнало второто неудобство от новостилния Гергьовден – че се пада много често през Великия пост – средно веднъж на две години. Това е неудобство за чревоугодието е подобно на онова другото неудобство за чревоугодието, че на Нова година било „несъобразно“ да се пости Рождественският пост, според Синодалното послание за смяната на календара. И ако второто неудобство станало мотив за въвеждане на новия стил в БПЦ, то първото станало мотив за отменянето на Гергьовден по нов стил и връщането му по стар стил.
Не че любителите на печени агнета не могат да ги изядат и през Великия пост (колко ли от тях постят?) но все пак не е удобно – хората искат да дойде свещеник и да прочете молитва, тъй като гледат на агнето като на „курбан“, т.е. дар, жертва на Бога, по аналогия с мюсюлманските курбани, заимствани от старозаветните жертвоприношения на животни. Жертвоприношения на животни в Православната Църква, разбира се, няма, тъй като Христовата съвършена Жертва (Рим. 3:25) ги е отменила напълно (Евр. 10:18), но в нашите храмове, за съжаление, курбанджийството се практикува почти навсякъде. Въпросното неудобство пък се е решило много лесно, като паметта на св. Георги е преместена по стар стил – на 6 май. По стар стил Гергьовден практически винаги се празнува след Великден и проблеми с печеното агне няма.
Има и трета причина Гергьовден да се празнува старостилно в БПЦ. Днес 6 май се празнува и като Ден на храбростта и празник на Българската армия. Този ден е официален празник в България и по традиция, водеща началото си от 1880 г. се празнува на старостилния Гергьовден. Св. Георги, както е известно, е бил военачалник със звание „трибун“ в римската армия и се счита за небесен покровител на военнослужещите. И за да не стане подобно разминаване както споменатото с Деня на овчаря и пастира, а тук с Деня на храбростта, – то по тази трета причина БПЦ днес празнува Гергьовден не по нов стил, а по стар стил.
* * *
Известно ни е едно-единствено празнуване на Гергьовден по нов стил в БПЦ от последните години, а именно през 2018 г., но то е станало само в един храм на БПЦ.
* * *
Разбира се, паметта на св. великомъченик Георги, както и на всички светци, е богоугодно и правилно да се празнува по светоотеческия календар (стария стил), а не по нов стил. Радостно е, че в БПЦ този празник се празнува по светоотеческия календар, и тъжно е, че почти всички от останалите неподвижни празници (с изключение на още само един) се празнуват по григорианския католически календар заедно с еретиците-латинци и отделно от 80% от православните християни по света, които следват светоотеческия календар. Тъжно е още и това, че макар паметта на св. Георги да се празнува в БПЦ по стар стил, но тя изкуствено е разделена от паметта на подвизавалите се заедно със св. Георги мъченици – света царица Александра и светите мъченици Анатолий и Протолеон. Всички тези свети мъченици са се подвизавали заедно със св. Георги и Църквата премъдро е установила паметта им да се празнува заедно с тази на великомъченика. Св. царица Александра е пострадала в същия ден, в който е пострадал и св. Георги – 23 април по юлианския календар, което днес е 6 май по нов стил. Св. мъченик Лазар Български (†23.ІV.1802 г. ст.ст.) също е пострадал на Гергьовден – 23 април по юлианския календар (което днес е 6 май по нов стил). Затова правилно е
Св. вмчк Георги и св. мчца Александра Римска. Св. мчци Анатолий и Протолеон.
паметта на св. мъченица царица Александра, на светите мъченици Анатолий и Протолеон и на св. мъченик Лазар Български да се празнува в деня на паметта на св. Георги – 23 април ст.ст., което е 6 май н.ст.
Св. мчк Лазар Български
В БПЦ по стар стил е само паметта на св. Георги, а, за съжаление, паметта на сподвижниците му, както и паметта на св. мъченик Лазар Български, пострадал на Гергьовден по стар стил през 1802 г., неправилно е отделена от паметта на св. Георги.
Това неправилно отделяне обаче е само тук, на земята, но не и в Небесната Църква, където нито има такова неправилно отделяне, нито се вземат под внимание земни, прагматични, астрономически, икуменически и пр. небогоугодни мотиви за смяна на църковния календар.
* * *
А че самият св. Георги също счита за ден на паметта си деня по стар стил (23.ІV ст.ст./6.V н.ст.), в това може да се убедим от някои чудеса, които той е извършил в наше време.
Откриване на храма[4]
„В хрушчовските времена в самаркандския[5] храм „Св. великомъченик Георги Победоносец“ служел заточеният архимандрит Серафим (Суторихин, 1901-1979). Репресиран, заточен 10 години в лагер, отец Серафим, вече стар и немощен, станал светилник за мнозина вярващи, особено за младите. Властите не могли да му простят такава дейност. С помощта на провокатори от КГБ те постигнали това, че храмът „Св. Георги“ бил затворен и се налагало вече да се служи тайно, под покривалото на нощта. Така минали две години и накрая било решено да превърнат храма в детска градина.
Веднъж в църковния двор влезли двама конници в необичайна старинна офицерска униформа. Главният от тях, като слязъл от коня, се отправил в килията на о. Серафим, който четял молитви, и заповядал: „Отец Серафим, гответе се за служба – днес храмът ще бъде отворен!“
След това двамата военни се отправили в изпълкома[6]. Страшният офицер, като минал покрай милицията и секретариата и никого за нищо не попитал, отворил вратата на председателя на изпълкома. „Още днес храмът на великомъченик Георги да бъде отворен! – прозвучала заповедта. – Иначе ще бъдете наказани без помилване!“ Военният си отишъл тъй, както се и появил, а чиновникът в някакъв непонятен ужас позвънил на пълномощника по религиозните дела[7]: „Спешно изпратете специалния в храма на св. великомъченик Георги! Още сега да отворят храма!“
Храмът действително бил отворен в същия този ден – навечерието на 6 май (н.ст.), храмовия празник. Още тогава председателят на изпълкома дошъл на автомобил при о. Серафим, молейки го да му съобщи името на своя църковен началник. О. Серафим показал на председателя снимката на Ташкентския епископ.
„Не, не е този – възразил чиновникът. – А някой по-горен у вас има ли? При мен вчера беше вашият началник, един такъв офицер – о-о-о… С такава власт заповяда бързо да отворим храма, «Иначе – казва – ще бъдете наказани без помилване!» Веднага се вижда, че е началник…“
О. Серафим тогава със сълзи му изнесъл иконата на св. Георги. Председателят, както някога атонските разбойници, дошъл в ужас: „Той е!!! Той беше вчера при мен!“
* * *
Както се вижда от разказа, св. Георги е устроил отварянето на храма точно за деня, който е считал ден на своята памет и същевременно храмов празник. И още се вижда, че св. Георги не счита за ден на своята памет новостилния празник, който празнуват новостилците на 23 април по нов стил – в Гърция, Румъния, Кипър и др. За последните светият великомъченик е направил следното чудо.
На Кипър замироточила икона на св. Георги в деня на паметта му по стар стил
Въпреки, че Кипърската църква вече е била отпразнувала празника му по нов стил. Това се случило през 2013 г.
„На 6 май в храма „Св. великомъченик Георги Победоносец“ в селската община Камбия-Фармакас на Кипър по време на Литургията енориашите забелязали, че от иконата на този светец изтича гъста благоуханна течност.
За станалото бил известен епархийският архиерей – Тамасоският и Оринийски митрополит Исаия, който незабавно дошъл в храма заедно с експерти, които били повикани. Те удостоверили, че липсват естествени причини за мироточенето.
Иконата на великомъченик Георги била създадена в ХV век и реставрирана преди 12 години. Енориашите забелязали и още едно необичайно явление: иконата станала много по-тежка. За да я вдигнат по време на кръстния ход били нужни шестима мъже, което по-рано никога не се било случвало.
Във връзка със случилото се митрополит Исаия изменил работния си график, за да извърши на 7 май в този храм Божествена Литургия…
Интересното е, че мироточенето от иконата станало в деня на паметта на св. Георги, но по юлианския календар, докато Кипърската църква се придържа към новия стил“. (https://www.sedmitza.ru/text/3662504.html)
* * *
От тези две съвременни чудеса става ясно, че св. Георги не се води по новия стил, а по стария. Както впрочем и цялата Небесна Църква (тук, тук и тук).
Бележки:
[1] Страдание святого великомученика Георгия Победоносца (или тук).
[2] Това се дължи на 13-дневната разлика в календарите. Тази разлика обаче е 13 дни само през ХХ и ХХІ векове. През другите столетия е друго число дни. Към низходящите векове намаля, към възходящите се увеличава. През ХІХ век например тази разлика е била 12 дни, при което Гергьовден е бил пак на 23 април по стар стил, но същият този ден по нов стил е бил 5 май. И тъй като разликата с течение на столетията се увеличава, то тя през ХХ и ХХІ векове е 13 дни, през ХХІІ век (ако има свят) ще е 14 дни и т.н., т.е. след 2100 г. (ако има свят) БПЦ ще празнува Гергьовден на 7 май (н.ст.) – това пак ще е старостилното празнуване на истинската дата 23 април по юлианския календар, но тогава 23 април (ст.ст.) ще е денят 7 май по нов стил. След 2200 г. (ако има свят) ще е 8 май и т.н.
[3] Темелски, Хр. Как датата на Гергьовден беше променена от 23 април на 6 май. (или тук).
[4] https://pravoslavie.ru/139097.html (или тук).
[5] Самарканд – град в Узбекистан.
[6] Изпълком – „изпълнителен комитет“, учреждение на съветската власт в СССР.
[7] Пълномощник по религиозните дела – светско лице, поставено от комунистическата власт да контролира дейността в епархиите и енориите на Руската православна църква по време на съветския режим в СССР.