От Календара за 2026 г., с допълнения.
< Тринадесети факт, поради който календарната реформа е грях. >
НОВИЯТ СТИЛ НЕ Е ПРИЕТ НА НАЙ-СВЕТИТЕ ХРИСТИЯНСКИ МЕСТА, ОТ КОИТО БИ ТРЯБВАЛО ДА ВЗЕМАМЕ ПРИМЕР
Икона „Четирите жребия на Пресвета Богородица: Света Гора, Грузия, Киев и Дивеево“.
Новият стил неслучайно не е приет на най-свещените места в православния свят:
- на Светата Земя, осветена от земния живот и Изкупителното дело на Господ Иисус Христос;
- на Света Гора, Атон, жребий на Божията Майка;
- в другите три жребия на Пресвета Богородица: Грузия, Киев и Дивеево.
Всъщност, опити за налагане на новия стил е имало на Светата Земя, както и на Света Гора. И двата опита обаче са завършили с голямо Божие наказание. Безуспешен опит за въвеждане на новия стил имало и в Грузинската църква. Киев и Дивеево също в известно време са били под косвена опасност от въвеждане на новия стил – когато през 1923 г. под огромния натиск на богоборческата болшевишка власт в СССР новият стил е бил за кратко време въведен в Руската православна църква.
* * *
Господ Иисус Христос е запазил Своя Гроб и земята на Своето земно служение от новия стил.
През 1923 г. в Йерусалимската църква бил въведен новият стил, при което обаче Благодатният огън не е слязъл[1]. Веднага след това бил върнат старият стил, който Йерусалимската църква следва и до днес.
* * *
Божията Майка е запазила своя земен жребий – Света Гора, от новия стил.
„От 1924 г., още след като в цяла Гърция беше въведен новият календар – пише един светогорски монах, – на Света Гора стана разделение. Четири манастира приеха новия календар. Скоро след това в светата лавра „Свети Атанасий“ бяха намерени някои ръкописи с анатеми срещу новия календар на патриарсите Йеремия и Кирил. След като се запознаха с тези ръкописи, три манастира се завърнаха към стария календар, но Ватопедският манастир остана в новия календар[2] и до ден днешен“[3] (това е записано в периода 1924-1930 г.).
През 1930 година във Ватопедския манастир се провела голяма Междуправославна комисия – подготвителна конференция за Всеправославен събор. По време на това събитие делегациите на редица църкви, включително Сръбската, водена от свети Николай Велимирович (1880-1956), и Полската, отказват да съслужат с гърците поради въведения нов стил. Изправен пред пълна духовна изолация на Атон и под натиска на общосветогорското братство, през същата 1930 година Ватопедският манастир официално отхвърля новостилната реформа и се завръща към юлианския календар, по който служи неизменно и до днес.
Изглежда, че от всички светогорски манастири, Ватопедският манастир в последно време е бил и е най-слабият в съпротивата срещу греха и най-податливият на падение. Така през 1924 г. Ватопед бързо и леко е паднал в греха на новостилието от „послушание“ към патриарха-масон Мелетий ІV (Метаксакис) и неговия приемник Григорий VІІ. През февруари 2019 г. игуменът на Ватопед архим. Ефрем (Куцу), който допреди това изказвал пълната си подкрепа към каноничната Украинска православна църква и нейния предстоятел – Киевския митрополит Онуфрий, изведнъж променил позицията си и от „послушание“ към патриарх Вартоломей заминал за Киев за „интронизацията“ на разколника Думенко. Там обаче той получил сърдечен пристъп и се наложило спешно да бъде хоспитализиран в болница. За съжаление, Ватопедският игумен не се е вразумил от този Божий знак и на 15 октомври 2023 г. съслужил с разколници от ПЦУ, този път на Света Гора.
Известни са две знаменателни чудеса, чрез които Ватопедският манастир бил наказан за приемането на новия стил.
И двете чудеса са описани от руснаци. Гърците мълчат за тези чудеса, като че ли не ги е имало, вероятно защото им е гузно да говорят за тях (понеже те ги изобличават), а също и от небогоугодна лоялност към Гръцката църква, пребиваваща от 1924 г. в греха на новостилието; по същата причина избягват да говорят и за всички останали чудеса, чрез които Господ и светите Божии угодници многократно са изобличили новия стил като небогоугоден (тук, тук, тук, тук и тук); но полагат усилия тези чудеса да бъдат забравени и да не се знае за тях, по подобен начин, както са били положени големи усилия да се забрави и чудото на неслизането на Благодатния Огън на Гроба Господен по нов стил през 1923 г.
Първото чудо е описано от Иван Алексеевич Гарднер (1898-1984)[4], който през 1926 г. се отправил на поклонническо пътуване на Света Гора с група студенти от Богословския факултет на Белградския университет, което пътуване записал в книгата си „Атон. Впечатления и спомени“[5].
Ето разказът от книгата.
„ – Във Ватопед живеят все учени монаси – разказваше ни по пътя отец Константин, – всички – повече от професор. А сега там са проникнали най-новите течения: у тях има електричество[6]. Ето защо у нас, атонците, се смята някак за недобре да се отива във Ватопед. И още… – не довърши отец Константин и поклати глава.
– А какво? – попита отец Владислав.
– Те са новостилници.
Ние даже ахнахме от изумление. Как! На Атон нов стил? Тук, където животът тече точно така, както е течал десет века по-рано? Невероятно!…
– И много ли са на Атон новостилниците?
– Не, само Ватопед. Затова от тях странят всички атонски манастири, избягват да (ги) посещават. Господ ги наказа за това, че са приели новия стил: откакто приеха новия стил, у тях нито една маслина не роди, в същото време докато у нас и у всички други обители имаше богата реколта“[7].
| И така, Господ и Пресвета Богородица показали Своето неблаговоление към минаването на Ватопед по нов стил като допуснали безплодие само в неговите маслинови градини. Това е бил ясен Божий знак именно за неблаговолението на Господ и Покровителката на Атон към новия стил и точно така са го разбрали и светогорските отци. След връщането на светоотеческия календар (стария стил) във Ватопед, безплодието престанало. |
Някой може да попита: защо тогава и в Гърция не са се вразумили от това и от другите Божествени знамения за неблаговоление към новия стил и не са върнали стария? Отговорът е: защото решаваща е свободната воля на йерарсите, от които това зависи. Господ дава чудеса и знаци, които са достатъчно ясни и недвусмислени, но по никакъв начин не насилва свободната им воля чрез тях. Йерарсите и духовенството имат пълната свобода да се съобразят или да не се съобразят с тези знамения. И докато свободната воля на Ватопедското братство е избрала да се съобрази (макар че главната причина Ватопед да се върне към стария стил вероятно е настояването на светогорския Кинотис), то йерархията на Гръцката църква е избрала да не се съобрази с Божиите чудеса, за което, разбира се, е подлежала, подлежи и ще подлежи на отговор пред Господния съд. А този отговор е страшен, както се вижда от страшния и печален край на живота на началниците на гръцкото новостилие.
За второто чудо игумен Кирил (Сахаров) разказва следното: „Намирайки се във Ватопед, аз чух разказ за това, как в едно време този манастир преминал към новия календар. Това не продължило дълго. Скоро се върнали към стария стил. Във връзка с това е било следното чудо: три дни, без всякакво човешко участие, в манастира звънели камбаните“[8].
С това второ страшно знамение Господ и Божията Майка обърнали внимание на ватопедските монаси, че трябва да отхвърлят греха на новостилието.
През 1930 г. Ватопед се върнал към светоотеческия календар (стария стил), по който и до днес служи цялата Света Гора.
* * *
Божията Майка е запазила и другия свой земен жребий – Грузия, от новия стил.
През 1928 г. в Тбилиси се състоял Поместен събор на Грузинската църква, на който бил избран нов католикос – Грузинският патриарх Христофор (лоялен на съветската власт). На заседание под председателството на новоизбрания патриарх архиереите взели решение да въведат в Грузинската църква новия стил. Под този документ се подписали патриархът и няколко архиереи. Но реформата била отхвърлена от народа и от мнозинството от свещениците, напълно се провалила и след няколко месеца била отменена. Зад решението на този събор стоял болшевишкият палач и съратник на Сталин Лаврентий Берия[9].
Богоборците-болшевики силно желаели да въведат новия стил в Църквата. Добре разбирали тези слуги на тъмнината, че именно чрез новия стил ще разделят и отслабят Църквата, затова и толкова усилено и с големи лукавства и заплахи се опитвали да накарат йерарсите да приемат новия стил. Само че Божията Майка не допуснала това да се случи в нейния жребий – Грузия.
* * *
Божията Майка не допуснала новия стил и в другите свои два жребия – Киев и Дивеево, които са част от Руската православна църква.
Още с идването си на власт в СССР, на 26.01/08.02.1918 г. богоборците-болшевики начело с Ленин веднага въвели новия стил[10] – по внушение, разбира се, не на светите Божии ангели, а на тъмните адски сили, на които те и служели.
В последващите години Антирелигиозната комисия при ЦК на болшевишката комунистическа партия, съставена от „малограмотни, но много жестоки хора, по правило самоуки с четири-пет класа образование“[11], начело с яростния богоборец Евгений Тучков[12], първоначално отцепила част от Руската църква и създала т. нар. Обновленчески разкол под името „Жива църква“, състояща се от модернисти и либерали. Разколниците-обновленци скоро били признати за канонични от тогавашния Константинополски патриарх Мелетий (Метаксакис) и от приемника му Григорий VІІ, подобно както през 2018 г. Константинополският патриарх Вартоломей „легализира“ разколниците в Украйна под формата на структурата ПЦУ.
Патриарх Мелетий IV (Метаксакис) първоначално се разграничава, но впоследствие встъпва в канонично общение с руските обновленци, като ги подкрепя в ущърб на каноничния и затворен от болшевиките патриарх Тихон Московски. [По същия начин и днешният Константинополски патриарх Вартоломей първоначално отхвърля украинските разколници, но впоследствие антиканонично ги „легализира“.] Действията на Мелетий (Метаксакис) по отношение на руския разкол, известен като „Жива църква“, преминават през два основни етапа:
1. Първоначална защита на патриарх Тихон (до пролетта на 1923 г.). а) Официален отказ от съд. През април 1923 г. Мелетий IV и неговият Синод в Истанбул официално заявяват, че цялото Православие гледа на патриарх Тихон като на законен предстоятел. Те отказват да изпратят представители на обновленския лжесъбор, който цели свалянето на Тихон. б) На лъжливо наречения Всеправославен конгрес (1923 г.). По време на свикания от Мелетий конгрес в Истанбул се призовава за освобождаването на арестувания Руски патриарх.
2. Фактическо признаване и канонично общение (края на 1923 – 1926 г.). а) Политика на сближаване. На същия Конгрес през 1923 г. Мелетий IV прокарва либерални реформи (нов календар, обсъждане на женен епископат и втори брак за духовенството), които напълно съвпадат с идеологията на руските обновленци. б) Потвърждение от самите обновленци. Документите показват, че Мелетий и неговите представители в Москва (архимандрит Яков Димопуло) установяват реални контакти с разколниците. в) Официалното писмо от 1926 г. Когато в края на 1926 г. Мелетий (Метаксакис) антиканонично е избран за Александрийски патриарх, обновленческият „Свещен синод“ в Русия му изпраща официално благодарствено писмо. В него разколниците пишат: „Свещеният Синод с искрена признателност си спомня за онази морална подкрепа, която Ваше Блаженство, в битността си на Константинополски патриарх, оказа на Свещения Синод, влизайки в канонично общение с него като единствено законен орган за управление на Руската православна църква.“
Мелетий IV (Метаксакис) е изгонен от Константинополския престол през втората половина на 1923 г., но неговата линия на фактическо признаване на „Живата църква“ е продължена изцяло от неговия наследник – патриарх Григорий VII, който отива много по-далеч от Мелетий и предприема безпрецедентни враждебни стъпки срещу каноничната Руска църква. Под маската на „миротворец“, неговият Синод фактически признава легитимността на обновленците и се опитва официално да отстрани патриарх Тихон Московски от управлението. [Същата история се повтаря и днес с Вартоломеевия Синод.]
Макар в самото начало на патриаршеството си (декември 1923 г.) Григорий VII да нарича обновленците „незаконни узурпатори“, под силен натиск от съветската дипломация и ОГПУ, позицията му се преобръща коренно в началото на 1924 г. Действията на Григорий VII се изразяват главно в следното:
1. Искане за оставката на патриарх Тихон. През пролетта на 1924 г. Синодът в Константинопол издава официални постановления. В инструкциите към подготвяната Патриаршеска мисия Григорий VII настоява патриарх Тихон „заради единението на разцепилите се и заради паството да се пожертва, като незабавно се оттегли от управлението на Църквата“. Това напълно съвпада с целите на болшевишката власт.
2. Признаване на Обновленския синод за законен. Константинополската патриаршия изисква от патриарх Тихон да ликвидира Патриаршеското управление. Вместо това Григорий VII настоява властта да се предаде на организирания от разколниците „Синод“, пренебрегвайки каноничния ред. [Същите действия повтаря и днес патриарх Вартоломей, като отхвърли каноничния Киевски митрополит Онуфрий и назначи за такъв разколника Думенко.]
3. Офицално участие в събитията на разколниците. а) Почетен председател. През юни 1924 г. обновленците провеждат своето „Велико предсъборно съвещание“ в Москва. Те избират патриарх Григорий VII за свой „почетен председател“, което демонстрира близките им връзки. б) Официални пратеници. На обновленските събори присъстват официални представители на Вселенския патриарх (архимандрит Яков Димопуло), които съслужват с разколниците и четат приветствени писма от Константинопол.
За съжаление, както тогава Константинополските патриарси са били силно податливи на светската политика и повлияни от „силните“ на деня, и под тяхна диктовка са погазвали свещените канони, като „легитимирали“ руските разколници-обновленци, така и днес Константинополският патриарх Вартоломей и Синодът му проявяват същата податливост на светската политика и са повлияни от „силните“ на деня, и под тяхна диктовка погазват свещените канони, като вършат архиерейски действия в епархии, които не са техни: „легитимираха“ разните групи украински разколници (т. нар. УАПЦ и КП) и създадоха своя собствена разколническа структура, наречена ПЦУ.
Едно от първите неща, които обновленците извършили, е било да преминат по нов стил – на 12.VІ.1923 г. Същото впрочем направиха след сто години и новите разколници-обновленци от ПЦУ в Украйна – минаха по нов стил на 1.ІХ.2023 г.
След това Антирелигиозната комисия и най-вече богоборецът Тучков се опитали с голям натиск и заплахи от гонения, да принудят Руския патриарх св. Тихон (Белавин) да въведе в каноничната Руска църква новия стил. Много добре са знаели слугите на дявола колко важно е за Църквата да държи светоотеческия календар (стария стил) и колко вредно и пагубно за нея е да приема папския календар (новия стил). Тази именно пакост те всякак се стремели да причинят на Църквата.
Под неимоверния натиск на богоборците и бидейки излъган от тях, че всички поместни църкви са приели новия стил, св. патриарх Тихон, който изобщо не искал да въвежда новия стил, тъй като добре знаел каква вреда той ще донесе на Църквата[13], по принуда издал разпореждане за въвеждане на новия стил в Руската църква. По това време той се намирал в затвор и нямал възможност да следи пряко църковните събития по света. Но скоро след това, като разбрал лъжата, св. патриарх Тихон побързал да отмени това разпореждане и върнал в Руската църква стария стил.
Така Господ запазил Руската църква от новия стил, а Божията Майка не допуснала той да бъде въведен в нейните жребии – Киев и Дивеево, които били част от Руската църква.
* * *
Нормално и естествено е да си зададем въпроса:
| Защо Господ и Пресвета Богородица не са допуснали да бъде въведен новият календар на най-светите християнски места: Светата Земя, Света Гора, Грузия, Киев и Дивеево? |
Та ако новият стил беше угоден на Господа, то щеше да бъде въведен на първо място там. И
| не следва ли да се ръководим именно от Божествения Промисъл за недопускането на нов стил на тези най-свети места, а не да вземаме лошия пример от икуменистите и масоните, наложили новия стил с лъжа, измама, насилие и убийства където и когато успели, частично, „на парче“? |
Смятаме, че отговорът е толкова пределно ясен, че всеки може да си го даде.
Б е л е ж к и:
[1] Подробно за това страшно Божие чудо може да се прочете тук.
[2] Впрочем не всички ватопедски монаси признали новия стил.
[3] Писмо на схимонах Никодим, ученик на йеросхимонах Теодосий Карулски, писано в периода 1924-1930 г. (Сп. Православно слово, №1-4/2012, с. 35).
[4] И. А. Гарднер е бил знаменит учен-медиевист, автор на многобройни научни трудове по история на богослужебното пеене.
[5] Преиздадена в 2011 г. от Саратовската епархия на РПЦ (https://www.labirint.ru/books/307553/) и в 2015 г. (https://domknigi.eu/catalog/knigi/afon-vpechatleniya-i-vospominaniya/)
[6] През 1926 г. на Света Гора имало електричество единствено във Ватопедския манастир.
[7] Гарднер, И. А. Афон. Впечатления и воспоминания. Саратовская епархия, 2011. Откъсът е цитиран оттук (източникът вече не е наличен).
[8] http://www.isihazm.ru/?id=384&sid=8&iid=2510
Игумен Кирил (Сахаров) е известен духовник и свещенослужител от Руската православна църква (РПЦ), роден на 22 октомври 1957 г.
[9] Монах Вениамин (Гомартели). Летопись церковных событий. Часть 2 (1928-1938) (https://hristov.narod.ru/letopis2.htm).
[10] Декрет о введении в Российской республике западноевропейского календаря.
[11] Савельев, С. Н. Бог и комиссары. Социологические исследования. 1991, №2, с. 35.
[12] Тучков, Евгений Александрович.
[13] Свт. Тихон и близките му йерарси действали съгласно решенията на Всерусийския църковен събор от 1917-1918 г., който издал постановление РПЦ да се придържа към стария стил за църковното времеизчисление. „Признаваме по същество за най-правилно… навсякъде да се спазва юлианският стил“ – пише патр. Тихон в посланието си до Константинополския патр. Герман през 1919 г. (Послание патриарха Тихона к Константинопольскому патриарху Герману о переходе на новый календарный стиль)