Новият стил не е въведен от йерарси-ревнители на Православието, а е натрапен от йерарси-масони и икуменисти, завършили живота си окаяно. А духовниците и богословите, които са станали апологети и крепители на новия стил, в угода не на Бога, а на такива йерарси-масони и икуменисти, също са завършили живота си неотрадно

От Календара за 2026 г. с допълнения

< Седми факт, поради който календарната реформа е грях. >

НОВИЯТ СТИЛ НЕ Е ВЪВЕДЕН ОТ ЙЕРАРСИ-РЕВНИТЕЛИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО,
А Е НАТРАПЕН ОТ ЙЕРАРСИ-МАСОНИ И ИКУМЕНИСТИ, ЗАВЪРШИЛИ ЖИВОТА СИ ОКАЯНО.
А ДУХОВНИЦИТЕ И БОГОСЛОВИТЕ, КОИТО СА СТАНАЛИ АПОЛОГЕТИ И КРЕПИТЕЛИ НА НОВИЯ СТИЛ,
В УГОДА НЕ НА БОГА, А НА ТАКИВА ЙЕРАРСИ-МАСОНИ И ИКУМЕНИСТИ,
СЪЩО СА ЗАВЪРШИЛИ ЖИВОТА СИ НЕОТРАДНО

Следователно новият стил следва преданията не на йерарси свети отци, а на масони и икуменисти. Правилно ли е това?

В настоящата публикация ще бъде разгледана дейността по въвеждане и защита на новия стил в Църквата на следните личности:

Ако новият стил в Църквата е нещо добро и похвално, то тогава най-голяма похвала биха заслужавали онези йерарси, които са го въвели в Църквата. Само че от това, което ни е известно за техния живот и кончина, ясно се вижда, че те не само не са били похвалени от Божия промисъл задето въвели новия стил в Църквата, но били тежко наказани за това деяние още тук, в края на живота си, а за участта им зад гроба е страшно и да се помисли. Всъщност

новият стил е въведен в Църквата от йерарси с либерални и икуменически възгледи, явяващи се в по-голямата си част масони.

За подчертаване е също, че навсякъде, където е натрапен новият стил, това става с активното съдействие на светската власт. От това също се вижда, че календарната реформа преследва не духовни цели, не благочестие, не угаждане на Бога, а обратното – тя цели разкъсване на църковно-празничното единство в Едната Църква и фрагментирането ѝ.

⁜ ⁜ ⁜

Митрополит Доротей (Мамелис)

Идеята да се празнува заедно с еретиците, която е първата стъпка от „икуменическите стремежи“, е плод на отчаяните опити на гърците да си върнат завладените от Османската империя територии и Константинопол.

Нейното начало е поставено през януари 1920 г., когато Константинополският синод и местоблюстителят митр. Доротей (Мамелис) (1861-1921) издават „Окръжно послание до всички Христови църкви“, където в понятието „Христови църкви“ включват всички еретически общности на християнска основа. Това послание е

началният тласък на Голямото падение на Константинополската патриаршия,
която оттогава и до днес не спира да се носи все по-надолу по икуменическите стръмнини.

Голямото падение на Константинополската патриаршия, характеризиращо се с икуменизиране, масонизиране, политизиране, модернизиране и осветскостяване на същата, от 1920 г. е водеща част от Апостасията (Отстъплението), подготвяща идването на антихриста (виж по-долу думите на преп. Гавриил Ургебадзе). Това Голямо падение и до днес дава своите горчиви плодове, като например нелепото „вдигане на анатемите” над еретиците-латинци от страна на патриарха-масон Атинагор, общите молитви с еретици и друговерци, дружбата с Христовите врагове – евреите, с която особено изпъква дейността на патр. Вартоломей, безогледното потъпкване на каноните от същия и т.н.

В т. 1 от споменатото Окръжно послание се предлага „приемане на един календар за едновременно празнуване на големите християнски празници от всички църкви“ [Летопись церковных событий, или тук], т. е. – православните да празнуват заедно с всички еретици. Икуменическия курс на приспособяване към еретиците митр. Доротей и Синодът му поели по чисто политически причини, надявайки се на помощта на Запада срещу Османската империя в полза на гърците, в което впрочем останали излъгани. Божият промисъл не благоволил към антиканоничните действия на Доротей и Константинополския синод. Година по-късно митрополит Доротей умрял внезапно в Лондон на среща с английските еретици и масони [Шкаровский, М. Константинопольский Патриархат и Русская Православная Церковь в первой половине XX века; или тук].

Гърците за пореден път изпитали, че нарушавайки каноните в угода на западните еретици, няма да спечелят Божието благоволение, а само Божия гняв.

Този път Божият гняв над гърците се излял с пълна сила в Малоазийската катастрофа (1922 г.) [или тук], сравнима с Божия гняв над гърците при падането на Константинопол (1453 г.) [или тук].

Уви, вместо да се вразуми, Константинополската патриаршия оттогава и до днес все повече се обвързва с еретическия икуменизъм, заразявайки с лошия си пример и други поместни църкви, в т. ч. и Българската.

⁜ ⁜ ⁜

Константинополският патриарх-масон Мелетий ІV (Метаксакис)

Основоположник на новостилната реформа в Православието е Константинополският патриарх Мелетий ІV (Метаксакис) (1871-1935), масон 33-та степен.

Мелетий признал англиканската йерархия за действителна и съслужил с англикани. Бил е низвергнат от Синода на Еладската църква за канонични нарушения. Бидейки низвергнат, с политическа подкрепа и измама (чрез нарочно подменен състав избиратели) неканонично е избран за Константинополски патриарх. След това бива „възстановен в сан“ чрез политически натиск.

Обръщаме внимание на боголюбивия читател да се замисли над това – кой е Мелетий, началникът на новостилието:

1. Изгонен от Светите Земи. Защо? Ами защото замислял пакостни планове (които през 1923 г. успял да осъществи против патриарх Дамян).
2. Масон.
3. Признал еретиците – за какво? Ами за християни, с йерархия и тайнства (!!!)
4. Съслужил с еретиците – т.е. съзнателно и дръзко потъпкал църковните канони [*].
5. Канонично низвергнат от Еладския Синод. Т.е. низведен до състояние на мирянин.
6. Бидейки мирянин, се кандидатира за Константинополски патриарх. Колко трябва да е нагъл някой и да няма капка страх Божий, за такова нещо?!
7. Задействал политическите си „връзки“, които първо с много пари, а после с измама убедили каноничния кандидат за патриарх да се откаже.
8. Бидейки мирянин, с измама е „избран“ за Константинополски патриарх. Просто чудовищно!
9. Неканонично „възстановен в сан“ впоследствие чрез политически натиск.
10. Изгонен позорно от Константинополската катедра. Късно… – вече е успял да направи пакостта си.
11. Най-нагло и пак с политическа поддръжка на приятелите си англичани (нали е признал „църквата“ им!), става… Александрийски патриарх.
12. И там бързо прави пакостта си.
13. Още по-нагло иска да стане и… Йерусалимски патриарх. Но вече идва краят му: ужасен и мъчителен.

Ето това е началникът на новостилието, чиято пакостна календарна реформа са приели за съжаление някои поместни църкви, в т.ч. БПЦ.
И за този нещастен човек архим. Клеопа (Илие) твърди, че със „страх Божий“ бил направил новостилната реформа!

„Всеправославният” конгрес, 1923 г. До края на заседанията остават само 9 души

През 1923 г. Мелетий свикал малък поместен събор, лъжливо обявен за „Всеправославен конгрес“, който, без да има правомощия, издал решение за въвеждане на новия стил в Църквата, включително празнуване и на Пасха по нов стил, както и други антиправославни решения: втори брак за свещенството, брак след ръкоположение, преместване на църковните празници в неделя и др.

След като приел новия стил през 1923 г., Мелетий още същата година бил изгонен от Константинополската катедра. През 1926 г. неканонично бил поставен за Александрийски патриарх от английските окупатори на Египет, с които имал приятелски отношения.

През 1928 г. Мелетий, вече като неканоничен Александрийски патриарх, въвел новия стил в Александрийската църква.

Жалката и окаяната смърт на основоположника на новостилието Мелетий. Вижда се и масонската му престилка.
Дават ли си сметка новостилци, че следват преданията не на светите отци, а на този нещастен и окаян човек?

На 28.VІІ.1935 г. той изгубил разсъдъка си и след 6 дни страшни мъки умрял като простенал, ридаейки своите последни думи: „Аз разделих Църквата и унищожих Православието“. Мелетий Метаксакис умрял в Цюрих, Швейцария, и бил погребан в Кайро, Египет[1]. На архиерейското му погребение масонската му престилка била поставена върху епископските одежди от неговите братя-масони. Масонските му ръкавици и вечнозелена клонка също били поставени в ковчега[2].

⁜ ⁜ ⁜

Каква е оценката на светците за Мелетиевата реформа? Категорично отрицателна.

„С явно отстъпление от вселенското единство патриарх Мелетий ІV издал разпореждане за въвеждане на новия стил в своята патриаршия…“ [Светител Тихон изповедник, патриарх Московски]

„Въпросът за подготовката и свикването на нов „вселенски събор”… вече е бил поставен приживе от нещастния Константинополски патриарх Мелетий (Метаксакис) – известен тщеславен модернист и реформатор, създател на разкол в Православието на неговия тъй наричан „Всеправославен конгрес” в Константинопол през 1923 година“. [Преп. Юстин Челийски (Попович)].

Ето на кого принадлежи новостилната реформа в Православието: на масона, рушител на каноните, измамник, „тщеславен модернист и реформатор и създател на разкол“[3] Мелетий, умрял с най-окаяна смърт. И какво? На този окаян Мелетий разкола ли ще следваме?! Да не бъде!

⁜ ⁜ ⁜

Константинополският патриарх Григорий VІІ

Наследник на окаяно умрелия Мелетий е патриарх Григорий VІІ (Зервудакис) (1850-1924). Неканонично откъснал Полската митрополия от юрисдикцията на Руската църква. През 1924 г. признал „свалянето“ на светител Тихон изповедник, патриарх Московски, от руските разколници-обновленци (живоцърковници) и поддържал тези разколници.

На 23.ІІ.1924 г. той привел в действие решението на Мелетиевия конгрес и издал указ за въвеждане в Константинополската патриаршия на новия календар.

Седем месеца след въвеждането на новия стил, през септември 1924 г. у Григорий VII се образували жлъчни камъни, от които се развила обструктивна жълтеница, която е нелечима[4]. След още два месеца, на 17 ноември 1924 г. той внезапно умрял от инфаркт[5].

Според християнското разбиране, внезапната смърт без покаяние и без примирение със съвестта си и с Бога, е нещастна и гибелна[6]. С такава смърт умрял дръзналият да разцепи Православната Църква Григорий.

⁜ ⁜ ⁜

Еладският архиепископ Хризостом (Пападопулос)

Еладският архиепископ Хризостом (Пападопулос) (1868-1938) въвел новия календар в Гръцката църква през май 1924 г., с което поставил началото на най-големите смутове, сътресения и разделения от последните столетия в тази поместна църква. Първоначално защитник на светоотеческия календар, Хризостом впоследствие обърнал позицията си (както сторили, за съжаление, и много други духовници, в т.ч. и у нас[7]) и станал върл гонител на старостилците в Гърция. Също масон[8], той преследвал тези, които не пожелали да приемат папския календар. Бил главен съратник на Мелетий Метаксакис.

Хризостом добре осъзнавал, че повежда Гръцката църква против съборното решение на Източните патриарси.

„За жалост – писал той – Източните патриарси, които отказаха да вземат участие в Конгреса, отхвърлиха изцяло всички негови решения от самото му начало“[9].

В края на живота си Хризостом се разкаял задето въвел новия календар в Гръцката църква. В беседа със стареца Филотей (Зервакос) той казал:

„Напразно аз извърших това. О, ако можеше само да не съм го правил! Този проклет Мелетий ме държеше за гърлото!“[10]

Страшни думи на началника на гръцкото новостилие!

Хризостом завършил живота си през 1938 г., като умирал в ужасни мъки в гръцка болница. Пред смъртта си лаел като куче[11]. Сестрите, които се грижели за него, потресени от това, което видели, се обърнали към стария календар[12]. Тялото му останало черно и неизтляло[13].

Ето какъв е краят на началника на новостилието в Гърция – жалък, нещастен и плачевен. Не трябва ли това да ни наведе на мисълта, че не е добре да се върви по неговите стъпки?

⁜ ⁜ ⁜

Румънският митрополит, впоследствие патриарх Мирон (Кристя)

В Румънската църква, която от 1920 г. активно участва в икуменическото движение, новият стил е въведен от митрополит Мирон (Кристя) (1868-1939). От 1919 г. Мирон е примас-митрополит на Румънската Църква. Той е бивш униат и настоящ масон [14]. След Мелетиевия конгрес от 1923 г., в писмо от 4/17.ХІІ.1923 г. до Константинополския патриарх Григорий VІІ Мирон писмено го известява, че е готов да приеме не само новия календар, но и новостилната папска пасхалия. [За това, колко е гибелно приемането на новостилната пасхалия, виж тук.]

„От членовете на Светия Синод само един, епископ Герасим, застанал срещу въвеждането на новия стил; по настояването на другите архиереи той бил принуден да замине от страната и впоследствие живял в Париж“[15]

През 1924 г. Мирон въвежда новия календар в Румънската църква. Два пъти служи Пасха заедно с католиците – 1926 г. и 1929 г., и два пъти прави опит да въведе новостилната папска пасхалия, но среща отпор от духовенството и миряните[17].

„През 1929 г. патриарх Мирон с подкрепата на премиер-министъра Юлий Маниу (униат) предприел втори опит да въведе в Румънската Църква западната пасхалия, но поради масовата съпротива на духовенството и миряните бил принуден окончателно да се откаже от своите планове“[18]

През тези години – 1926 и 1929 –

Румънската църква „дотолкова се е отдалечила от Православието“, по думите на светител Серафим (Соболев),

че празнува Пасха с католиците, а не с православните[19].

И наистина, светител Серафим вярно е казал, че Румънската църква се е отдалечила от Православието. Нещо повече,

тя е била на път съвсем да отпадне от Православието.

През 1929 г. Румънската църква е празнувала Пасха с католиците на 31 март – двадесет и пет дни преди юдейската пасха, която е била на 25 април (15 нисан)[20]. Според първото правило на Антиохийския поместен събор от 341 г., който празнува Пасха с юдеите, автоматично бива отлъчен от Църквата, без нужда от църковен съд, а по силата на определението на правилото, в което се казва така:

„Ако някой от предстоятелите на Църквата – епископ, презвитер или дякон – след това определение дръзне, за развращаване на хората и за смущение на църквите, да се отдели и да извършва Пасха с юдеите, – светият събор отсега вече осъжда такъв да бъде чужд на Църквата…“

Ако празнуването на Пасха с юдеите е осъдително, то също така осъдително и още по-недопустимо е Пасха да се празнува преди юдейската, както е направила Румънската църква по желание на Мирон (Кристя) през 1929 г. И ако празнуването на Пасха с юдеите води до отпадане от Църквата, то до също такова отпадане води и празнуването на Пасха преди юдейската.

Опасността от празнуването на Пасха по нов стил (при което в някои години тя се празнува преди или с юдейската) силно смутила православния румънски народ, и благодарение на неговата съпротива, опитът на Мирон (Кристя) да тикне Румънската църква към отпадане от Православието не успял. Румънската църква възстановила празнуването на Пасха по светоотеческия календар (стария стил), като останали по нов стил (папския календар) само неподвижните празници.

Заради приемането на новия стил Константинопол направил Румънската църква патриаршия, а Мирон станал патриарх и започнал кървава разправа с всички несъгласни с реформата.

Мирон (Кристя) бил масон, филокатолик, престъпник на каноните и яростен националист, прокарващ идеята за „велика Румъния“. От 1927 г. антиканонично станал регент и член на правителството и започнал кървава разправа със старостилците в Румъния и Бесарабия.

През 1929 г. той подписал конкордат[21] с Ватикана.

По указ на Мирон били арестувани, затваряни, изтезавани и умъртвени много румънски духовници и миряни и били разрушени голям брой старостилни храмове и манастири[23].

„В 1935 г. започнала нова, още по-жестока от преди, вълна на гонения срещу привържениците на юлианския календар. Правителството въвело в страната военно положение, ръководителите на старостилното движение били арестувани и като държавни престъпници били подложени на военно-полеви съд и затваряни в концлагери. По указ на патриарх Мирон арестуваните през есента на 1936 г. монаси старостилци били затворени в манастира Езеру, а монахините – в друг, където с тях се отнасяли с голяма жестокост. Някои от затворените приели мъченическа смърт, в това число и основателят на старостилния манастир Добру йеромонах Памво. Всичките тридесет и шест старостилни храмове и няколко скита и манастира били разрушени. По време на разрушаването на манастира Кукова петима миряни старостилци били удавени в манастирския кладенец“[24].

През 1936 г. признал апостолско приемство и действителност на англиканската йерархия[25]. През 1938 г. противно на каноните станал премиер-министър на Румъния.

През януари 1939 г. прекарал два сърдечни пристъпа. Заминал на лечение във Франция, където обаче заболял от белодробно възпаление и умрял на 6 март 1939 г. от бронхопневмония, усложнена от сърдечно заболяване.

Такива са позорните деяния на началника на новостилието в Румънската църква – масона, филокатолик и рушител на каноните Мирон, на чиято съвест лежи кръвта на голямо множество изтезавани и убити православни християни и разрухата на много храмове.

⁜ ⁜ ⁜

Кипърският архиепископ Кирил ІІІ (Василиу)

В Кипърската църква архиепископ Кирил ІІІ (Василиу) (1859-1933) бил против въвеждането на новия стил и в писмо от 23.VІІІ/5.ІХ.1923 г. предложил по повод решенията на Мелетиевия конгрес „да се отложи изпълнението на приетите решения до това време, когато бъде достигнато съгласието на всички църкви, за да се избегне печалното разединение и схизма в Православната Църква“. За съжаление той не устоял в тази своя правилна позиция и през 1924 г. след остри дискусии въвел новия стил; оттогава Кипърската църква започнала да участва в икуменическото движение[26]. Кирил ІІІ бил угоден на англичаните, властващи по това време в Кипър, и избирането му станало след тяхното съгласие[27]. Според някои той също бил свързан с масонството[28].

Преминаването към нов стил било болезнено (както и навсякъде) и се съпровождало с множество протести. То внесло разкол сред братството на манастира Ставровуни. През 1927 г. на Кипър станало голямо земетресение и имало суша, които вярващите възприели като Божие наказание за календарната реформа[29].

⁜ ⁜ ⁜

Въвеждането на новия стил в Българската църква се извършило през 1968 г. от Българския патриарх Кирил (Константинов) (1901-1971), но не по негова инициатива, а по нареждане от Москва. Дори след като бил пречупен от комунистите в затвора[30], а след излизането си от него – пак по тяхно желание поставен за Български патриарх, въпреки предложенията на някои духовници да се приеме новият стил по примера на Гръцката и Румънската църкви, патрирах Кирил, който бил властен човек и налагал решенията си чрез удряне с юмрук по масата, „не давал и дума да се издума“ за приемане на нов стил[31]. Колкото обаче бил властен към подчинените си, толкова той бил мек, послушен и незабавно изпълнителен към властващите комунисти, още повече когато нареждането идвало от комунистите в Москва. Да не се изпълни през 60-те и 70-те години на миналия век такова нареждане е било крайно трудно и опасно. И Кирил го изпълнил.

Ленинградският митрополит Никодим (Ротов)

Инициатор на новостилната реформа в БПЦ всъщност бил Ленинградският митрополит Никодим (Ротов) (1929-1978), председател на Отдела на РПЦ за външни връзки – влиятелен йерарх с големи амбиции, крупен икуменист, филокатолик и престъпник на каноните, който планирал въвеждането на новия стил във всички поместни църкви.

Въвеждането на новия стил в БПЦ е станало както и влизането на БПЦ в икуменизма през 1961 г. По нареждане от Москва. Ето какво се е случило.

На Московското всеправославно съвещание през 1948 г. всички поместни църкви отказват да участват в икуменическото движение. Тогава политиката на СССР и Сталин е твърдо против „западния империализъм“ и всичко западно, в т.ч. икуменизмът, се е отхвърляло, като негов продукт.

През 1960 г. обаче нещата се обръщат. На 21.VІ.1960 г. архим. Никодим (Ротов), известен с големите си симпатии към католицизма и с всеобхватните си икуменически и новостилни амбиции, е определен за Подолски епископ и е назначен за председател на ОВЦС (Отдела за външни църковни връзки) на Московската патриаршия. Това е ключов пост в Руската църква, който дава свобода на заемащия го да определи курса на цялата ѝ външна политика. И Никодим не се бави да го използва, но не за укрепване на Православието, а за отслабването и размиването му в лоното на икуменизма. През юли 1961 г. той изнася доклад пред Архиерейския събор на РПЦ и го убеждава да вкара Руската църква в „Световния съвет на църквите“, а по-точно – на ересите. Защото този „Съвет“ (ССЦ) представлява сборище на всевъзможни ереси и лъжецъркви, най-вече от протестантски тип. Така Никодим прави РПЦ първата поместна православна църква, влязла в икуменическия „Съвет“.

За съжаление, Руската Църква и до днес не може да се освободи от нечистотата на икуменизма, в която я е въвел Никодим през 1961 г.

Благодарение на еп. Никодим икуменическото беснуване веднага заразява почти всички Православни поместни църкви и още същата година в ССЦ влизат Българската, Полската и Румънската църкви, а малко по-късно – почти всички останали (без РПЦЗ).

Ето как по Божие допущение един човек успява да организира в кратък срок влизането на почти всичките поместни църкви в пагубния икуменизъм. Несъмнено Никодим е бил направляван от КГБ, чийто агент е бил, но главна роля в случая има личната му активност.

Така 60-те години на миналия век стават своеобразен апогей на икуменическата зараза в поместните Православни църкви. В църковните издания става модерно да се публикува икуменическа пропаганда, да се отразяват мероприятията на ССЦ, да се говори за обединение с инославните (т.е. с еретиците), понеже Църквата била една, но уж била и разделена, та трябвало да се обедини в лоното на икуменизма (!!!) [ср. например думите на Московския патр. Кирил например, тогава още митрополит – духовно чедо на митр. Никодим (Ротов)]. Икуменическият антихристиянски дух обхваща, за жалост, и Българската църква. Тя има служител в ССЦ – професорът богослов Тодор Събев, който получава огромната по онова време (а и за сегашното време) заплата от 5000 долара на месец[32], за да работи за икуменизирането на БПЦ. Малко по-късно Събев пише апология на новостилната реформа „Църковно-календарният въпрос“[33]. Измамният дух на икуменизма дотолкова обзема умовете на йерарсите на БПЦ, че дори покойният патриарх Максим (Минков) (1914-2012) за съжаление публикува статия с кощунственото заглавие „Икуменизмът е Господня повеля“[34]. Нека поясним, че икуменизмът, бидейки ерес, е всъщност дяволска „повеля“, а не Господня. И това са го засвидетелствали много Божии угодници.

Преп. Юстин Челийски (Попович)

Преп. Юстин Челийски (1894-1979): „Икуменизъм – това е общото название на псевдохристиянството и псевдоцърквите на Западна Европа… Цялото това псевдохристиянство, всички тези псевдоцъркви не са нищо друго освен ерес на ересите“[35].

Преп. Гавриил Самтаврийски (Ургебадзе)

Преп. Гавриил Самтаврийски (1929-1995): „В края на света вярното и божествено изповядване на Истината ще бъде нарушено и ще бъде утвърдено всяко беззаконие и самият антихрист. Ето защо отстоявайте твърдо Истината – Христос – в сърцата си, тъй като ви очакват много съблазни… Църквите ще се разклатят и издържалите изпитанието ще се спасят, ще получат голяма надграда, защото са били верни на Христа. В началото ще има ерес, смешение. После – отстъпление в беззаконието и гибелен икуменизъм. Запомнете, икуменизмът е ерес на ересите! Това е измяна на Христа, на истината! Половината от ада вече е на земята. Пазете вярата в себе си и се подвизавайте в любовта към Бога и ближния. Благодатта и спасението ще бъдат само при онези епископи и свещеници, които няма да се присъединят към отстъплението и гнусотата на икуменизма, а останат верни на Христа и неизменни в истината“[36].

Светител Серафим (Соболев), Софийски чудотворец

Свт. Серафим Софийски (1881-1950) пише, че участието в икуменическите конференции донася на православните „отстъпление от своята вяра“. И добавя: „Нека нямаме абсолютно никакво общение с икуменическото движение!“[37]

През 1961 г. на І-то Всеправославно съвещание на о. Родос е поставено началото на предсъборния процес, чиято цел е подготовката на Всеправославен събор, т.е. на икуменическия „Осми вселенски“ събор[38].

Преп. Нектарий Оптински и преп. Кукша Одески

Какво обаче казват светците за този събор?

Преп. Нектарий Оптински (†1928) е казал, че вселенските събори са седем и осми няма да има, т.е. истински осми[39]. „Осмият“, според предсказанието на преп. Кукша Одески (†1964), ще бъде икуменически[40].

Родоското съвещание включило в раздела „Управление и църковен строй“ темата „Календарният проблем. Изучаването му в светлината на решенията на Първия вселенски събор за пасхалията и изнамиране на пътища за сътрудничество между църквите по този въпрос“. На 28.ХІІ.1961 г. Синодът на РПЦ одобрява списъка с темите.

През 1963 г. Руският Синод сформира специална богословска комисия за разработка на позиция по календарния въпрос, тематизиран на Родоското съвещание. За ръководител на комисията е назначен митрополит Никодим (Ротов)[41].

През 1966 или 1967 г. Българският патриарх Кирил (Константинов) (1901-1971) се допитва до Руската Църква относно календара. Той говори с патриарх Алексий І и с митр. Никодим[42]. Комисията начело с Никодим все още не е завършила работата си, но съгласно нейните и най-вече на ръководителя ѝ пан-новостилни планове, т.е. да наложи новия стил навсякъде, на патр. Кирил е казано, че календарът ще трябва да се смени.

През 1968 г. богословската комисия начело с митр. Никодим е готова с проектите на заключителните документи. В тях лъжливо се указва, че не съществуват канонични правила за календара (това не е вярно, защото макар да няма пряка забрана за променянето му, но има правила и постановления, отнасящи се и за него[43]), а за Пасхалията бил възприет погрешният възглед на папа Григорий ХІІІ (за този погрешен възглед и за Божественото му изобличаване виж тук), че Пасха трябва да е в неделята след първото пълнолуние, следващо след пролетното равноденствие, независимо от датата на юдейската пасха. Тоест, че няма проблем Пасха да съвпада или изпреварва юдейската, както се случва с католическата пасха. Тоест, че няма проблем да се нарушава 7-мо апостолско правило и 1-во правило на Антиохийския събор. Указвало се, че календарът трябва да е „максимално точен в тропическо отношение“ (така и Григорий ХІІІ поискал „да закове“ равноденствието на 21 март) и се предлагало „преминаване на всички поместни Православни църкви към поправения (новоправославен или григориански) календар – и в частта на Месецослова, и в частта на Пасхалията“[44].

(Господ е показал много Божествени чудеса в подкрепа на светоотеческия календар (стария стил) и за изобличение неправотата на папския календар (новия стил). Но две от тези Божествени чудеса показват ясно, че Господ не се води по астрономическата точност на равноденствието, а се води по юлианския календар.)

Така митрополит Никодим официално обявил амбицията си за повсеместно налагане на новия календар.

През 1968 г. патриарх Кирил отново говорил с патр. Алексий и с митр. Никодим за календара. От Москва му наредили: „Въведете новия стил! Така и нас ще улесните“[45]. Нареждането изглежда е било от митр. Никодим, защото същите думи (по свидетелството на очевидци) той повторил и при идването си в България малко след това, когато го питали: „Владико, вие ни карате да сме по нов стил, а защо не го въвеждате у вас?“[46] По думите на патр. Кирил, в Москва „също искат да преминат към новия стил. Но засега все още имат трудности поради много старообрядци и традиционалисти“. Така отговаря и Никодим на питащите го в България.

Покорното поведение на патр. Кирил на безпрекословно изпълняващ заповедите от Москва, т.е. на митр. Никодим, е обяснимо. Формално България е независима, а БПЦ – автокефална, но в действителност комунистическият режим в София е пряко подчинен на комунистическия режим в Москва, а избраникът на Политбюро патр. Кирил няма свободата да не изпълни разпорежданията на избраника на московската комунистическа власт Никодим.

Кой от Москва иска БПЦ да мине по новия стил? Патриарх Алексий симпатизира на стария стил[47] и води не активна, а компромисна политика. Да, заради компромис той би могъл и да се съгласи с новия стил. Амбициозният и деен йерарх обаче, който планира да въведе новия стил навсякъде, е митр. Никодим. В плановете му влиза и Руската църква, но там на този етап това е невъзможно, защото сред вярващите все още има достатъчен брой грамотни ревнители за чистотата на вярата. (Новостилната реформа в Русия се проваля през 1923 г., тъй като вярващите и свещениците просто я отхвърлят, отказвайки да проявят „послушание“ и да приемат нов богослужебен ред.) Затова Никодим решава да започне с Българската. Би могъл да започне, разбира се и с друга някоя старостилна църква, например Сръбската, но той добре е познавал ситуацията в църквите и е започнал, разбира се, с най-податливата. Такава се оказала Българската. Започнал… и всъщност завършил. Пан-новостилният план на Никодим с това и приключил. Никоя друга поместна църква не била увредена от идеята му за повсеместно новостилие.

В крайна сметка, единствената потърпевша и ощетена от Никодимовите пан-новостилни амбиции останала Българската църква.

Печално.

И така, на 21.VІІ.1968 г. в бр. 21 на „Църковен вестник“ излиза Послание №5953 на Св. Синод, в което ясно е казано, че новият стил се въвежда поради „икуменическите стремежи на св. Църква“, както и от чревоугодни мотиви, за да може да се блажи на светската Нова година. Изказва се и лъжата, че промяната се прави по желанието на клира и вярващия народ. Истината е, че никой не е питал нито клира, нито народа. Просто на патр. Кирил му е било наредено от Москва (по линия на ССЦ) да смени календара и той е изпълнил нареждането. (Повече за това Послание виж тук.)

Тъй като реформата среща отпор от ревностните православни християни, в края на декември 1968 г. митрополит Никодим идва в България, специално за да убеждава монахините от Княжевския манастир да приемат новия стил. Техният твърд отказ обаче го „разочарова“[48] и той нарежда на патр. Кирил да ги накаже: „На Ваше място аз не бих ги търпял“. Патр. Кирил започва да обмисля план за сломяването им.

Така започва Първото гонение от 1969 г. срещу светоотеческия календар[49] в Българската Църква. То е повдигнато непосредствено след въвеждането на новия стил, и е срещу архимандритите Серафим (Алексиев) и Сергий (Язаджиев) и срещу отказалия да приеме новия стил Княжевски манастир и други някои манастири. Това Първо гонение е една печална част от най-новата история на Българската православна църква. За него достатъчно много е писано от архим. Серафим (Алексиев). Трябва да се има предвид, че по онова време Княжевският манастир е бил под юрисдикцията на БПЦ и че тъкмо гонението срещу него е подтикнало игуменията да вземе решение да се свърже с т.нар. „Синод на противостоящите“[50], т.е. с една гръцка старостилна разколническа общност. Изводът е очевиден: гонението срещу Истината, в случая – срещу светоотеческия календар, не е способно да откаже верните Христови раби от следването на Истината, в случая – на светоотеческия календар, но става причина за отделянето на някои от тях от Съборната Църква. И причината не е друга, а е гонението. Нямаше да има отделяне, ако просто им бе дадена възможност да служат по светоотеческия календар в БПЦ свободно и без да бъдат притеснявани. Вината за отделянето им няма как да не лежи на съвестта на тогавашните гонители: патриарх Кирил, който е бил и масон[51], мечтаелия да стане патриарх (но не станал) епископ Партений (Стоянов), мечтаелия да стане епископ архим. Методий (Жерев) (потъпкал заради това съвестта си, но излъган от Т. Събев, който му го бил обещал), крупния икуменист проф. Тодор Събев (получаващ по 5000 долара месечно от ССЦ за да икуменизира Българската Църква), и др.[52]

Кой всъщност е бил Ленинградският митрополит Никодим (Ротов)?

През 60-те и 70-те години на миналия век той е бил един от най-влиятелните йерарси не само в Московската патриаршия, но и извън нейните предели. Активен икуменист (член на ЦК на ССЦ), филокатолик и привърженик на новия стил, създател и разпространител на т.нар. „октомврийско богословие“[53], човек със съмнителен морал[54], митр. Никодим обичал да подражава на католиците, носейки червена мантия като кардинал, обичал и да ходи в Рим, където масово причастявал католици. В Русия също съслужвал с католици и ги причастявал. Поддържал йезуитите, увличал се от тяхната псевдо-духовност, превел на руски език „Духовните упражнения“ на Игнатий Лойола.

Делегация на Московската Патриаршия начело с митр. Никодим (Ротов) на прием у папа Павел VІ във Ватикана.
В състава на делегацията е и архим. Кирил (Гундяев) (днес патриарх) като член на Централния изпълнителен комитет на ССЦ

Панихида за митр. Никодим (Ротов) във Ватикана след внезапната му смърт в краката на папа Йоан Павел І

Гробът на митр. Никодим в Петербург. Надписът на гроба „Господи, азъ iако человекъ согрешихъ, Ты же iако Богъ щедръ помилуй мѧ, видя немощь души моеѧ” („Господи, аз като човек съгреших, а Ти като Бог щедър, помилвай ме, като виждаш немощта на душата ми“ – думите са от Вечерните молитви: молитва 7, стих 7) изглежда е подбран като признание за греховната икуменическа дейност на митр. Никодим

Господ не допуснал митрополит Никодим да доведе докрай плана си за повсеместно въвеждане на новия стил. През 1978 г. митрополитът внезапно умрял по време на прием при папа Йоан Павел І, когато изведнъж му прилошало и се свлякъл пред краката на папата, след което повече не се изправил[55]. Вестта за скоропостижната му смърт бързо се разнесла из Русия. Мнозина видели в нея недвусмислен знак на Божественото правосъдие.

Ето какъв е краят на инициатора на новостилната реформа в България. Прочее, плана на окаяно умрелия в краката на папата Ленинградски митрополит ли ще изпълняваме? Да не бъде!

⁜ ⁜ ⁜

Българският патриарх Кирил (Константинов)

Българският патриарх Кирил (Константинов) (1901-1971), началникът на новостилието в БПЦ, е избраник на Политбюро и пряко зависещ от него. По убеждения е анархо-комунист. Има свидетелства, че е масон[56]. ДС го държи в подчинение с компромат за любовна връзка[57].

Машинописният текст на плана за вербовка на патр. Кирил от ДС

Въвежда новия календар в БПЦ тогава, когато му е наредено от Московската патриаршия – вероятно от Ленинградския митр. Никодим, който е най-влиятелния (макар и един от малкото) радетел за въвеждане на новия стил в Църквата, и при това е председател на Отдела на РПЦ за външни връзки. След въвеждането на новокалендарната реформа, патриарх Кирил започва акция по насилственото пречупване на несъгласните с нея. Поставя под запрещение четирима свещеници и подготвя закриването и унищожаването на Княжевската обител[58]. Не успява да осъществи това единствено под натиск на Комитета по въпросите на БПЦ, поради опасността от международен отзвук на тези събития.

Умира на 7 март 1971 г. след кратко боледуване през първата седмица на Великия пост, не пожелавайки да приеме Св. Причастие и молейки лекарите да спасят живота му[59].

⁜ ⁜ ⁜

Левкийският епископ Партений (Стоянов)

Главни помощници на патриарх Кирил в провеждането на новокалендарната реформа в БПЦ са Левкийският епископ Партений (Стоянов) (1907-1982), и архимандрит Методий (Жерев) (1909-1993). Те и двамата са духовни чеда на светител Серафим (Соболев) и докато светителят е жив, са ревностни защитници на стария стил.

Преди въвеждането на новия стил – пише архим. Серафим (Алексиев) – той (еп. Партений) се бе изказвал нееднократно, особено пред монах Симеон, в полза на стария стил“[60].

На Московското Всеправославно съвещание през 1948 г. архим. Методий е председател на календарната комисия и убеден защитник на светоотеческия календар.

Архимандрит Методий (Жерев)

В доклада си „За църковния календар“ той казва: „Настоящият доклад представлява дословен труд на покойния проф. Н. Н. Глубоковски… За първи път той бе издаден от мене на български език и отпечатан през 1943 г. в редактираното от мене списание „Православен мисионер“… Посоченото мнение на проф. Глубоковски е не само мнение на този знаменит богослов, но и мнение на цялата Българска Православна Църква по дадения въпрос…“[61] „Аз привеждам мнението на проф. Глубоковски, с което съм напълно съгласен…“[62] А това мнение е следното: „Календарът е регулаторът на църковния живот. Никакви произволни новаторства и чисто лаически изменения тук не са допустими, за да не произлезе църковно разстройство с явна съблазън и опасност за вярващите…“ (Православен мисионер, бр. 5-6/43 г. Проф. Глубоковски. За реформата на календара, с. 251-252.).

След кончината на своя свят духовен старец обаче икуменическият вятър на промяната бързо отвява ревността на двамата духовници за стария стил и я заменя с още по-голяма ревност… за новия стил.

Причините и при двамата са личните амбиции, и по-точно – желанието за издигане в йерархията – желание земно, суетно, мимолетно и дребнаво, но – уви! – способно да измени нагласата и мисленето на онези, които са се поблазнили от него.

Еп. Партений е имал желание и стремеж да стане митрополит, а после – патриарх, а архим. Методий е станал икуменист, за да се издигне до епископ.

Еп. Партений дори потърсил услугите на бесовската прорицателка Ванга, която му предсказала, че ще стане Американски митрополит. Това предсказание обаче не се сбъднало.

„Със своите големи способности – пише архим. Серафим (Алексиев), – със своята солидна богословска подготовка и със своята амбиция да бъде водач, амбиция, силно разпалвана от неговите последователи, еп. Партений се надяваше, че ще може да играе голяма роля в нашия църковно-обществен живот и все хранеше надежда, че ще стане патриарх, след като го изберат нейде за митрополит, от който момент ще може да започне да казва авторитетната си дума. Но около десет митрополитски избори минаха, и той все бе пренебрегван. Отиде и в Америка, но и там не му провървя. Върнал се в България, той преживя тежкото разочарование да вижда как вчерашни деца се издигаха на митрополитски катедри, а той биваше все отхвърлян…

Ясновидката Ванга от Петрич, с която той бе влязъл междувременно в тесен допир, въпреки библейските и светоотеческите предупреждения да не се поддаваме на подобен род тъмен мистицизъм, му бе ясно предсказала, че той ще стане Американски митрополит. Но ето че това не се сбъдна. Нюйоркски митрополит бе избран и утвърден от Св. Синод в края на 1972 г. Знеполският епископ Йосиф“[63].

Архим. Методий получил обещание от видния икуменист проф. Тодор Събев, че ще му съдейства да стане епископ.

Тодор Събев е бил професор-богослов, един от стълбовете на новокалендарната реформа, виден икуменист, на когото ССЦ е заплащал огромни суми, за да руши Църквата чрез икуменизма.

„Тодор Събев – казва за него архим. Методий, – който ме уверяваше, че ще ми съдейства да стана епископ, стига да бъда деен икуменист, получава от Световния съвет на църквите по 5000 долара на месец. Жена му работи при него в икуменическия съвет, децата му получават богати стипендии и се учат на запад. Това е за него идейният икуменизъм!“[64]

Надеждите и на двамата духовници за издигане в йерархията, заради които те енергично провеждали новокалендарната реформа, не се осъществили.

В края на живота си еп. Партений се разкаял за участието си в новокалендарната реформа[65].

Архим. Методий също се разкаял в края на живота си за своята икуменическа дейност и се отрекъл от икуменизма по увещанието на архим. Серафим (Алексиев)[66].

⁜ ⁜ ⁜

Проф. Тодор Събев

Главният академичен стожер на новостилната реформа в БПЦ е бил професорът от Духовната академия Тодор Събев (1928-2008). През 1968 г. Събев издава книгата „Църковно-календарният въпрос“, представляваща апология на новостилието, в т.ч. предвиждаща реформа и на Пасхалията[67].

Събев е крупен икуменист, заместник генерален секретар на Световния съвет на „църквите“, а по-право – на ересите. Срещу 5000 долара на месец (заплатата му в ССЦ)[68] той активно работи за внедряването на икуменическата ерес в БПЦ. Събев има протестантски мироглед и не различава болната мистика от здравата. Възхищава се от „харизматичните“, Божествени според него, видения на протестанти, както и на икуменическата визионерка[69] Васула Риден[70]. Умира скоропостижно, „след рязко влошаване на здравословното му състояние“[71].

⁜ ⁜ ⁜

Неврокопски митрополит Натанаил

Тъжно е и обръщането на Неврокопския митрополит Натанаил (Калайджиев) (1952-2013) от изповедничество към компромис с греха.

Митрополит Натанаил е един от съвременните български духовници, които твърдо и решително са защитавали и поддържали греха на новостилието в Българската православна църква и твърдо и решително са се противопоставяли на възможностите за връщане на светоотеческия календар (стария стил).

Това обаче невинаги е било така, а първоначално е било тъкмо обратно.

Митрополит Натанаил през 1976 г. като йеромонах е изпратен да учи в Атинския богословски факултет. През 1978 г. пише първото си Донесение до Първо главно управление на ДС, на което след две години става секретен сътрудник под агентурния псевдоним „Благоев“ и по ходатайството на своя водещ офицер пред патриарх Максим е удостоен с архимандритско достойнство. Всъщност дейността на архимандрит Натанаил като агент на ДС в Гърция изглежда не е свързана с някаква злонамереност (или поне в наличните материали от досието му няма данни за такава, макар че някои от материалите там липсват и изглежда, че са нарочно унищожени[72]), а най-вече с грижа за тежкото положение на Зографския манастир на Света Гора по това време и с търсене на начини то да се подобри и поправи. През 1989 г. е хиротонисан за Крупнишки епископ и е назначен за викарий на патриарх Максим.

В първоначалното си архиерейско служение епископ Натанаил проявява похвална и богоугодна ревност за запазване на Православието в България от модернизъм, новостилие и други отстъпления. В свое писмо до Св. Синод от 30.V.1991 г. той пише:

„…Като имам предвид всичко гореизложено, смятам, че единственото средство, за да се запазят много души и да се покрият много грехове, е завръщането на цялата ни Църква към стария и осветен от вековната православна практика юлиански календар, като се прочетат молитви за упокоение на душите на починалите през периода на новия стил и за невменяване в грях на живите за отстъплението. Смятам, че още един допълнителен довод за връщането към юлианския календар е възможността чрез това да се разграничим ясно от надигащата се римокатолическа пропаганда, особено след регистрирането на Римокатолическата църква у нас като юридическо лице. Дължа да ви предупредя по съвест, че ще застана на страната на вярващия народ, който държи за точно спазване на православните традиции, и ще действувам съгласно каноните на светата Православна Църква относно вярата и календара, ако се наложи. Надявам се, че Св. Синод ще вземе ясна позиция по всички тези въпроси, за да се ускори разрешаването им. В противен случай ще се чувствувам свободен да оглася широко мнението си по тях. Препоръчвам се на светите ви молитви и оставам ваш в Христа Иисуса предан брат“.

София, 30 май 1991 г.

Крупнишки епископ Натанаил (подпис)[73].

Това е наистина едно изповедническо писмо, пропито с любов към светото Православие и с решимост да се следват всички установления на Църквата, в това число и светоотеческия календар (стария стил).

В резюме мнението на еп. Натанаил е следното:

новостилието е грях;
този грях може и трябва да се поправи само с връщане в БПЦ на юлианския календар (стария стил);
починалите в греха на новостилието имат нужда от особени заупокойни молитви за опрощаване на този грях;
живите в периода на новостилието също имат нужда от особени молитви за опрощаване на този грях;
чрез новия стил БПЦ не се разграничава от римокатолиците, а чрез светоотеческия календар (стария стил) трябва да се разграничи от тях;
еп. Натанаил държи за точното спазване на Св. Предание, част от което е светоотеческият календар (старият стил);
въпросът за календара се регулира от църковните канони, следователно новостилието е нарушение на каноните.

Защо еп. Натанаил през 1991 г. е заел тази богоугодна и напълно православна позиция?

По това време комунизмът вече е паднал, БПЦ е получила значително по-голяма свобода на действие. Еп. Натанаил е бил във връзка с известния със своето благочестие, изповедничество на Православието и отхвърляне на икуменизма и на породената от него новокалендарна реформа архимандрит Серафим (Алексиев) от Княжевския манастир „Покров Богородичен“. Общуването с архим. Серафим бездруго е оказало благотворното действие върху еп. Натанаил, което се вижда от горното писмо. По това време в Княжевския Покровски манастир се служи по стар стил и игуменката Серафима (Ливен) обмисля как манастирът да се окормява от старостилен архиерей, което след падането на комунизма вече става възможно. Близък архиерей до архим. Серафим и до манастира по това време е еп. Натанаил. Съвсем естествено игуменката и помощничките ѝ започват да обсъждат с него възможността той да окормява манастира, което тя му и предлага, както и идеята да се създаде в БПЦ старостилна епархия със старостилен епископ. Ясно е, че за да стане това, еп. Натанаил трябва да покаже пред тях и пред о. Серафим своята твърда православна позиция. Тъкмо това той прави в гореспоменатото писмо. Но когато игуменката и помощничките ѝ е трябвало окончателно да потвърдят избора си, те неочаквано се отдръпнали и се отказали от еп. Натанаил. Изборът им се променил в посока архиереят им да е от техните среди и да е „истинно православен“ според техните разбирания, т.е. да е „чист“ от общение с икуменисти, модернисти, новостилци и пр. И понеже еп. Натанаил изглежда не им се видял толкова „чист“, пратили тайния си „свещеник“ Росен Сиромахов в Гърция, където бил ръкоположен от старостилния „митрополит“ Киприан за „епископ“ Фотий. Това станало през януари 1993 г.

Постъпката на игуменката Серафима и помощничките ѝ разочаровала еп. Натанаил. За голямо съжаление това разочарование, в основата на което не лежи спасително смирение и ревност за молитвеното единство на Църквата, станало една от причините еп. Натанаил да се обърне на 180 градуса и от йерарх с изповедническа православна позиция да се превърне, след назначаването му за митрополит, в поддръжник и защитник на изчадието на икуменическата ерес – небогоугодния нов папски календар в БПЦ.

Това обръщане на еп. Натанаил от изповедничество към греховен компромис наистина е тъжно и жалко.

Така, разочарован, той радикално обърнал позицията си към компромис с греха на новостилието, който грях сам по-рано изобличавал.

Според някои, за печалното обръщане на еп. Натанаил към компромис с греха допринесли и мненията на известни гръцки и други „старци“, към които той се е обръщал. Сами стоящи в греха на новостилието и сами заблудени, „старците“ разбираемо заблудили и своя слушател, като му казали, че в новостилието проблем няма.

„През 1986 г. – споделил митр. Натанаил – Св. Синод ме изпрати на енорийско служение в Лондон. Там се запознах с основателя на манастира „Св. Йоан Кръстител“ в Есекс архимандрит Софроний Сахаров, духовен син на преподобни Силуан Атонски, канонизиран за светец“. От запознанството с модерниста и новостилен „старец“ Сахаров, митр. Натанаил е напълно възможно да се е повлиял и от неговите заблуждения по календарния въпрос (за заблужденията на Сахаров виж тук).

Така онзи еп. Натанаил, който „държи за точно спазване на православните традиции, и действа съгласно каноните на светата Православна Църква относно вярата и календара“ се трансформирал в плуващия по течението на новостилния грях, разочарован и пречупен митрополит Натанаил, вече известен не с изповедническа позиция, а с компромисни и малодушни изказвания.

Както голяма част от митрополитите в частен разговор са признавали и признават правотата на светоотеческия календар (стария стил), но не предприемат нищо съществено за отменянето на небогоугодната новостилна реформа в БПЦ, така станал и епископ Натанаил. В разговор със свещеник С. относно стария стил той признал, че „това е истината и че така трябва да бъде, но не му е времето сега“. Свещеникът го попитал: „А кога му е времето и кой ще отговаря за тия хора, които умират в новостилието?“ „Старците от Светия Синод“ – отговорил епископът. Свещеникът му казал, че ако той, Натанаил, като архиерей предприеме стъпки за връщането на стария стил, много духовници и той самият в това число ще го подкрепят. На което владиката отвърнал, че няма да успее и с известна уплаха възкликнал: „Ще те смачкат!“

Страхът от човеци и примиренчеството с греха обаче не останали крайни точки в тъжното обръщане на еп. Натанаил. То продължило и, за жалост, вече като Неврокопски митрополит (от 1994 г.) той станал убеден защитник и поддръжник на греха на календарната реформа.

Митр. Натанаил повече не желаел да си спомня за своето изповедническо писмо от 1991 г. А когато Михаил Д., мирянин и ревнител за светоотеческия календар, му напомнил след години за истинните и богоугодни думи в писмото му, митр. Натанаил гузно отвърнал: „Тогава малко се бях изсилил…“ Също казал: „Ако върнем стария стил, няма да ни приемат в Европейския съюз“. Уви, колко тъжно изместване на духовното от политическото, на вечното от временното и на небесното от земното!…

Съгласяването с греха променя човека, променя неговата решимост за спасение, неговата честност, неговото мислене, думите му и действията му, за съжаление не в добра посока. По време на Шестия църковно-народен събор (14-17.V.2008 г.) митр. Натанаил се възпротивил на предложението за връщане на светоотеческия календар в БПЦ, като казал следното: „Църквата празнува събития, а не дати“. Твърдение само по себе си вярно, но използвано за лошата цел да се оправдае грехът на календарната реформа. Тази грехооправдателна сентенция, изказана от митрополита, впоследствие се подема и преповтаря от мнозина духовници (като нещо много умно) и става своеобразно мото на новостилието, мото на апологията на греха.

Действително, Църквата празнува събития, но всяко от тях си има своята дата и благодарение на датите събитията са подредени богоугодно и според евангелската и историческата последователност в съставената от свети отци книга Типикон (Устав), която е неизменна част от Преданието на Църквата и то от писменото Предание. Затова ако се премахнат датите на събитията, ще настъпи голямо объркване. Ако се променят, също. Както, за жалост, е станало по нов стил. При новостилното объркване не само че събитията се празнуват на фалшиви дати (виж тук и тук), но някои събития съвсем се пропускат. Така например по нов стил БПЦ нямаше събитието Петров пост през 1975, 1983, 1986, 2002, 2013 и 2024 гг. и няма да го има през 2040, 2043 и т.н. години, като с течение на времето липсата на новостилен Петров пост ще става все по-честа, докато след 56 столетия вече във всички години няма да има новостилен Петров пост. По нов стил липсват и други църковни събития, които Православната Църква винаги е празнувала, например съчетаване на Благовещение със службите от Страстната седмица, Кириопасха и пр. и които новостилните църкви никога повече няма да празнуват.

За съжаление, митрополит Натанаил е предал на своите духовни чеда, някои от които днес са митрополити, не първоначалната си ревност за светото Православие, изразена в неговото изповедническо писмо, а позицията си след обръщането си на 180 градуса – на примиренчество, на страх човешки и на лукаво оправдаване на греха на календарната реформа със земни и политически съображения.

Някой може да попита: ако митр. Натанаил се е обърнал от изповедничество към оправдаване на греха, то какво да кажем за онези, които никога не са проявили изповедничество, а всякога са пребъдвали в оправдаване на греха и затова нямат такова обръщане на 180 градуса? Нищо няма да кажем, разбира се, защото такова положение е скръбно и достатъчно ясно.

На 14 октомври 1994 г. митр. Натанаил направил поредния си компромис с греха, като извършил освещаване на „престола“ в капището (или тук) на бесовската лъжепророчица Ванга, в угода на нея, и чрез нея – на демона, който ѝ се явил в образ на св. Петка (или тук) и поискал от нея да се освети „храма“ точно на 14 октомври 1994 г. – новостилния ден на паметта на св. Петка.

На 26 октомври 1999 г., на път от Петрич (в чиято околност осветил храм на св. Димитрий) за София късно вечерта, митр. Натанаил попаднал в тежка катастрофа при челен удар на колата му с над 100 км/ч и без спирачен път в тежкотоварен автомобил [74]. По думите на патр. Даниил (виж тук и тук), въпреки че колата му била смачкана до неузнаваемост, той и двамата му спътници останали „живи и здрави… по молитвеното застъпничество на св. Димитрий в този ден (паметта му по нов стил)“. Дали катастрофата на митр. Натанаил е наказание свише и дали оставането му жив е станало по молитвите на св. Димитрий на празника му по нов стил – това не можем да кажем, защото само Бог го знае. Но за православното съзнание е трудно да си обясни по положителен начин, защо веднага след освещаването на храм, Божият промисъл е допуснал… страшна катастрофа. Която катастрофа, според някои, е отключила тежкото заболяване на митр. Натанаил, завършило впоследствие със смъртта му.

В биографията на митр. Натанаил, за съжаление, има и едно тъмно петно, а именно случаят с убийството на разколническия свещеник Стефан Камберов на 21 срещу 22 юли 2002 г. Митрополитът би бил напълно свободен от тежестта на това убийство, ако изрично би изисквал от хората, които е пратил да изгонят Камберов от манастира „Св. Пантелеимон“ край Добринище, да го направят по мирен начин и без физическа саморазправа. Или ако би се обърнал за тази цел към полицията. Не е известно обаче да го е сторил. А е знаел много добре кого праща, по кое време и с каква нагласа, и като архиерей е трябвало да оцени правилно ситуацията.

През пролетта на 2012 г. при изследвания в белодробната клиника на Медицинска академия се оказва, че е болен от рак на белите дробове в напреднал стадий[75]. Подложен е на лечение, няколко месеца тежко боледува[76] и на 16 ноември 2013 г. умира на 61-годишна възраст от белодробна емболия поради тромбоза на крака[77].

⁜ ⁜ ⁜

Ето как са провели и завършили живота си началниците на новостилието – в грехове, ужасно и окаяно. Благоволил ли е Господ към новостилната им реформа? Наградил ли ги е? Нищо подобно – тъкмо напротив. Те са били тежко наказани от Божественото правосъдие. Същото казали и светите Три светители, когато се явили на румънския монах-аскет: „Старият календар е правилен. А тези, които са въвели новия, ще страдат и ще бъдат наказани от Бога“[78]. Така и станало.

Това показва, че новостилната реформа не е угодна на Бога и не е приемлива за Църквата, а там, където е приета, следва да бъде отменена.

Нерадостно завършили живота си и духовниците и богословите, които са станали апологети и крепители на новия стил, в угода не на Бога, а на споменатите йерарси-масони и икуменисти.

„Греховете на едни човеци са явни и предварят в съд, а на някои отсетне се явяват“ – казва апостолът (1 Тим. 5:24). Така или иначе, „при свършека на човека се откриват делата му“ (Сир. 11:27), „понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве“ (Марк. 4:22).

За съжаление малцина се замислят над това, кой е поставил основата на новостилието, какъв е бил животът му и какъв е бил краят му; и какъв е бил животът и кончината на духовниците и богословите, приели ролята на поддръжници и апологети на новостилието. Още по-малко пък са тези, които на дело си взимат поука от това.

⁜ ⁜ ⁜

Б е л е ж к и:

[1] http://ru.wikipedia.org/wiki/Мелетий_Метаксакис

[2] https://dostoinoest.com/bg/prv-kal/2010-01-18-14-41-28/80-hronika-na-smyanata-na-kalendara-20-vek

[3] По думите на преп. Юстин Челийски.

[4] https://en.wikipedia.org/wiki/Gregory_VII_of_Constantinople

[5] https://en.wikipedia.org/wiki/Gregory_VII_of_Constantinople

[6] В много молитви Църквата ни учи да се молим да бъдем избавени от внезапна смърт. Например: „Избави ни, Богородице, от заобиколилите ни скърби и от всичките различни недъзи… и от внезапна смърт, молим се“ (молебен за болен, канон, п. 8).

[7] Напр. Левкийският епископ Партений (Стоянов), архимандрит Методий (Жерев), патриарх Кирил (Константинов), Неврокопският митрополит Натанаил (Калайджиев) и др.

[8] http://ipc-russia.ru/polemika/21.html

[9] https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/meletios-mason.html

[10] Старый стиль лучше новых двух. Сборник. М., 2004. Священник Д. Успенский. Знамение над Афинами. С. 142, 145.

[11] Воробьевский. Ю. Неожиданный Афон. Наступить на аспида. (http://www.pravoslavnyi.ru/knijnaya_polka_redakcii/vorobevskiy-nastupit-na-aspida.htm)

[12] https://dostoinoest.com/bg/prv-kal/2010-01-18-14-41-28/80-hronika-na-smyanata-na-kalendara-20-vek

[13] Воробьевский. Ю. Неожиданный Афон. Наступить на аспида. (http://www.pravoslavnyi.ru/knijnaya_polka_redakcii/vorobevskiy-nastupit-na-aspida.htm)

[14] Мирон (Кристя) фигурира в списъка на известните румънски масони (https://culvercitymasons.org/join/famous-masons).

И тук: https://www.mlnar.ro/en/famous-masons/miron-cristea.

[15] https://bogoslov.ru/article/637896 или тук.
„Когато по този повод се състояло заседание на Синода, само епископ Герасим отказал да приеме новия стил. Тогава те му казали: «Ако не искаш да приемеш новия стил — напусни страната». Той заминал и отишъл да живее в Париж“ (https://bulgarian-orthodox-church.org/ps/1993-02.03.htm или тук).

[17] https://bogoslov.ru/article/637896 или тук.

[18] https://bogoslov.ru/article/637896 или тук.

[19] Николов, И. Житие и поучения на свт. Серафим, архиеп. Богучарски. ПК, 2016, с. 72.

[20] https://only.bible/tools/calendar/resurrection/?c=RO&y=1929

[21] Конкордат – официално споразумение, в случая с Римокатолическата еретическа църква за признаването на нейния статут на „църква“ от Румънската православна църква.

[23] За насилственото налагане на новия стил като част от политиката за румънизиране на неканонично заграбените епархии на Руската Църква виж тук: https://www.religion.in.ua/main/history/5527-moldaviya-rumyniya-i-interesy-rpc.html

[24] https://bogoslov.ru/article/637896 или тук.

[25] През 1966 г. румънският Синод още веднъж потвърдил това. Поради различния възглед на англиканите изобщо за свещенството и поради изменянето на чина за ръкополагане, както и поради обявяването от папата на „ръкоположенията“ им за недействителни, още Римокатолическата църква е смятала, че у англиканите няма апостолско приемство. Още повече така смята Православната Църква, изхождайки дори само от формално-историческа гледна точка. Ако пък се вземе предвид отстъплението от вярата, от каноните и от Свещеното Предание на англиканите, особено възприетото от тях женско „свещенство“ и „ръкополагане“ на содомити, то за никаква апостолска приемственост, и за никаква действителна йерархия у тях не може да става и дума. Днес начело на същата тази лъже-йерархия на англиканите, стои „архиепископката“ на Кентърбъри Сара Мълали (https://www.dnevnik.bg/sviat/2025/10/03/4836224_izborut_na_arhiepiskop_sara_mulali_otvaria_putia_za/).

[26] https://www.pravenc.ru/text/1840411.html

[27] https://ru.wikipedia.org/wiki/Кирилл_III_(архиепископ_Кипрский)

[28] Мосс. В. Православная Церковь на перепутье. Выдвижение Мелетия Метаксакиса (https://textarchive.ru/c-1496464-pall.html).

По време на т.нар. „Архиепископски въпрос“ в Кипър (1900–1910 г.), привържениците на опонента му, Кирил II, често са го обвинявали, че е масон. Тези обвинения са били продиктувани от това, че масонството се смята за несъвместимо с Православната вяра, а Кирил III е бил склонен към компромиси с британската колониална власт и тази негова позиция също е давала повод за спекулации относно връзките му с „тайни общества“, близки до британците. По онова време в Кипър действително е имало засилено масонско присъствие, особено сред британските чиновници и част от гръцкия „елит“.

[29] https://www.pravenc.ru/text/Кипрская%20Православная%20Церковь.html

[30] След 9 септември 1944 г. е арестуван и лежи няколко месеца в затвора, където е малтретиран. Освободен е след застъпничество на еврейската общност в България. (https://bg.wikipedia.org/wiki/Кирил_Български#cite_ref-Омарчевски_2-11)

[31] По свидетелството на покойния патриарх Максим, чуто от него и предадено от предпоследния му викарен епископ, днес митрополит.

[32] https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/KT/CCRaS.html (архив тук).

[33] С., Синодално издателство, 1968.

[34] Максим, патр. Български. На Господнята нива. СИ, 1975, с. 132.

[35] Архим. Иустин Попович. Православная Церковь и экуменизм. Салоники, 1974.

[36] Архим. Кирион (Ониани). Преподобни Гавриил (Ургебадзе), юродив заради Христа. Зографски манастир, 2020, стр. 134.

[37] Архиеп. Серафим (Соболев). Трябва ли Православната църква да участва в икуменическото движение? (Доклад) (https://www.pravoslavieto.com/inoverie/ecumenism/arhiep_seraphim_sobolev.htm или тук: https://orthclass.com/wp-content/uploads/2025/06/Arhiep.-Seraphim-Doklad-pr.-ikum.html).

[38] Государство, религия, Церковь в России и за рубежом. М., № 1 (34) 2016, с. 200. (или тук)

[39] Святые угодники Божии об экуменизме (или тук).

[40] https://proza.ru/2012/12/26/1509

[41] Государство, религия…, с. 200.

[42] По собствените му думи. (https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/KT/CCRaS.html) (архив тук).

[43] Ап. 45, Лаод. 33, 37: забрана за молене и празнуване заедно с еретици – против целта на новия календар, която е тъкмо празнуването заедно с еретици; Деян. 7 и 8 на VІІ Вс. събор: анатема на отхвърлящите Преданието, а календарът е част от него; Деяние 16 на VІ Вс. събор: анатема на нагаждащите се към еретиците; Посл. на VІІ Вс. събор: анатема на всичко ново и разцепващо, противно на Преданието.

[44] Государство, религия…, с. 200.

[45] https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/KT/CCRaS.html (архив тук).

[46] Това разказваше покойният доц. Димитър Димитров, брат на покойния патр. Неофит.

[47] На 6.V.1945 г. той изпраща Послание до Румънския патр. Никодим (архив тук), в което го увещава да върне богослужението по стария стил.

[48] По думите на патр. Кирил (https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/KT/CCRaS.html) (архив тук).

[49] Има и Второ гонение срещу светоотеческия календар в Софийска епархия на БПЦ, което започна в края на 2017 г. по инициатива на шумно известния с медийните си изяви архимандрит Никанор (Мишков) (във велика схима Серафим), и беше ръководено от тогавашиня секретар на Софийска митрополия Ангел Младенов (върл противник на светоотеческия календар и привърженик на новия стил), със съдействието на тогавашния протосингел архим. Василий (Савов) (получил прозвището „гонител на светоотеческия календар“ (по собствените му думи); понастоящем Драговитийски епископ), на йером. Пимен Зографски, избран впоследствие за игумен на Германския манастир, и др.

[50] Много странно название, асоцииращо се с „противящи се“, „протестиращи“ или нещо подобно по смисъл.

[51] https://vladimirlevchev.blogspot.com/2012/01/blog-post_29.html (или тук).

[52] Виж също Църковните светоотечески Православни календари: за 2021 г., с. 58-64, и за 2022 г., с. 72, налични в PDF-формат в сайта „Православна класика“.

[53] „Октомврийското богословие“ възхвалявало болшевишкия преврат от 25 октомври (ст.ст.)/7 ноември (н.ст.) 1917 г. и го представяло като едно от най-великите християнски събития в историята, едва ли не някакво ново Божественото откровение или събитие, подобно на Боговъплъщението.

[54] https://diak-kuraev.livejournal.com/566085.html

[55] https://ru.wikipedia.org/wiki/Никодим_(Ротов)

[56] https://vladimirlevchev.blogspot.com/2012/01/blog-post_29.html (или тук).

[57] Това ясно е написано в проекто-вербовъчния документ (архив тук).

[58] https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/MSeraphima/aSOCC.html (архив тук).

[59] Свещ. д-р Янко Димов. Кирил – „Патриарх Български“. С., 2005, с. 164.

[60] Църковно-календарната реформа и събитията около нея през погледа на архим. Серафим (Алексиев) (https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/KT/CCRaS.html (архив тук).

[61] Деяния совещания глав и представителей автокефальных православных церквей. Москва, 1948, том І, с. 416.

[62] Там, том ІІ, с. 300.

[63] Църковно-календарната реформа… (https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/KT/CCRaS.html (архив тук).

[64] Църковно-календарната реформа… (https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/KT/CCRaS.html (архив тук).

[65] „Пред мен – казва духовникът Касиан (Ангелов) – епископ Партений се разкая преди смъртта си за стореното“ (https://www.blitz.bg/article/29770 или тук).

[66] Църковно-календарната реформа… (https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/KT/CCRaS.html (архив тук).

[67] Събев, Т. Църковно-календарният въпрос, СИ, София, 1968 г., с. 58.

[68] https://bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/KT/CCRaS.html (архив тук).

[69] https://ww3.tlig.org/en/events-and-activities/interreligious-call/ (или тук).

[70] http://www.tlig.org/print/bg/testimonies/christian/orthodox/sabev/ (или тук).

[71] https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100723/catid,14/id,7268/view,article/ (или тук).

[72] „Архивните материали за секретен сътрудник „Благоев” са събрани в една единствена папка и наброяват 79 листа. Те представляват само агентурни донесения и материали от агент „Благоев”. В по-голямата си част са ръкописни. Папката по никакъв начин не може да бъде определена като класическо досие, тъй като то не съдържа характерните за работните дела на агентурния апарат планове за срещи с агента, както отчетите за тези срещи. Документи за проучването и привличането на Натанаил за секретен сътрудник и за прекратяване на сътрудничеството с него също липсват. Най-вероятно папката е сбор от прочистеното след промените през ноември 1989 г. досие на секретен сътрудник „Благоев” – Натанаил. Първото донесение е от 1978 г., а последният документ от 1986 г. Още като се отвори папката става ясно, че първият човек, който се е запознал със съдържанието е… самият Натанаил. Но не след 17 януари 2012 г., когато негово име беше разкрито от комисията по досиета, а преди повече от две години – през август 2009 г. Това е важен момент и донякъде обяснява факта защо митрополит Натанаил е най-яростният противник както на отварянето на досиетата на Светия Синод, така и на продължаващата проверка на комисията по досиетата за принадлежност към ДС на останалите ръководни длъжности в БПЦ“ (Христов, Хр. Досието на Неврокопския митрополит Натанаил, част 1: https://www.desebg.com/religia/563-2012-01-28-15-07-44?format=pdf; или тук).

[73] https://dveri.bg/images/docs/marii2009.pdf

[74] https://www.facebook.com/reel/4093381804257378 (също: тук или тук);
https://www.predanie.bg/news-world-publisher/221-спомен-за-дядо-натанаил (или тук).

[75] https://dnes.dir.bg/obshtestvo/mitropolit-natanail-15529379;

https://inews.bg/Отиде-си-дядо-Натанаил-_l.a_i.341729.html;

https://blitz.bg/obshtestvo/dyado-natanail-se-prostil-s-nay-blizkite-si-duhovnici-bolen-e-ot-rak-v-naprednal-stadiy_news162257.html

[76] https://www.marica.bg/balgariq/obshtestvo/dqdo-natanail-bil-ubit

[77] Емболията е внезапно и опасно медицинско състояние, при което кръвоносен съд бива механично запушен от чуждо за състава на кръвта тяло, наречено ембол. При белодробната емболия съсирек (обикновено от краката) стига до белите дробове и блокира артерия там. Това може да доведе до внезапна смърт, задух и сърдечен арест.

Виж и: https://www.predanie.bg/news-world-publisher/221-спомен-за-дядо-натанаил (или тук).

[78] Календар за 2026 г., с. 82-83.

[*]

Още от създаването си, Църквата винаги се е разграничавала от еретическите общества. Църковните канони категорично забраняват молитвата и празнуването заедно с еретици.

„Не подобава да се молим с еретици или отцепници“. (Лаодикийски събор, правило 33)

„Епископ, презвитер или дякон, който само се е молил с еретици, нека бъде отлъчен…“ (45-то апостолско правило)

„Не трябва да се приемат празнични дарове, пращани от юдеи или от еретици, нито да се празнува заедно с тях“. (Лаодикийски събор, правило 37)

„Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен“. (10-то апостолско правило)

„Клирик или мирянин, който се моли в юдейска или еретическа синагога, да бъде низвергнат от свещен чин и отлъчен от църковно общение“ (65-то апостолско правило).

„На православни духовни лица се забранява всяко религиозно общение с еретици“ (еп. Никодим, тълкование на 65-то ап. правило).

За да се разграничим от поста на монофизитите-арменци, Църквата е установила да ядем блажно от Неделя на митаря и фарисея до Неделя на блудния син, когато тези еретици постят [Типикон, Неделя, в нюже чтется священное и святое евангелие, притчи мытаря и фарисеа. 5-е [Смотри].].

И тъй, Св. Църква още от древност е отхвърляла еретиците от себе си и е забранявала празнуване и постене заедно с тях, както и всякакво духовно и молитвено общение.