От Православния календар за 2021 г. с допълнения

 

2020 Г.: СТО ГОДИНИ ОТ ГОЛЯМОТО ПАДЕНИЕ НА КОНСТАНТИНОПОЛСКАТА ПАТРИАРШИЯ – ЕДИН ПЕЧАЛЕН ЮБИЛЕЙ.

„И на ангела на сардийската църква напиши: тъй казва Оня, Който има седемте духове Божии и седемте звезди: зная твоите дела; носиш име, че си жив, а си мъртъв. Буден бъди и укрепявай останалото, което е на умиране; защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог. Помни, прочее, как си приел и чул, и пази, и се покай. Ако ли не бъдеш буден, ще дойда върху тебе като крадец, и няма да узнаеш, в кой час ще дойда върху тебе. Но в Сарди имаш няколко души, които не са осквернили дрехите си; те ще ходят с Мене в бели дрехи, понеже са достойни” (Откр. 3:1-4)

„Икуменизмът е ерес на ересите! Това е измяна на Христа, на истината!”

(Преп. Гавриил Самтаврийски)

⁜ ⁜ ⁜

Ето какво казват светците за Голямото падение на Цариградскита патриаршия.

 
Свт. Тихон изповедник, патриарх Московски

Светител Тихон изповедник, патриарх Московски, със скръб се удивлява докъде е стигнала дързостта на Цариградския патриарх в нарушаването на светите канони:

„Ние немалко се смутихме и се удивихме – пише той, – че… главата на Константинополската Църква, без всякакво предварително отнасяне до нас като законен представител и глава на цялата Руска Православна Църква, се намесва във вътрешния живот и в делата на автокефалната Руска Църква. Свещените събори (2-ро и 3-то правила на Втория вселенски събор) на епископа на Константинопол са признавали всякога само първенство по чест, но не са му признавали и не му признават първенство по власт” (к.н.)[1].

(Послание до Цариградския патриарх Григорий VІІ, юли 1924 г.[2] За злополучната кончина на този Цариградски патриарх виж тук. За разрушителната дейност на Цариградския патриарх Григорий VІІ в угода на съветската власт (болшевиките) и руските разколници – обновленците (напълно сходна с разрушителната дейност на патр. Вартоломей в угода на Порошенко и украинските разколници, или в угода на Петър Стоянов и българските разколници), както и за разрушителната дейност на следващите Константинополски патриарси, по-подробно може да се прочете тук.)

Светител Йоан Шанхайски и Сан-Франциски

Светител Йоан, архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски, пише следното:

„Вселенската патриаршия… която е изгубила значението на Стълб на истината и сама е станала източник на разделение, а в същото време е обхваната от извънмерно властолюбие, представлява жалко зрелище, напомнящо най-лошите времена от историята на Цариградската катедра”.

(Светител Йоан Шанхайски и Сан-Франциски, из доклада му  „Положение Православной Церкви после войны“, Деяния Второго Всезарубежного Собора РПЦЗ, Белград, 1939, с. 389-394.[3])

Светител Серафим (Соболев)

Ето какво свидетелства и светител Серафим, Софийски чудотворец:

„Вселенските патриарси отдавна вече са отстъпили от Православието. Ето, те действително са предатели…”

(Светител Серафим Софийски, Житие и поучения…, Издателство „Православна класика”, 2016, с. 74)

Преп. Паисий Светогорец

Преп. Паисий Светогорец също говори[4] за множество падения на Константинополския патриарх, при което обаче не призовава към отцепване от поместната Църква, увличана в икуменическата ерес от „борците за обединение” (с еретиците, б.н.), т.е. от икуменистите, и от многократно грехопадащия Цариградски патриарх, а изказва мнение, че такова отцепване не е добро:

„В наше време – казва той – виждаме, че мнозина верни чеда на Църквата ни, монаси и цивилни, за съжаление, са се отцепили от нея по вина на борците за обединение (икуменистите, б.н.).  На мнение съм, че въобще не е добре да се отделяме от Църквата след всяко едно падение на патриарха”[5].

Преп. Юстин (Попович), Челийски

Ето какво пише преп. Юстин (Попович) за печалното състояние на Цариградската патриаршия:

„…В онези (древни, б.н.) времена Константинопол е бил жив организъм, обхващащ милиони верни, които бързо преодолели натрапената им отвън криза и отхвърлили изкушението да пожертват Вярата и Царството Божие заради земното царство. А сега в Константинополската Църква влизат митрополити без народ, епископи, които нямат кого да ръководят, но които, в качеството си на такива, биха искали да държат в ръцете си съдбините на цялата Църква!…”[6] (За ереста на Константинополския папизъм виж тук.) „Въпросът за подготовката и свикването на нов „вселенски събор”… вече е бил поставен приживе от нещастния Константинополски патриарх Мелетий (Метаксакис) – известен тщеславен модернист и реформатор, създател на разкол в Православието на неговия тъй наричан „всеправославен конгрес” в Константинопол през 1923 година…”[7]

Това е свидетелството на светците, и – за съжаление – тъжната истината за Голямото падение на Цариградската патриаршия.

⁜ ⁜ ⁜

Има ли „икуменически стре­межи на св. Църква“, за каквито се твърди в Синодалното послание и заради които е въведен новият стил в БПЦ?

Както по-долу ще покажем, Светата Църква никога не е имала и няма икуменически стремежи, т.е. стремеж да се обедини с еретиците без те да са отхвърлили своите ереси – каквото е разбирането на икуменистите, а напротив – винаги се е разграничавала от еретиците и строго забранява всякакво религиозно общуване с тях. За това ясно свидетелстват църковните канони, съставени от светите отци на вселенските събори и на поместните събори с каноничен авторитет.

Чии са тогава „икуменическите стремежи”, щом не са на Светата Църква?

„Икуменическите стремежи” принадлежат единствено на отделни йерарси и в началото на 20-те години на ХХ век са станали началният тласък на Голямото падение на Цариградската патриаршия, в която „икуменически стремежи” има, за съжаление, цялата ѝ йерархия, и която първа разрушава границата между Православие и ерес и погазва с невиждана дързост църковните канони, като попада под наказанията, определени от тях, както ще покажем по-долу.

Наистина, сега никой не отлъчва и не низвергва „православните” икуменисти за техните канонични престъпления по икуменическа линия, но тъй или иначе те си получават заслуженото според делата от Божия съд, който няма как да избегнат (виж думите на преп. Гавриил по-долу, виж и какъв е краят на видни „православни” икуменисти: тук, тук и тук).

Впоследствие Голямото падение на Цариградската патриаршия увлича, за съжаление, и голямо множество йерарси от другите поместни Църкви.

Исторически, събитията от началото на Голямото падение на въпросната патриаршия през ХХ век – нейните „икуменически стремежи”, са сходни със събитията от началото на Голямото падение на Цариградската патриаршия през ХV век – нейните униатски уклони[8], т.е. „икуменически стремежи” по мерките на онова време.

Резултат от Голямото падение на тази патриаршия през ХV век е Божият гняв над гърците – унищожаването на Византийската империя и падането на Константинопол[9]. Резултат от Голямото падение на същата през ХХ век отново е Божият гняв над гърците – разгрома на Гърция във втората гръцко-турска война (1919-1922), сложила край на съвременния елинизъм в Азия[10], утесняването на Цариградската патриаршия[11], която днес не е нищо повече от едно наименование, на практика без паство в историческите си територии[12], поставянето ѝ в унизително положение от турските власти и все по-голямата ѝ зависимост от светските власти, най-вече от Запада, благодарение на чиято политическа и финансова поддръжка тя съществува.

⁜ ⁜ ⁜

За това, че икуменизмът е ерес, свидетелстват много съвременни Божии угодници. И ако увличането в ерес е падение, то какво е лидерството на Цариградската патриаршия в икуменизма, ако не Голямо падение?

Преп. Юстин (Попович), Челийски

Преподобни Юстин Челийски определя икуменизма като ерес: „Икуменизмът – това е общо название на всички видове лъжехристиянство и всички лъжецъркви на Западна Европа. В него съществуват всички видове хуманизъм начело с папизма. А за всичко това има общо евангелско название: ерес”[13].

„Позицията на Православната Църква по отношение на еретиците – казва още преп. Юстин, – т.е. на всички, които не са православни, е била установена веднъж завинаги от св. апостоли и св. отци, т.е. от боговдъхновеното Предание, което е единно и неизменяемо. Съгласно това положение, на православните се забранява да участвуват в каквато и да е обща молитва или богослужебно общуване с еретици… Според 45-то Апостолско правило „Епископ или презвитер, или дякон, който се е молил с еретици, да бъде отлъчен. Ако пък им позволи да действат в нещо като служители на Църквата, да бъде низвергнат”. Това свещено правило на светите апостоли не посочва, коя именно молитва или съслужение се забранява, но, напротив, забранява всякаква съвместна молитва с еретиците, дори частната („който само се е молил с еретици”)”[14].

Светител Серафим (Соболев)

„Тълкуването от православните икуменисти – пише светител Серафим Софийски – на наименованието на Църквата „Свята”, както и на другите нейни наименования, не се явява едно само просто заблуждение. Това заблуждение в същността си е отхвърляне на нашата православна вяра в Църквата. Последната изисква от нас вяра в Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква за това, за да прилагаме всички тези свойства само и изключително към нашата Православна Църква. А православните икуменисти не искат да ѝ оказват послушание. По силата на това, те до неузнаваемост изопачават деветия член на Символа на вярата. В резултат се получава някакво неестествено смесване на истината с лъжата, на Православието с ересите, което довежда православните икуменисти до крайно извращаване на истинското понятие за Църквата и дотолкова, че те, бидейки членове на Православната Църква, в същото време се явяват членове на икуменическата църква, и по-точно – на някакво вселенско еретическо общество с неговите безчислени ереси”[15].

И тъй, по думите на светителя, „православните икуменисти… се явяват членове… на някакво вселенско еретическо общество с неговите безчислени ереси”.

Надяваме се, всеки може да си отговори как се наричат членовете на което и да е еретическо общество…

Преп. Паисий Светогорец

По думите на преподобни Паисий, икуменизмът е дяволска мрежа, с която дяволът иска да погуби вярващите.

„Дяволът е хвърлил мрежи – казва той, – за да улови в тях цялото човечество. Богатите той иска да улови чрез масонството, бедните – чрез комунизма, а вярващите – чрез икуменизма”[16].

Св. Паисий определя разпространяването на ереста на икуменизма в Православната Църква като цел на сатаната и неговите слуги:

„Икуменизмът е общ пазар – една голяма държава, една религия, съшита по тяхната мярка – такива са плановете на тези дяволи”[17].

Свещеномъченик Иларион (Троицки), архиепископ Верейски

Свещеномъченик Иларион (Троицки) (1886-1929) определя икуменическия „Всемирен християнски студентски съюз” – едно от ранните икуменически общества от 20-те години на ХХ век – като „нещо мъртвородено”, а участието в икуменическите инициативи – като „принизяване и изопачаване на Христовата идея[18] за Църквата, убиващи всякакъв истинно християнски благодатен църковен живот”.

„Някога в Москва – пише той – шумяха с «Всемирния християнски студентски съюз». В центъра на руските православни светини надойдоха различни мисионери на този «съюз»… които се обърнаха с английска проповед към руското студентчество. Говореше се за това, че «съюзът» е неконфесионален: че в него е предоставена свобода на всяко християнско вероизповедание. Вероизповеданията се обединяват в «съюза» на «федеративни начала». Следователно, предполага се възможност за някакво общо християнство, независещо от Църквата. Но именно затова този «съюз» е нещо мъртвородено… Безцърковното християнство, някаквото «евангелско» християнство, разните всемирни християнски студентски съюзи – всичко това не е нищо друго, освен принизяване и изопачаване на Христовата идея за Църквата, убиващи всякакъв истинно християнски благодатен църковен живот”[19].

Преп. Гавриил (Ургебадзе) Самтаврийски

Особено изобличително говори за икуменизма преподобни Гавриил Самтаврийски.

„В края на света вярното и божествено изповядване на Истината ще бъде нарушено и ще бъде утвърдено всяко беззаконие и самият антихрист. Ето защо отстоявайте твърдо Истината – Христос – в сърцата си, тъй като ви очакват много съблазни… Църквите ще се разклатят и издържалите изпитанието ще се спасят, ще получат голяма надграда, защото са били верни на Христа. В началото ще има ерес, смешение. После – отстъпление в беззаконието и гибелен икуменизъм. Запомнете, икуменизмът е ерес на ересите! Това е измяна на Христа, на истината! Половината от ада вече е на земята. Пазете вярата в себе си и се подвизавайте в любовта към Бога и ближния. Благодатта и спасението ще бъдат само при онези епископи и свещеници, които няма да се присъединят към отстъплението и гнусотата на икуменизма, а останат верни на Христа и неизменни в истината”[20].

⁜ ⁜ ⁜

Още голямо множество Божии угодници свидетелстват, че религиозното общуване с еретиците – каквото се практикува на икуменическите сборища – е грях и води към гибел, както и че католиците, протестантите и другите „инославни” не са нищо повече от еретици: светите 26 Зографски преподобномъченици[21], свт. Сава Сръбски[22], свт. Марк Ефески[23], преп. Теодосий Киевопечерски[24], преп. Максим Грек[25], преп. Никодим Светогорец[26], преп. Паисий (Величковски)[27], свт. Игнатий (Брянчанинов)[28], свт. Теофан Затворник[29], преп. Амвросий Оптински[30], прав. Йоан Кронщадски[31], преп. Паисий Светогорец[32] и много други светци.

А „православните” икуменисти желаят да се обединят с еретиците-латинци и с останалите еретици на основата на компромиса – без да изискват от тях покаяние за ереста, а и самите еретици, участници в икуменическите сборища, изобщо не възнамеряват да се каят за ересите си.

Защо и кому е била нужна идеята за обединяване с еретиците в лоното на икуменизма, първа стъпка на което обединяване е желанието на икуменистите да нагодят Православната Църква да празнува едновременно с еретиците?

Не разбират ли те, че не Православната Църква трябва да се нагажда към еретиците, а еретиците трябва да се нагодят към изискванията на Православната Църква, ако искат да се обърнат към Истината?

Нима Истината трябва да се съобразява с лъжата? Не трябвали лъжата да се обърне към Истината?

Не разбират ли икуменистите, че нагаждайки Православието според исканията на еретиците, те извършват

едно недопустимо унижение на Православната Църква пред еретическите общества,

което е осъдено на вселенски събор:

„На всички, които се нагаждат към еретиците – анатема“[33] – се казва в 16-тото Деяние на Шестия вселенски събор.

Защо еретиците да не приемат православния светоотечески календар, възприет от Първия вселенски събор и одобрен от останалите вселенски събори?

Защо „православните” икуменисти не накарат еретиците да възприемат правилното и богоугодно празнуване на Православната Църква, единно с празнуването на Небесната Църква (виж тук и тук), а унижават Христовата Църква, като отхвърлят месецослова и дори Пасхалията ѝ, и ѝ присаждат чуждите за нея еретически месецослов (за големите празници) и еретическа пасхалия (или поне опитват), при което се получава новостилно празнуване отделно от празнуването на Небесната Църква (виж тук)?

„Нима може, братя мои – казва св. апостол Яков, – смоковница да ражда маслини, или лоза – смокини?” (Иак. 3:12)

Бива ли от здравото дърво на Православието да се отреже светоотеческият календар и на негово място да се присади негодният за църковна употреба календар на еретиците-латинци в тяхна угода?!

Защо „православните” икуменисти унижават по такъв недостоен начин Христовата Църква?

Причините за унижаването на Църквата пред еретиците от страна на „православните” икуменисти са главно две:

1. Неверието в Православната Църква[34] и
2. Земните интереси: материалните и политическите.

⁜ ⁜ ⁜

Идеята да се празнува заедно с еретиците, която е първата стъпка от „икуменическите стремежи”, е плод на отчаяните опити на гърците да си върнат завладените от Османската империя територии и Константинопол.

 

Нейното начало е поставено през януари 1920 г., когато Кон­стан­­ти­но­пол­ският синод и местоблюстителят митр. Доротей (Ма­мелис) издават „Окръжно по­сла­ние до всички Христови църкви“, където в понятието „Христови църкви“ включват всич­ки еретически общности на християн­ска основа. Това послание е

началният тласък на Голямото падение на Константинополската патриаршия,
която оттогава и до днес не спира да се носи все по-надолу по икуменическите стръмнини.

Голямото падение на Константинополската патриаршия, характеризиращо се с икуменизиране, масонизиране, политизиране, модернизиране и осветскостяване на същата, от 1920 г. е водеща част от Апостасията (Отстъплението), подготвяща идването на антихриста (виж по-горе думите на преп. Гавриил). Това Голямо падение и до днес дава своите горчиви плодове, като например фалшивото „вдигане на анатемите” над еретиците-латинци от страна на патриарха-масон Атинагор, общите молитви с еретици и друговерци, дружбата с Христовите врагове – евреите, с която особено изпъква дейността на патр. Вартоломей, безогледното потъпкване на каноните от същия и т.н.

Митрополит Доротей (Мамелис)

В т. 1 от споменатото Окръжно послание се предлага „приемане на един календар за едно­временно праз­нуване на големите християнски праз­ни­ци от всички църкви“[35], т. е. – пра­вославните да праз­ну­ват заедно с всички еретици. Икумениче­ския курс на приспосо­бя­ване към ере­тиците митр. Доротей и Си­нодът му поели по чисто политически причини, надявайки се на помощта на Запада срещу Османската империя в полза на гърците, в което впрочем оста­нали излъгани. Божият про­ми­съл не благоволил към анти­канонич­ни­те действия на Доротей и Константино­полския си­нод. Година по-късно митрополит Доротей умрял внезапно в Лондон на среща с английските еретици и масони[36].

Гърците за пореден път изпитали, че нарушавайки ка­­ноните в угода на западните еретици, няма да спе­челят Бо­жи­е­то благоволение, а само Божия гняв.

Този път Божият гняв над гърците се излял с пълна сила в Малоазийската катастрофа (1922 г.)[37], сравнима с Божия гняв над гърците при падането на Константинопол (1453 г.)[38].

Уви, вме­сто да се вразуми, Кон­стан­тино­пол­ската патриаршия от­тогава и до днес все повече се об­вързва с еретическия икуме­ни­зъм, заразя­вайки с ло­шия си пример и други по­местни Църкви, в т. ч. и Българ­ска­та.

⁜ ⁜ ⁜

Още от създаването си, Църквата винаги се е раз­гра­ничавала от еретическите общества. Църков­ни­те канони категорично забраняват молитвата и праз­ну­ването заедно с еретици.

„Не подобава да се молим с еретици или отцепници“. (Лаодикийски събор, правило 33). „Епископ, презвитер или дякон, който само се е мо­лил с еретици, нека бъде отлъчен…“ (45-то апостолско правило). „Не трябва да се приемат празнични дарове, пращани от юдеи или от еретици, нито да се празнува заедно с тях“ (Лаодикийски събор, правило 37). „Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен” (10-то апостолско правило). „Клирик или мирянин, който се моли в юдейска или еретическа синагога, да бъде низвергнат от свещен чин и отлъчен от църковно общение” (65-то апостолско правило).

„На православни духовни лица се забранява всяко религиозно общение с еретици“ (еп. Никодим, тълко­ва­ние на 65-то ап. правило).

За да се разграничим от поста на монофизитите-арменци, Църквата е установила да ядем блажно от Неделя на митаря и фарисея до Неделя на блудния син, когато тези еретици постят[39].

И тъй, Св. Църква още от древност е отхвърляла ере­ти­ците от себе си и е забранявала празнуване и по­стене заедно с тях.

Св. Църква няма „икуменически стремежи“, каквито изтъква Синодалното послание от 1968 г. Затова този мотив за въвеждане на новия календар, освен че е антиканоничен като мотив, като твърдение е лъжа. Икуменически стремежи имат само отделни йерарси-икуменисти, които съвсем не са пълнотата на Църквата. Именно те, нарушавайки църковните ка­нони, решават, че трябва да се празнува заедно с еретиците, и с тази цел въвеждат новия календар в някои поместни Църкви, внасяйки по този начин разцепление в единното празнуване на Право­слав­ната Църква. Вече писахме за позорните дела и окаяната смърт на най-видните от тези йерарси с „икуменически стремежи“.

 

 

Б е л е ж к и:

[1] Навсякъде по-нататък в цитатите курсивът е наш.

[2] http://www.odinblago.ru/tihon_poslania_slova_rechi/30 или тук.

[3] Состояние Вселенского патриархата. Доклад свт. Иоанна Шанхайского на II Всезарубежном Соборе (https://pravoslavie.ru/115831.html или тук).

[4] https://pravoslavietobg.blogspot.com/2011/07/blog-post_996.html или тук.

[5] Писмо на преп. Паисий Светогорец, 23.І.1969 г., Света Гора (https://elianna.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/07/23/pismo-na-stareca-paisii-svetogorec-1.1466503 или тук).

[6] Архимандрит Юстин (Попович). По повод свикването на „Велик Събор на Православната Църква“ (https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/avajustin.8sobor.html  или тук.)

[7] https://orthclass.com/?p=2111

[8] Завършили с подписването на Фераро-Флорентийската уния през 1439 г. 

[9] https://ru.wikipedia.org/wiki/Падение_Константинополя_(1453) или тук.

[10] https://ru.wikipedia.org/wiki/Падение_Константинополя_(1453) или тук.

[11] „Вселенският патриарх… – пише свт. Йоан Шанхайски – до крайна степен е утеснен в проявяването даже на безспорните му права в църковното управление в пределите на Турция, където на него се гледа като на обикновен турски поданик-чиновник, намиращ се още и под надзора на правителството…” (https://pravoslavie.ru/115831.html или тук.)

[12] „Светител Йоан (Максимович) в 1938 г. отбелязал, че появата на споменатото лъжеучение (ереста на константинополския папизъм – претенциите за първенство по власт, б.н.) съвпаднало по време със загубването от Константинополската патриаршия на почти цялото ѝ паство на нейната канонична територия в резултат на войните от началото на ХХ век. И така, своите загуби Константинополските патриарси решили да компенсират за сметка на експанзия по отношение на други Църкви.

По думите на свети Йоан, «с изгубването на епархиите, излезли извън нейното владение, а също с изгубването на политическото си значение в пределите на Турция, Вселенската патриаршия поискала да възпълни (това), като подчини на себе си области, в които до тогавашното време нямало православна йерархия, а също и Църквите на тези държави, където правителството не е православно…” (https://mospat.ru/ru/2019/01/13/news168913/  или тук.)

[13] Преподобный Иустин (Попович), Челийский. Православная Церковь и экуменизм (https://azbyka.ru/otechnik/Iustin_Popovich/pravoslavnaja-tserkov-i-ehkumenizm/#sel=337:1,337:30).

[14] Архимандрит Юстин (Попович). Православното отношение към икуменизма (https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/avajustin.ecum.html или тук).

[15] Архиепископ Серафим (Соболев). Надо ли Русской Православной Церкви участвовать в экуменическом движении
(http://www.pravoslavieto.com/history/20/1948_Moskovsko_vsepravoslavno_saveshtanie/ecumenism.htm#архиепСерафим)

[16] В книгата: Από την ασκητική καί αγιορείτικη παράδοση. Αγιό Όρος, 2011. (http://www.pravoslavie.ru/52580.html или тук).

[17] Старец Паисий Святогорец. Слова. Том III. Духовная борьба. Глава первая. О знамениях времён (http://www.pravpiter.ru/gorn/n034/ta001.htm или тук).

[18] Т.е. Христовото учение.

[19] Священномученик Иларион (Троицкий). Христианства нет без Церкви (https://azbyka.ru/otechnik/Ilarion_Troitskij/khristianstva-net-bez-tserkvi/).

[20] Архим. Кирион (Ониани). Преподобни Гавриил (Ургебадзе), юродив заради Христа. Зографски манастир, 2020, стр. 134.

[21] Светите 26 Зографски преподобномъченици, като не се съгласили да влязат в молитвено общение с католиците (за разлика от икуменистите), ги изобличили като хулители на Светия Дух, т.е. еретици:

„Духоборци – казали им те, – научете се от Господния Предтеча и Кръстител Йоан, който видя Светия Дух да слиза като гълъб от небето и да пребъдва върху Сина. От това вижте, че Светият Дух изхожда само от Отца… Кой от седемте богоизбрани събори казва, че Светият Дух изхожда от Отца и Сина, или кой от тях е постановил, че трябва да принасяме пресен хляб и да стрижем косите и брадите си, както вие искате? Ти, духоборецо, изпълнен с други седем лукави духове, в кой Христос ни учиш да вярваме? Не Евангелие проповядваш ти, а антихристово учение!…

А що се отнася до вашите преснохлебни мъртви жертви, това е юдейски обичай. Но вие ще кажете: „Нима Христос, препасан и с тояга в ръка, според Писанието, не яде пасха?“ Да – ще ви отговорим, – Той яде пасха, но я отмени, както направи с обрязването и с други неща. След нея Той седна с дванадесетте Си ученици в Сионската горница и установи Своята Пасха. През време на вечерята Той взе хляб, благослови го, раздаде го на учениците Си и каза: „Вземете, яжте: това е Моето тяло“ (Мат. 26:26) – ето истинското Тайнство. Казано е: взе хляб, т.е. квасен, а не пресен, както вие противоканонично правите и служите, и така поддържате аполинариевата ерес”
(http://www.pravoslavieto.com/life/10.10_sv_26_zografski_machenitsi.htm).

И така, светите Зографски преподобномъченици ясно са определили католиците като еретици.

[22] Определял католицизма като „латинска ерес” (https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/avajustin.ecum.html или тук; виж и тук).

[23] „Ние откъснахме от себе си латинците – казва светителят – не по някаква друга причина, освен тази, че те са еретици” (http://krestovayapustin.cerkov.ru/2014/10/21/svyatye-otcy-o-eresi-latinstva/)

[24] „С множеството свои ереси – казва преп. Теодосий – те (латинците) обезчестиха цялата земя… Няма вечен живот за живеещите в латинската вяра” (Святые отцы о ереси латинства http://krestovayapustin.cerkov.ru/2014/10/21/svyatye-otcy-o-eresi-latinstva/).

[25] „Аз в своите съчинения изобличавам всяка латинска ерес и всяка юдейска и езическа хула…” (Сочинения преподобного Максима Грека в русском переводе. Тверь, 1993. С. 7).

„Този освещен събор (Константинополският, 879-880 г.), след утвърждаването на Седмия събор, достатъчно изобличи латинската ерес и предаде на анатема онези, които я защитават…” (Прп. Максим Грек. «Против латинян») (Там).

[26] „Латинците са еретици и ние се отвръщаме от тях като от еретици, подобни на арианите, савелианите или на духоборците македониани” (Пидалион, 55, 56.) (Пак там).

[27] Преп. Паисий (Величковски) пише за латинството, че то се е откъснало от Църквата и „е паднало… в бездната на ересите и заблужденията… и лежи в тях без всакаква надежда за ставане”. И прибавя, че латинците „не са християни”  (Сочинения о знамении Честнаго и Животворящаго Креста. Рк. БАН 13.1.24, гл. 11, л. 39; л. 88 об.) (Пак там).

[28] „Папизъм – пише той – така се нарича ереста, обхванала Запада, от която са произлезли, като клони от дърво, различните протестантски учения” (О ереси и расколе. «Православное чтение». 1992. № 5–6. С. 5) (Пак там).

[29] „Имало е една Църква на земята с една вяра. Но дошло изкушение: папата със своите се увлякъл в суемъдрие и отпаднал от едната Църква и вяра” (Письма к разным лицам о разных предметах веры и жизни. М. 1892. С. 45)

„Да се вярва, че Светият Дух изхожда от Бог Отец, е задължителен догмат, а да се вярва по латински, че Той изхожда и от Сина, е отстъпление от Църквата, ерес” (Письма о христианской жизни. М., 1908. С. 37) (Пак там).

[30] „Римската църква отдавна се е отклонила в ерес и нововъведение…” И още: „Римската църква… тъй като не пази свято Съборните и Апостолски постановления, а се е отклонила в нововъведения и неправи мъдрувания, то съвсем не принадлежи към Едната Свята и Апостолска Църква” (Собрание писем блаженныя памяти Оптинскаго старца иеросхимонаха Амвросия к мирским особам. Ч. 1. Сергиев Посад, 1913. С. 231, 232, 235) (Пак там).

[31] „Католиците, лутераните и реформатите са отпаднали от Христовата Църква… те явно вървят против Христа и Неговата Църква… не уважават постите, извращават спасителните догмати на вярата. Те не са с нас, а са против нас и против Христа…” (Живой колос с духовной нивы. С. 32–33)

„Ние не можем да се съгласим с тяхното еретическо учение… Нима може да се съедини несъединимото – лъжата с истината?” (Живой колос с духовной нивы. Из дневника за 1907–1908 гг. М. 1992. С. 31) (Пак там).

[32] „Имената на католици и прочие еретици не бива да се поменават на Проскомидия. Не бива нито да се вади за тях частица, нито да се служи панихида. Светите Отци са знаели какво правят. Те са забранили общуване с еретиците не без причина. Но днес призовават за съвместни молитви не само с еретиците, но и с будисти, огнепоклонници и сатанисти! А инославните от своя страна пристигат на такива «съвместни конференции» и правят от себе си учители…” (Слова. С болью и любовью о современном человеке. М., 2002. Т. I.) (Пак там).

[33] https://azbyka.ru/otechnik/pravila/dejanija-vselenskikh-soborov-tom6/1_8#sel=119:131,119:135 или тук.

[34] „Очевидно – пише свт. Серафим (Соболев) – икуменистите в своето учение за Църквата не признават над себе си авторитета на вселенските събори. Но това е равносилно на отричане авторитета на цялата Православна Църква и признаване, в дадения случай, за единствен критерий за истината своя собствен разум при отричане православната вяра в Църквата” (Архиепископ Серафим (Соболев). Надо ли Русской Православной Церкви участвовать в экуменическом движении
http://www.pravoslavieto.com/history/20/1948_Moskovsko_vsepravoslavno_saveshtanie/ecumenism.htm#архиепСерафим).

[35] Летопись церковных событий (http://hristov.narod.ru/letopis.htm или тук).

[36] Шкаровский, М. Константинопольский Патриархат и Русская Право­славная Церковь в первой половине XX века (https://mybook.ru/author/mihail-shkarovskij/konstantinopolskij-patriarhat-i-russkaya-pravoslav/read/?page=3 или тук).

[37] https://ru.wikipedia.org/wiki/Малоазийская_катастрофа или тук.

[38] https://ru.wikipedia.org/wiki/Падение_Константинополя_(1453) или тук.

[39] Типикон, Неделя, в нюже чтется священное и святое евангелие, притчи мытаря и фарисеа. 5-е [Смотри].