Архимандрит Назарий Кокалянски (Терзиев) (1933-2011) е един от известните съвременни български ду­хов­ници, които твърдо и решително са защитавали и поддържали греха на новостилието в Българската православна църква.

Той е считан от духовните си чеда за духовен старец, прозорлив, сърцеведец, светец[1].

Дали това е така или не е така, тук изобщо няма да разглеждаме, защото не е наша работа да съдим. Бог е Съдията, не ние.

Предмет на разглеждане от нас са само

фактите за негови наставления, явно противоречащи на Св. Пи­сание и на учението на Църквата и светите отци.

Тези наставления са записани и изложени от духовните му чеда. Тук ще обясним именно това противоречие, ще изобличим неправотата на въпросните наставления и ще изложим Христовата и църковната истина.

І. По въпроса за новия папски календар.

Когато през 1968 г. БПЦ въвежда папския календар, отец Назарий отишъл при своя духовен старец в Рилския манастир – архим. Евлогий (Селановски), за да го попита как да постъпи и дали да служи по новия календар. О. Евлогий го посъветвал да следва новия стил. Така той заблудил о. Назарий, който с радост приел „послушанието“ и започнал твърдо да за­щи­тава греха на новостилието.

Към тези двама духовници с право могат да се от­несат думите на преп. Серафим Саровски:

„Вървял един старец с по­слушника си, сам се съблазнил, а и послушника съ­блаз­нил“[2].

Когато питали о. Назарий за календара, той отгова­рял: „Има си йерархия, тя решава. Кой си ти, че да казваш какъв е календарът?“[3]

В какво се състои заблудата в тези думи на архим. Назарий?

1) Не в това, че призовава за по­слу­шание към йерар­хията изобщо – защото такова трябва да има, –

но в това, че призовава за безразсъдъчно послу­ша­ние към нея дори в греха – а такова не бива да има.

Думите: „Има си йерархия, тя решава“ – означават: „Каквото йерархията реши, грешно или не грешно, приемай!“

Това обаче е гибелният принцип, чрез който са прокарвани всички отстъпления от Православието през всички времена.

Принципът на послушание и в доброто, и в злото.

В случая – послушание към човеци чрез непослуша­ние към Бога и игнориране на чудесата, който Той е показал в защита на светоотеческия календар и в из­обли­чение на папския (тук, тук, тук, тук и тук).

Послушание към поместната църква чрез непо­слу­шание към Съборната Църква, която никога събор­но не е приемала новия стил, а винаги го е отхвърляла[4], и само отделни поместни църкви антиканонично и антисъборно са го въвели „на парче“ тук и там, когато и както се е по­лу­чило[5].

Принципът на послушание и в доброто, и в злото, е гибелен.

Светоотеческото Предание ни учи на верния прин­цип (обратен на гореспоменатия):

принципът на не­допускане на послушание в греха.

Абсолютно и безусловно послу­ша­ние християни­нът трябва да има само към Бога, Който е съвър­ше­ното Добро и е непо­грешим, и към Съборната Църк­ва, ко­ято, бидейки ръ­ководена от Светия Дух, също е не­по­грешима, но само в своята съборна пълнота.

Поместните църкви и техните йерархии обаче не са непогрешими. Историята познава много случаи на от­падане от Съборната Църква на цели отделни по­мест­ни църкви, чиито синоди и йерархии са се заблудили и, разбира се, са изисквали послушание от паството си в греха на заблудата. Такива са монофизитските по­мест­­ни църкви (Арменска, Коптска, Етиопска, Мала­бар­ска и Сиро-яковитска) и Римската поместна църк­ва. Те са отпаднали от Съборната Църква и са увлекли и паства­та си в отпадане, тъкмо чрез гибелния прин­цип на послушание към йерархията в греха, чрез който архим. На­за­рий заблуждавал духовните си чеда.

2) По-нататък, вместо да даде смислено обяс­нение за календара, той отсякъл:

„Кой си ти, че да каз­ваш ка­къв е календарът?“

Преведено на нормален език, това значи: „Ти не си авторитет, който може да решава дали да приеме или да не приеме новия календар!“

Само по себе си това е вярно.

Питащият не е ав­то­ритет. И Назарий не е. И всеки отделен християнин и даже йерарх не е.

А кой тогава е?

Авторитет е Съборната Църква. Авторитет са догматите, каноните, Св. Предание. Авторитет е общият глас на светите отци („consensus patrum“). Нещо повече. Съборната Църква е не просто авто­ри­тет. Тя е безусловен авторитет.

 

 
Преп. Серафим Саровски (†2 [ст.ст.]/14 [н.ст.].І.1833)

„Да възлюбим Светата Православна Църква“ – казва преп. Серафим Саровски. – „Всичко, каквото е приела и е прегърнала Светата Църква, трябва да бъде скъпо за сърцето на християнина“. И добавя: „Каквото Църк­ва­­та е установила на седемте Вселенски събора, това и изпълнявай! Горко на тогова, който прибави или от­неме от това дори една дума!“[6]

Съборната Църква е установила още на Първия все­лен­ски събор светоотеческите календар и Пасхалия и ги е утвърдила, като ги е следвала на всички останали вселенски събори. Именно тях трябва да следваме и ние. Съборната Църква никога и никъде не е приела новия папски календар, а напротив – винаги съборно го е отхвърляла[7]. Това значи, че и ние не бива да го прие­ма­ме.

Поместната църква и съборът на нейната йерар­хия също е авторитет, но не безусловен, а условен. Условието е: да се придържа към онова, което е уста­новила Съборната Църква и което е нейно Свеще­но Предание. Ако съборът на йерархията на помест­ната църква (Св. Синод) се придържа към това – да, тогава той е авторитет и трябва да се има послушание към него. Защото това послушание ще е едновременно и послушание към Съборната Църква и към Христа, ней­ния Глава. И ще е спасително.

Но ако съборът на йерархията изисква послушание към себе си, което е в разрез с послушанието към Съборната Църква – това нито е авторитетно, нито някой дължи послушание в такова нещо. Тъй като то не е богоугодно и не е спасително.

Манипулацията на архим. Назарий и заблудата му се състоят именно в това. Вярно посочвайки, че пита­щи­ят го сам по себе си не е авторитет и не може да решава дали да приеме или да не приеме новия папски кален­дар, той целенасочено пропуснал да му посочи кой е безусловният автори­тет по този въпрос – Събор­ната Църква, лъжливо внушавайки му, че безусловен авторитет има поместната йерархия, дори и когато решава нещо про­тивно на Съборната Църква.

Който обаче би имал разсъдителност, би тряб­вало в от­говор на заблудата на архим. Назарий да разсъди така:

„Да, аз не съм авторитет и не мога от себе си да ре­шавам дали да приема новия папски календар или не. Но Съборната Църква е авторитет и тя го е отхвърлила, затова и аз от послушание към нея го отхвърлям. Каноните са авторитет и те го отхвърлят и осъждат; затова и аз от послушание към тях го отхвърлям. Светите отци са авторитет и съборно са го отхвърлили; затова и аз от послушание към тях го отхвърлям. Най-висшият авторитет – Бог чрез множество чудеса го е отхвърлил (тук, тук, тук, и тук); затова и аз от послушание към Него не мо­га да приема новия папски календар“.

 
Това е богоугодната православна позиция по кален­дар­ния въпрос. Така трябва да се разсъждава и по все­ки друг въпрос. Така са постъпвали светите Божии угод­ници.

За съжаление, архим. Назарий възприел от стареца си Евлогий тъкмо заблудата, че трябва да се слуша йерар­хията във всичко, дори в греха. И затова бил твърд за­щитник на новостилния грях, и така учел и духов­ни­те си чеда, които и до днес разпространяват тази заблу­да като нещо много умно и много правилно.

Разпространяват я, но я прилагат съвсем избира­тел­но и нечестно. Само за папския календар. Защото този грях вече от 59 години е приет в БПЦ и са „свикнали“ с него, а и духовният им отец Назарий така ги учел. Но по въпроса за икуменизма, за папските претенции на Фенер и за опитите за легитимиране на украинския разкол, някои от тях никак не са склонни да я прило­жат, нито да се съгласят с йерархията за това. Поне засега.

ІІ. По въпроса за моленето на жените с покрита глава.

 

 
Св. апостол Павел

„Прилично ли е жена да се моли Богу гологлава?“ – пита св. апостол Павел (1 Кор. 11:13). И отговаря: Не, не е прилично, защото „всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамя главата си“ (11:5).

Да, обаче архим. Назарий учел друго. „Може“ – казал той и „не дър­жеше на заб­рад­ките. Казваше, че носенето на забрадки е подражание на руската тра­диция“[8]. Той изисквал да са със забрадки само през­витѐрите, но не и останалите жени.

Какво е това? Заблуда? Невежество?

И едното, и другото, уви. Но най-вече – човеко­угод­ничество.

Моленето на жените с покрита глава е древна апо­стол­ска, православна традиция.

Още от времето, когато Русия изобщо не е съществу­вала.

Архим. Назарий лъже, че е руска традиция.

Това, че днес тя се спазва най-вече в Руската църква, говори добре за тази църква и зле за онези, които не спазват тази апостолска повеля. Същото впрочем може да се каже и за светоотеческия календар. И едното, и другото са богоугодни църковни установления, които Съборната Църква е следвала от древност, следва и днес.

Затова не бива да слушаме наставлението на ар­хим. Назарий, тъй като то явно противоречи на повелята на апостол Павел, а трябва да се придържаме към нея. Действително, днес огромното мнозинство от жените в БПЦ дръзват да влизат в храма и да се молят с непокрита глава, за свой срам и грях. Но това не е мо­тив да се човекоугодничи и да се мисли, че щом грехът е станал масов и едва ли не се е превърнал в „тра­ди­ция“, значи може. Не. Грехът си остава грях неза­ви­си­мо от времето. Дългогодиш­ното практикуване на гре­ха не го превръща в не-грях. Същото важи и за папския календар в БПЦ. Той си остава грях, въпреки че по думите на един архиерей, духовно чедо на сродния по дух на архим. Назарий митрополит Натанаил Невро­копски[9], се е превърнал в „традиция“. Такива грехове-традиции трябва да се от­хвърлят, а не да се следват.

Според Тертулиан, „по същия начин и коринтяните са разбирали [Павел]. Всъщност и до днес (ІІ в., б.н.) коринтяните покриват своите девици. Което учели апостолите, това одобрявали и техните ученици“. Св. Иполит Римски учел: „Нека всички жени да имат гла­ви, покрити с непрозрачна тъкан“. „Ранната църковна история свидетелства, че в Рим, Антиохия и Африка обичаят [жените да си покриват главата] е станал нор­ма [за Църквата]“[10].

И тъй, всички жени – и девиците, и омъжените – е бого­угодно като се молят, да си покриват главата[11].

 
Светител Серафим (Соболев), архиеп. Богучарски, Софийски чудотворец (†1950)

Относно новия стил, свт. Серафим (Соболев) пише: „Ако, по силата на каноническите основания, прие­мането на новия стил в цялата му пълнота е не­до­пустимо за нас, то също така е недопустимо за пра­вославните християни приемането на новия стил и в компромисна форма… Такъв смесен календар не може да бъде приет от православните, тъй като той во­ди до нарушаване на други църковни постанов­ле­ния… които свято и неотклонно трябва да бъдат спазвани от нас, тъй като ние не бива да нарушаваме послушанието към нашата Майка – Църквата. Ново­стилците грешат с такова непослушание. Ние гово­рим така, имайки предвид нарушаването от тях на изискванията на Уста­ва относно неподвижните празници… Особено възму­ти­телно нарушение на Устава се вижда в отноше­ни­ето на новостилците към празника на светите апостоли Петър и Павел… Затова приемането от нас – против волята на Светата Църква – на новия стил, макар и в компромисна форма, може да ни доведе само до това – ние сами да съдействаме за възникването в нашия църковен живот на смутове и неуредици, чрез което със собствените си ръце ще разрушаваме авторитета на Светата Православна Църква“[12].

Това е Христовата и църковната истина. А не онова, което е говорил архим. Назарий и което е много чо­ве­ко­угодно, но не е богоугодно, нито спасително.

ІІІ. Има и други странни и неверни неща,

които о. Назарий говорел „от себе си“, например:

• съвета към свещеници да се молят да им се даде дълга брада,

• неодобрението му свещеникът да служи ежедневно,

• съ­ве­тът му свещеникът никога да взима пари на ръка[13];

• съветвал да не се вярва на видения, а открил, че видял Христос и Богородица;

• пророкувал, че пред Второ­то пришествие ще има само един сезон вместо четири,

• и др.[14]

Тук няма да разглеждаме подробно всички тези стран­ни и/или неверни неща, изречени от архим. На­за­рий, но ги споменахме като показател за това, от какъв дух е бил движен той, понеже същият дух го е движил и да от­хвърля светоотеческия календар (от непослуша­ние към Съборната Църква) и да разрешава на жените да се молят гологлави (противно на апостолската за­повед).

Няма как да не отчетем големия принос на архим. Назарий за разпространението на последната съблазън в БПЦ и за неглижирането ѝ от голяма част от све­ще­ниците (по неговия пример и наставления), за което впрочем те ще отговарят на Христовия съд.

По ирония на събитията, предшественик на архим. Назарий в Кокалянския манастир и негов игумен през 1936 г. бил именно светител Серафим (Соболев). За съжаление о. Назарий не тръгнал по стъпките на този велик светец и стълб на Православието, нито се вслу­шал в наставленията му за следване на свето­оте­ческия календар (стария стил), а поел, увлечен от ику­мени­че­ския дух на времето, в съвсем друга посока.

 

 

 

Б е л е ж к и:

[1] Пейков, В. Старецът Назарий – светилник навръх планина (https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100/catid,65/id,17326/view,article/)

[2] Архим. Серафим (Алексиев). Преп. Серафим Саровски. С., 2003, с. 136.

[3] Пейков, В. Старецът Назарий – светилник навръх планина (https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100/catid,65/id,17326/view,article/)

[4] За съборното отхвърляне на новия стил виж: https://orthclass.com/?p=3722

[5] За антисъборното му въвеждане „на парче“ виж: https://orthclass.com/?p=3743

[6] Архим. Серафим (Алексиев). Св. Серафим Саровски. С., 2003, с. 344, 353.

[7] За съборното отхвърляне на новия стил виж: https://orthclass.com/?p=3722

[8] Пейков. В. „И той ги пасе с чисто сърце, и ги води с мъдра ръка” (Пс. 77:72) (https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100656/catid,29/id,19379/view,article/)

[9] За м. Натанаил и обръщането му на 180 градуса виж: https://orthclass.com/?p=5328

[10] https://ru.wikipedia.org/wiki/Покрытие_головы_в_христианстве

[11] Това те трябва да правят: 1) в храма, 2) пред домашните икони, и 3) на мо­литва преди и след храна. Т.е. когато духом и физически предстоят пред Бога. Когато се молят с кратка молитва през деня работейки, не е нужно.

[12] Доклад „За новия и стария стил“ (https://orthclass.com/?p=2843#b1_doklad).

[13] Получаването пари на ръка само по себе си не е грях. Така са получа­ва­ли пари например св. Серафим Саровски, св. Йоан Кронщадски, св. Гавриил Ургебадзе и много други светии. Важното е за какво и как тези пари ще бъдат употребени, а не начина, по който са получени.

[14] Пейков, В. Старецът Назарий – светилник навръх планина (https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100/catid,65/id,17326/view,article/)

Пейков. В. „И той ги пасе с чисто сърце, и ги води с мъдра ръка” (Пс. 77:72) (https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100656/catid,29/id,19379/view,article/)